Определение № 3383 от 31.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2707/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Кмета на Район "Студентски" – Столична община/СО/, чрез Главен юрисконсулт В. Мечкова, срещу Определение №28434/30.12.2024 г., постановено по адм. дело № 9844/2024 г. по описа на Административен съд София - град /АССГ/, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Решение №24898/26.11.2024 г., постановено по същото дело, в частта, с която преписката е изпратена за произнасяне в 7-дневен срок, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон. Според Кмета на Район „Студентски“ частната му жалба срещу Решение №24898/26.11.2024 г. е по адм. дело №9844/2024 г. е допустима тъй като намира приложение нормата на чл.130, ал.4 от АПК. Иска се от касационната инстанция да отмени обжалваното определение и да допусне жалбата му срещу горецитираното съдебно решение. Претендира разноски,представляващи такива за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако такова се претендира в размер,надвишаващ минималното възнаграждение съгласно приложимата наредба. От ответната страна – Сдружение на собствениците от бл.103, вх.А и вх.Б, ж.к.“Младост 1“, представлявано от Председателя на Управителния съвет, не е постъпил писмен отговор. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол пред настоящия съд. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение АССГ е приел следното от фактическа и правна страна: Съдебното производство е образувано по жалба на Сдружение на собствениците от бл. 103, вх. А и вх. Б, ж. к. „Младост 1“, представлявано от Председателя на Управителния му съвет, срещу Решение № РСТ24-РИ09-21/02.09.2024г. на Кмета на Район „Студентски“ на Столична община. С Решение № 24898/26.11.2024 г. административният съд е отхвърлил жалбата, а преписката – изпратена на кмета на район „Студентски“ на СО за произнасяне в 7 - дневен срок, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона съобразно изложеното в мотивите на съдебното решение. Срещу последното във втората му част е постъпила частна жалба от Кмета на Район „Студентски“. АССГ е приел, че касационната жалба против Решение № 24898/26.11.2024 г. в частта му, с която преписката е изпратена на Кмета на Район „Студентски“ на СО за произнасяне в 7-дневен срок, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона съобразно изложеното в мотивите на същото решение, е недопустима, тъй като съдебното решение е постановено по жалба против акт, издаден на основание чл.28, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/. Посочил е, че съгласно нормата на чл.40, ал.3 от ЗДОИ решението на административния съд не подлежи на касационно оспорване и че в случая приложението на общата разпоредба на чл.130, ал.4 от АПК е изключено от специалната такава, цитирана по - горе. Определението е правилно. Безспорно по делото се установява, че предмет на съдебен контрол пред административния съд е изричен отказ на Кмета на Район „Студентски“ – Столична община за достъп до обществена информация, издаден на основание чл.28, ал.1 от ЗДОИ, вр. с чл.37, ал.1, т.3 и чл.38 от ЗДОИ. Както правилно е посочил първоинстанционният съд решенията, постановени в производства по обжалване на решенията за предоставяне на достъп до обществена информация или за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се обжалват пред съответния административен съд, по реда на АПК, като касационният контрол съгласно разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗДОИ е изключен. Частният жалбоподател е обжалвал съдебно решение, постановено по оспорване на административен акт, издаден с правно основание чл.28, ал.1, вр. с чл.37, ал.1, т.3 и чл.38 от ЗДОИ, в частта, с която преписката му е изпратена за произнасяне. След като административният акт, предмет на съдебен контрол от АССГ е такъв по чл.37,ал.1, т.3 от ЗДОИ, то съдебното решение, с което е извършена преценка по законосъобразността на същия, не подлежи на касационна проверка предвид изричната разпоредба на чл.40, ал.3 от ЗДОИ. Оспореното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Разноски не се претендират от ответната страна, поради което съдът не дължи произнасяне. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение