Решение № 3065 от 5.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7356/2012 г.

Решение № 3065 от 5.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7356/2012 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на Асад Асадулах Саид с адрес: гр. Велико Търново, ул. "Димитър Рашев" № 6, вх. В, ап. 7, срещу решение № 223/23.04.2012 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, постановено по адм. д. № 806/2011 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № 04001003710/28.02.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 276/09.06.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/, с който за данъчния период 2008 г. е определен на основание чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ данък в размер на 15382.46 лв. и на основание чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ данък в размер на 25327.79 лв. и лихви общо в размер на 8117.78 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основно доводите за незаконосъобразност на решението се свеждат до определяне на данъчната основа за облагане на доходите като физическо лице и по-конкретно касаят включването на сумата от 217 239.67 лв., представляващи парични средства, предоставени на ЕТ. Твърди се, че това са суми, получени от продажбата на апартаменти, които не са отчетени и за които не са издадени фактури, но са взети предвид при определяне приходите на ЕТ, поради което не представляват лични средства с недоказан произход. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА или да се определят задължения в по-малък размер. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния му представител юрк. Русева по съображения, изложени в писмен отговор и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Великотърновския административен съд е бил РА № 04001003710/28.02.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 276/09.06.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с който за данъчния период 2008 г. на ревизираното лице Асад Асадулах Саид, осъществяващ търговска дейност като ЕТ "Памир - Асад Саид", е определен на основание чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ данък в размер на 15382.46 лв. и на основание чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ данък в размер на 25327.79 лв. и лихви общо в размер на 8117.78 лв. върху данъчна основа, определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу РА като е приел за установено наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК - укриване на приходи и нередовно водено счетоводство /т. 2 и т. 4/. Посочил е, че това дори не се оспорва от жалбоподателя, а се отчита като грешка. Данъчната основа за облагане на доходите от дейността като ЕТ е законосъобразно определена от органа по приходите като са взети предвид приходите от продажби на апартаменти. Законосъобразно е определено и превишаването на разходите над приходите в общ размер 153 824.61 лв. за ревизираната година след анализ на паричния поток на жалбоподателя като физическо лице извън качеството му на едноличен търговец. Фактическите констатации в РА не са опровергани от жалбоподателя и се считат за верни на основание чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Органът по приходите е изключил тези суми, по отношение на които са налице данни, че са постъпили от физически лица във връзка с покупката на апартаменти по банковите сметки. Произход на други суми, постъпили по банковата сметка на физическото лице от продажби на апартаменти не е доказан. Жалбоподателят не е внесъл определения от съда депозит, макар да е поискал допускането на счетоводна експертиза, която да направи анализ на паричния поток и да определи произхода на спорните суми. Поради това експертизата не е изготвена и доказателства във връзка с твърденията на лицето не са събрани в хода на съдебното производство. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, касационната жалба е неоснователна, поради следните съображения: В хода на ревизията е установено, че ревизираното лице в качеството си на ЕТ е осъществявало строителство на обществено-обслужваща и жилищна сграда с магазини и гаражи - секции А, Б и В в УПИ VIII - 5480, строителен квартал 360 по плана на гр. Велико Търново. Видно от удостоверението с изх. № 2337/01.10.07 г., издадено от Община Велико Търново, жилищната сграда с магазини секция А е изградена в груб строеж, включително покрив. ЕТ е извършил през ревизирания период продажби на апартаменти с описаните в Ревизионния доклад /РД/ на стр. 2 нотариални актове. Ревизираното лице не оспорва констатациите на органа по приходите, че във връзка с продажбите на апартаменти са получавани суми от продавачите /в брой или по банков път/, които не са осчетоводени като приход в счетоводството на ЕТ и за които не са били издавани фактури. Отделно от това, постъпилите в предприятието на ЕТ суми от продажбите на апартаментите не са осчетоводени като приход за отчетния период от време, а като приходи за бъдещи отчетни периоди по сметка 725 към 31.12.2008 г. Както правилно е приел Административният съд в мотивите на своето решение, налице са обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК - укрити приходи и воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. При определяне на данъчната основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ вр. чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ ревизиращите органи са отчели като приход сумите по издадените фактури във връзка с нотариалните актове за продажби на апартаменти, които не са намерили счетоводно отражение като приходи от продажби по кредита на сметка 701 - 270 231.70 лв. Отчетени са като приходи суми, постъпили по сметката на физическото лице във връзка с продажби на апартаменти, за които няма издадени фактури - 144948.90 лв. /46 374.90 лв. за апартамент 2 от Бисерка Тодорова Симеонова; 50 000 лв. за апартамент 4 от Трифон Минков Трифонов; 20 174 лв. за апартамент 5 - от Джейлян Шукриева Сюлейманова; 28 400 лв. за апартамент 8 - от Тодор Николаев Тодоров/. Прибавени са и сумите, получени от Николай Здравков в брой - 20 000 лв. + 41 915 лв. В разходната част е включена отчетната стойност на продадените апартаменти. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, правилно и законосъобразно Великотърновският административен съд е потвърдил РА в частта му, в която е определен данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в посочения по-горе размер. По отношение на данъка по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ: При проследяването на движението на средствата по банковите сметки на физическото лице през 2008 г., видно от стр. 14-18 от РД, органът по приходите е изключил следните суми: 20 000 евро, изтеглени и преведени на 09.05.08 г. по сметката на ЕТ; 35 000 евро от Данчо Костадинов Маринов за покупка на ап. 7 постъпили на 26.09.08 г. 20 000 лв., изтеглени на 19.02.08 г. и преведени по сметката на ЕТ 20 174 лв. от Джейлян Сюлейманова за покупка на ап. 5 46 374.90 лв. от Бисерка Тодорова за покупката на ап. 2 20 000 лв. от 20.02.08 г. 28 400 лв. от Тодор Тодоров от 08.01.08 г. 50 000 лв. от Трифон Трифонов от 20.02.08 г. С РА сумата от 290 824.74 лв. е намалена с още 137 000 лв., по отношение на които е прието, че са изтеглени от сметката на ЕТ и е определена оспорената от касатора сума от 217 239.67 лв., представляваща парични средства, предоставени на ЕТ. При съпоставка на сумите, отчетени като приход за ЕТ и тези, с които са намалени постъпленията на физическото лице по банковата му сметка с мотива, че представляват приход за ЕТ и не следва да участват в паричния поток, не се установява намаление само със сумата от 41 915 лв., платена в брой от Николай Здравков, именно защото няма данни да е постъпила по банковите сметки на физическото лице. Същата сума не се установява да е била внесена впоследствие от физическото лице по някоя от банковите сметки, движението по които е проследено в РД и по-късно да е постъпила по сметката на ЕТ. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение намира за правилен и законосъобразен изводът на съда, че твърденията на жалбоподателя във връзка с двукратното облагане на получени суми от продажба на апартаменти не са доказани. Отделно от това, дори и данъчната основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДФЛ в ревизионното производство да не е точно определена, то това е резултат от неправомерното поведение на ревизираното лице при отчитането на продажбите на апартаментите в счетоводството на ЕТ. Поради тези съображения, решението на Великотърновския административен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на спора, юрисконсултско възнаграждение на ответника по касация не следва да се присъжда, тъй като не е представляван от юрисконсулт в с. з. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение