Определение № 2815 от 13.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 614/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от С. П. С., понастоящем в Затворническо общежитие [заличен текст] в [населено място], Община Средец, Област Бургас, срещу Определение № 1677 от 26.11.2025 г., постановено по адм. д. № 450 по описа на Административния съд – Ямбол за 2025 г. в прекратителната му част и и в частта му, в която не е уважено искането му за предоставяне на правна помощ от вида по чл. 21, т.2 от Закона за правната помощ. С определението в обжалваната му част е оставено без уважение искането на С. за предоставяне на правна помощ от вида процесуално представителство по делото, оставен е без разглеждане предявеният от него против Административния съд – Бургас, иск с правно основание по чл. 2в, ал. 1, т. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за присъждане на обезщетение в размер на сумата от 20 000, 00 лв. за причинени му неимуществени вреди, вследствие на отказ на този съд да му бъдат предоставени в цялост материалите по адм. д. № 1783/2022 г. и адм. д. № 1796/2022 г., и двете по описа на Административния съд – Бургас, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното му изплащане и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател се оплаква, че съдебният акт в обжалваната му част е нищожен, алтернативно неправилен на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска прогласяването му за нищожен, алтернативно отмяната му в посочената част. Ответникът по частната жалба – Административният съд – Бургас с адрес, гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 101, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, адресат на обжалваното определение, в срока по чл. 230 АПК и срещу акт, който е е неблагоприятен за нея в обжалваната част, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: Делото пред Административния съд – Ямбол, по което е постановено определението, предмет на контрол в настоящото производство, е образувано след като, в производство по реда на чл. 133, ал. 6, т. 2 АПК Върховният административен съд е определил (Определение № 11501/17.11.2025 г. по адм. дело № 10994/2025 г. по описа на Върховния административен съд) изпращането на този съд на адм. д. № 617/2025 г. по описа на Административния съд – Сливен с предмет на разглеждане искова молба на С. П. С. против Административния съд – Бургас. Административният съд – Ямбол е приел, че е сезиран от С. С. с искова молба с правно основание по чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ за осъждането на Административния съд – Бургас да му заплати обезщетение за неимуществени вреди (страх и притеснение за изхода на адм. д. № 1783/2022 г. по описа на Административния съд – Бургас; чувство на безпомощност и обърканост от невъзможността да разполага с всички искани по делата документи) в размер на сумата от 20 000, 00 лв., причинени му в периода от 05.06.2025 г. до 05.09.2025 г., от непредоставянето от този съд на всички поискани документи по адм. д. № 1783/2022 г. и адм. д. № 1796/2022 г., и двете по описа на Административния съд – Бургас, което нарушавало правата му по чл. 6, чл. 13 и чл. 34 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС/ Конвенция/та). За да постанови определението в прекратителната му част, съдът се е мотивирал, че ищецът не излага твърдения в исковата молба коя норма от правото на ЕС Административният съд – Бургас е съществено нарушил при правораздавателната си дейност по адм. д. № 1783/2022 г. и адм. д. № 1796/2022 г. Изложил е допълнителни аргументи, че непредоставянето от страна на съда на поискани от лицето документи във връзка с водени от него производства по съществото си не представлява правораздавателна дейност по смисъла чл. 2в, ал. 1, т. 1, предл. второ АПК, не го лишава от достъп до информация и правосъдие и не е попречило на защитата на неговите законни права и интереси в образуваните съдебни производства. Съдът не е уважил искането на С. за предоставяне на правна помощ от вида процесуално представителство за исковото производство по ЗОДОВ. Като се позовал на нормата на чл. 24, т. 2 ЗПП, във вр. с чл. 21, т. 2 от с.з., е формирал извод за неговата неоснователност. Определението е валидно, допустимо и правилно и не страда от наведените от частния жалбоподател пороци. Неоснователно е оплакването на С. за нищожност на атакувания съдебен акт. За да е нищожен един съдебен акт, той следва изцяло да е лишен от законова опора, да не притежава качествените характеристики на валиден съдебен акт. Нищожността на съдебния акт предполага постановяването му от съдебен орган, функциониращ в ненадлежен състав или извън пределите на правораздавателната власт на съда – Тълкувателно постановление № 1 от 29.09.2016 г. по тълк. д. № 1/2015 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд и на ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. Нищожно е съдебното решение/определение, когато същото е постановено от незаконен състав или с участието на лице, което не е съдия в съответния съд, или не е изготвено в писмена форма, или не е подписано изобщо или от мнозинството на членовете в съдебния състав. Нищожен е и съдебният акт, чието изпълнение е невъзможно с оглед научните и техническите постижения на съвременната цивилизация или е постановено относно изпълнение на действие, съставляващо престъпление, или е несъвместимо с основите на действащия правен ред. Доколкото всички тези предпоставки липсват при постановяване на определението на Административния съд – Ямбол, в обжалваните му части, то се явява валидно. Неоснователни са и оплакванията на частния жалбоподател за неправилност на определението в обжалваната част. Същото е постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон, и е мотивирано. Съдът е формирал обосновани изводи за недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 1, предл. второ ЗОДОВ, които се споделят от настоящия състав на касационната инстанция. Към тях следва да се добавят следните съображения: Твърденията на ищеца са, че Административният съд – Бургас го е увредил, тъй като не му е предоставил всички поискани по адм. д. № 1783/2022 г. и адм. д. № 1796/2022 г. документи, е нарушил правото на Европейския съюз (ЕС), а като такова се сочат разпоредби от ЕКЗПЧОС. Съгласно чл. 6, пар. 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), основните права, както са гарантирани от ЕКЗПЧОС и както произтичат от общите конституционни традиции на държавите-членки, са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи. Когато се претендира обезщетение за понесени вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз, не е достатъчно да се посочат само съответните разпоредби от Конвенцията, които се твърди, че са нарушени, а следва да се посочи тяхното нарушение във връзка с коя приложима за конкретния случай норма от правото на ЕС се е случило, т.е. ищецът е следвало да свърже сочените разпоредби от ЕКЗПЧОС с други материалноправни разпоредби от първичното или вторичното право на ЕС. При липса на посочване, кои конкретни норми от правото на ЕС, създаващи непосредствено права за частноправни субекти, са съществено нарушени от ответника, правилно административният съд е приел недопустимост на иска по чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ. Определението е правилно и в частта, в която е отказано предоставянето на правна помощ. Съгласно чл. 24, т. 1 и т. 2 ЗПП, правна помощ не се предоставя, когато тя е неоправдана от гледна точна на ползата, която би донесла на кандидатстващото лице и когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Правилото за оправданата правна помощ през призмата на ползата, която ще донесе на лицето, в случая налага отказването й, тъй като тя е поискана за недопустимо съдебно производство, поради което е осъществено изключението на чл. 24, т. 1 и т. 2 ЗПП. Воден от горните съображения и на основание чл. 236 АПК, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия