Определение № 545 от 28.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 735/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е определение № 381/16.11.2022 г. по гр.д. № 68/2022 г., с което Апелативен съд – Велико Търново е изменил своето решение № 128/16.09.2022 г. по гр.д. № 68/2022 г. в частта по разноските и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК е осъдил Р. О. Р., О. Р. О., А. Р. О., Р. Р. О. и Р. О. И. да заплатят на „ОЗК – Застраховане“ АД сумата 12 000 лв. Въпросът за разноските по делото, включително за начина, по който се разпределя отговорността за тези разноски пред въззивната инстанция, е производен от крайния изход на спора. Делото не е приключено. Следователно и по аналогия с чл. 123 ГПК частната жалба следва да бъде присъединена към гр.д. № 736/2023 г. на ВКС, ГК, IV-то отд. То е образувано по касационни жалби от Р. О. Р., О. Р. О., А. Р. О., Р. Р. О. и Р. О. И. срещу въззивното решение, с което исковете са отхвърлени, както следва: · искът на Р. О. Р. - до сумата 100 000 лв.; · искът на О. Р. О. - над размера от 60 000 лв., за който е уважен, до сумата 130 000 лв.; · искът на А. Р. О. – над размера от 50 000 лв., за който е уважен, до сумата 120 000 лв.; · искът на Р. Р. О. – над размера от 40 000 лв., за който е уважен, до сумата 90 000 лв. и · искът на Р. О. И. – над размера от 40 000 лв., за който е уважен, до сумата 90 000 лв. При тези мотиви, съдът