Определение № 34 от 21.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 241/2014 г.

Производството пред ВКС е по реда на чл. 43, т. 1 от НПК за промяна на местната подсъдност, касаеща разглеждането на НОХД № 21/2014 г. по описа на Свогенския районен съд. С разпореждане № 11/03.02.2014 г. съдията-докладчик от РС – Своге е констатирал, че делото му е подсъдно (след изпращане от СРС съгласно разпореждане от 21.01.2014 г. по НОХД № 796/2014 г.), но е налице хипотезата на чл. 43, т. 1 от НПК, тъй като много свидетели (общо 16) живеят на територията на Софийски районен съд, а освен тях подсъдимият и две вещи лица. Поради това е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на ВКС за определяне на друг равен по степен съд, който да го разгледа. В писменото си становище прокурорът от ВКП изразява позиция, че не са налице условията по чл. 43, т. 1 от НПК и делото следва да се разгледа от районен съд - Своге. Върховният касационен съд, след като обсъди материалите по делото, намира, че не са налице предпоставките по чл. 43, т. 1 от НПК за промяна на местната подсъдност, предвид следните съображения: Определящото условие съобразно чл. 43, т. 1 от НПК е много обвиняеми или свидетели да живеят в района на друг съд, като по този начин се постига процесуална икономия, с оглед своевременно разглеждане на производството при минимални разходи. В конкретния случай подсъдимият, както и 12 свидетели (от общо 20) са с местоживеене в гр. Своге. Останалите 8 свидетели са адресно регистрирани в населени места, близки до гр. София (4 в с. Искрец], 3 в гра Бов [община] и 1 в [....], Елин Пелин). Съответно, разликата в броя на свидетелите не формира такова множество, което да налага по необходимост промяна на местната подсъдност. Затова делото следва да се изпрати за разглеждане и решаване на районен съд – Своге. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение