Определение № 131 от 04.03.2026 г. на ВКС по н. д. № 169/2026 г.

Производството е образувано по реда на чл.351, ал.6 НПК. С разпореждане №787/18.12.25 г. на съдия-докладчик по В.Н.О.Х.Д.509/25 г. по описа на ОС – Благоевград е върната подадената от подсъдимия А. Г. К. касационна жалба срещу постановеното по това дело решение №331/24.10.25 г., с което е потвърдена първоинстанционната присъда на РС – Благоевград. По този повод е постъпила частна жалба от А. К. /озаглавена от него молба/. С нея е атакувано цитираното разпореждане, законосъобразността на което е предмет на настоящото производство. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като провери релевантните за настоящото произнасяне данни по делото, намира за установено следното: Първоначално в РС – Благоевград е образувано Н.О.Х.Д.288/22 г. С присъда №2/10.01.25 г. този съд е признал подсъдимия А. Г. К. за виновен по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение, без да му налага предвиденото в закона наказание, поради изтичане на абсолютната погасителна давност за преследване на престъплението, предмет на обвинението. По жалба на подсъдимия делото е пренесено пред въззивната инстанция – Окръжен съд – Благоевград и е постановено решение №331/24.10.25 г., с което присъдата на районния съд е потвърдена. В самото решение е уточнено,че то е окончателно. Въпреки това К. подал касационна жалба. След извършване на изискуемата от закона проверка, съдия-докладчикът по делото е счел същата за недопустима по съображения, че обжалваният съдебен акт не подлежи на касационен контрол и с посоченото вече разпореждане №787/18.12.25 г., предмет на актуална проверка, е върнал касационната жалба на подсъдимия. Нормите на чл. 351, ал.1 и ал.3 НПК съдържат изискванията, на които следва да отговаря една касационна жалба, за да може да бъде валидно сезиран ВКС и да послужи като основание, годно да се инициира касационно производство. Законодателят е предвидил, че въззивният съд следва да осъществява предварителен контрол за съответствие на жалбата с изискванията на закона. В чл.351,ал.5 НПК е уредено правомощието на този съд, чрез разпореждане на съдия-докладчика да се върне жалбата на нейния подател, когато тя не отговаря на законовите изисквания. Няма спор, че такъв акт е преграждащ по-нататъшния път на наказателното производство, а предварителната проверка за допустимост е направена не от ВКС. Поради това за тази категория актове е предвидена изрична възможност да бъдат обжалвани с частна жалба пред последния. Осигурява се ред за контролиране на законосъобразността на тази категория актове от по-висша инстанция, което гарантира, че правата на всички страни ще бъдат защитени в най-голяма степен. Въпросът, който следва да бъде разрешен от ВКС в този тип производства, е дали връщането на касационната жалба е законосъобразно, с което предметът на проверка се изчерпва. Съдържанието на конкретната частна жалба, послужила като основание за образуване на делото, демонстрира неразбиране на същината на настоящото производство, тъй като пред този жалбоподател въобще не е стоял въпросът дали атакуваният съдебен акт принципно подлежи на касационна проверка. Единственият изложен в нея довод е този за невиновността на подсъдимия, по който ВКС не може да вземе отношение, отчитайки изложените по-горе съображения. Липсват различни каквито и да са процесуални доводи в подкрепа на становището за допустимост на касационното обжалване. Доколкото атакуваният съдебен акт е постановен от въззивен окръжен съд и с него въпросът за вината на подсъдимия не е цялостно преосмислен, то той има характер на решение. Решенията на окръжните съдилища като процесното обаче са изключени от предметния обхват на чл.346,т.2 НПК. Те не попадат и в нито една от останалите хипотези на чл.346 НПК. Ето защо настоящият съдебен състав намира действията на съдия-докладчика от ОС – Благоевград по връщане на подадената касационна жалба на основание чл.351,ал.5,т.3 НПК за законосъобразни. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение,