Определение № 2436 от 20.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1635/2024 г.

Производство по чл. 307, ал.1 ГПК. Делото е образувано по подадена от Е. В. К.-К. молба за отмяна на влязло в сила решение № 71 от 24.01.2023 г. по гр.д. № 1968/2022 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 2548/29.07.2022 г. по гр. дело № 8423/2021 г. на Варненския районен съд и е уважен предявеният от Д. Г. З. срещу молителката Е. В. К.-К. иск по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението на 56,30/128,04 ид. ч. от баня, представляваща част от апартамент № 7, целият с площ от 128,04 кв.м., находящ се в сграда с идентификатор **** пo КК и КР на [населено място], с адм. адрес в [населено място], [улица], ет. 4, в качеството на ищцата на собственик на 56,30/128,04 ид. ч. от апартамента. Твърди се в молбата за отмяна, че с решението съдът е поделил едно несамостоятелно помещение, без за него да се твърди съсобственост и без твърдения за конверсия. По този начин въззивната инстанция е подменила очертания предмет на делото, нарушила е диспозитивното и състезателното начало, в резултат на което е лишила страните от право на участие в делото. При тази обосновка се сочи основанието по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК. Администриращият съд е изискал от молителката да изложи обстоятелства, обосноваващи връзката между твърдените пороци при въззивното разглеждане на делото и основанието по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК, като съобрази, че то касае хипотеза когато страната е лишена от възможността да участва в делото или не е била надлежно представлявана. В отговор молителката К. е заявила, че основанието по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК включва не само фактическа невъзможност страната да участва в делото, но и нарушаване правото на защита по независещи от нея причини, каквото е налице в случая. Макар и да е била редовно призована и надлежно представлявана, тя е останала с неадекватна и безполезна защита по делото, тъй като съдът е разгледал ненаведени в исковата молба твърдения за съсобственост и конверсия, за които страните не са били предупредени. Поради това ответницата в процеса не е могла да упражни ефективна защита в процеса, включително да включи нови за делото факти и обстоятелства. Навежда се и твърдение, че личното участие е било препятствано от здравословни проблеми на молителката, заради които е била обездвижена. Ответницата по молбата Д. Г. З., чрез пълномощника си адв. К., взема становище, че молбата за отмяна е останала нередовна и не съдържа ясно и мотивирано изложение на обстоятелствата по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК, нито на някое друго от законовите основания по чл. 303 ГПК. При извършената проверка на допустимостта на молбата, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира същата за недопустима. Изложените от молителката твърдения за нарушаване правото на защита, подведени по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК, не покриват съдържанието на това основание за отмяна. Разпоредбата изисква вследствие нарушаване на процесуалните правила страната да е била лишена от възможност да участва в делото или да не е била надлежно представлявана. В случая се признава от молителката, че е била редовно призована и надлежно представлявана. Оплакванията й, че съдът е подменил предмета на спора, произнесъл се е по непосочени в исковата молба обстоятелства, са били наведени в касационната жалба и са били обект на проверка в производството по чл. 288 ГПК пред Върховния касационен съд. Тези оплаквания не могат да бъдат отнесени към хипотезите на нарушено право на защита, каквито визира чл. 303, ал.1, т.5 ГПК. Изложените в уточнителната молба твърдения, че молителката не е могла да участва лично в процеса поради здравословни проблеми също не обосновават самостоятелно основание за отмяна, тъй като молителката е била надлежно представлявана от пълномощник и това се признава от нея в молбата за отмяна. Доколкото в уточнителната молба се повдига въпросът, че поради процесуалната изненада от страна на съда, молителката не е могла да ангажира нови доказателства за нови обстоятелства, то такива нови доказателства не са представени с молбата за отмяна. Следователно не е налице и основанието по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Разпоредбата на чл. 306 ГПК изисква молбата за отмяна да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. При липсата на такова изложение молбата подлежи на връщане. В този смисъл са и указанията в т.10 на Тълкувателно решение № 7/2014г. на ОСГТК. В случая и след дадените от съда указания и направените уточнения молбата за отмяна не отговаря на законовото изискване за конкретно изложение на основание за отмяна, сред изрично посочените в закона и поради това не може да бъде разгледана. При този изход ответната страна има право на разноски. Оказаната от адвокат А. К. правна помощ на ответницата Д. Г. е безплатна. С оглед на това на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв следва да й се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.