Определение № 13556 от 12.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11000/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Oбразувано е по частна жалба на „Голдън Стар“ ЕООД с ЕИК 115761973, срещу определение № 7273 от 04.10.2024 г., постановено по адм. дело № 1618/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното определение с искане за неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по предявената жалба. Ответникът – Директор на дирекция УТИККС при община Несебър, не е изразил становище по частната жалба в срока по чл.232 от АПК. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за частния жалбоподател. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на „Голдън Стар“ ЕООД, ЕИК:115761973, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, [улица], представлявано от управителя Д. К., против Заповед №469/06.03.2024г. на директора на дирекция „УТИККС“ при Община Несебър. Съдът е приел, че в конкретният случай със заповедта се на нарежда на „Парадайз бийч“ ЕАД да изготви и внесе за одобряване проект за укрепване на откос и да изпълни укрепването. Според съда, жалбоподателят „Голдън Стар“ ЕООД не е адресат на заповедта. Доколкото не е адресат на заповедта, то за него не се създават права или задължения. Определението е правилно. Обосновани от доказателствата по делото и съответни на материалния закон са формираните от административния съд изводи за недопустимост на жалбата на „Голдън Стар“ ЕООД срещу процесната заповед. Съгласно чл.195, ал.4 от ЗУТ, в случай, че определен обект не се поддържа в добро състояние, както и при възникване на аварии и други обстоятелства, застрашаващи неговата цялост, кметът на общината издава заповед, с която задължава собственика да извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване или да премахне строежа (ал. 5). Следователно производството се развива само между административния орган и адресата на акта – собственика на обекта и няма други заинтересовани лица, както правилно е приел административния съд. Предвид посоченото, активна процесуална легитимация от оспорване на обжалваната заповед има лицето, явяващо се неин адресат, за което оспореният акт създава задължения и го засяга пряко. В случая частният жалбоподател не претендира и не доказва вещни права върху сградите – предмет на заповедта, поради което същата не засягат неговата правна сфера. След като разпоредителната част на акта не засяга друг освен адресата, то жалбоподателят няма правен интерес от защита по този ред. Трети лица, включително носителите на вещни права върху съседен поземлен имот, по чийто сигнал е извършена проверката, не разполагат с процесуална легитимация по чл.153, ал.1 от АПК, тъй като за тях заповедта не създава задължения, а правомощието за издаване на конкретната заповед компетентният административен орган упражнява служебно. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение