Определение № 11 от 13.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6548/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Д. Д. П. чрез адв. Т. Б., против определение / неправилно посочено решение/ № 727 от 28.08.2013 г. по в.ч.гр.д. № 804/ 2013 г. на Русенския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и се иска неговата отмяна. Жалбоподателката сочи, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по въпроса за приложението на чл. 38, пр.2 ГПК и конкретно - длъжен ли е съдът да призове страната първо на настоящия адрес, и само при липса на такъв - на нейния постоянен адрес. Поддържа, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно определение е оставена без уважение жалбата на Д. Д. П. против разпореждане на Русенския районен съд от 01.04.2013 г. за издаване на изпълнителен лист. За да постанови този резултат, окръжният съд е приел, че заповедта за изпълнение е била връчена редовно на жалбоподателката на 15.03.2013 г. на нейния постоянен адрес чрез нейния син срещу задължение да я предаде, както и че в срока по чл. 414, ал.2 ГПК от същата не е постъпило възражение, поради заповедта за изпълнение е влязла в сила и въз основа на нея законосъобразно е бил издаден изпълнителен лист. Частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Съгласно чл. 274, ал.3 ГПК на касационно обжалване подлежат две групи определения на въззивните съдилища: определенията, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по - нататъшното развитие на делото / т.1/ и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие / т.2/. Разпореждането по чл. 416 ГПК за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение подлежи на обжалване, съгласно чл. 407, ал.1 ГПК. Производството е двуинстанционно и приключва с постановяване на определението на по - горния съд, с което е извършена проверка за неговата законосъобразност. Това определение не е преграждащо по своя характер, нито е от категорията на посочените в чл. 274, ал.3, т.2 ГПК, с които се дава разрешение по същество или се прегражда развитието на други производства. Разпоредбата на чл. 407, ал.1 ГПК е аналогична на разпоредбата на чл. 244 ГПК/ отм./ и относно допустимостта на касационното обжалване на въззивното определение е приложимо разрешението, дадено в т.6 от ТР № 1/ 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС. Водим от гореизложеното съдът