Определение № 164 от 25.09.2020 г. на ВКС по т. д. № 1358/2020 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Постъпила е молба от И. С. Ч., чрез пълномощника адв. Н. Ч., за отмяна на решение № 340/11.07.2019г. по гр.д. № 42/2019г. на РС-Асеновград и на решение № 115/27.01.2020г. по гр.д. № 2418/2019г. на ПОС, с което се потвърждава първоинстанционното решение на РС-Асеновград. В молбата за отмяна и в уточнителната молба се излагат доводи, че е установена чрез химически анализ неистинност на документ – протокол за оглед на автопроизшествието в частта относно констатираното с дрегер алкохолно съдържание от 0,62 промила. Молителят счита, че при тези доказателства не е необходимо невярното съдържание на документа да се установява с нов съдебен акт. Следвало е решаващият съд да съобрази резултата от химическия анализ, както и неправилно е била назначена СМЕ, която е била изградена изцяло на предположения и не са взети предвид всички доказателства по делото. С оглед на което се иска отмяна на атакуваните решения на осн. чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Ответникът по молбата „ЗД Евроинс“АД оспрова в писмения си отговор нейната основателността. С оглед проверка допустимостта на молбата за отмяна съставът на ВКС намира следното: С решение № 340/11.07.2018г. по гр.д. № 493/2017г. на РС-Поморие молителят е осъден да заплати на ЗД Евроинс“АД сумата от 1460лв., представляваща главница произтичаща от изплатено застрахователно обезщетение на К. В. Д. на 27.02.2015 г, вследствие на настъпило ПТП на 23.12.2014 г. – по вина на И. С. Ч., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – на 02.02.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 399,03лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата, считано от 26.05.2015 г. до 31.01.2018 г., на осн. чл.274, ал.1 и чл.213 КЗ /отм./. Същото решение е потвърдено с решение № 115/27.01.2020г. по в.гр.д. № 2418/2019г. на ПОС. Съставът на ВКС намира, че молбата по чл.303 ГПК е недопустима. Съгласно т.10 от ТР №7/31.07.2017г. по тълк.д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл.303, ал.1 и чл.304 ГПК, е недопустима. В съобразителната част на ТР е посочено, че задължение на страната е да посочи в молбата точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, като изискване за редовност на молбата на осн. чл.306, ал.1 ГПК. Липсата на изложение на обстоятелства, съставляващи някое от основанията по чл.303, ал.1 ГПК, предпоставя нередовност на молбата за отмяна, която трябва да бъде констатирана още от администриращия молбата първоинстанционен съд, като я остави без движение и даде срок на молителя за отстраняване на недостатъка. Молбата за отмяна не отговаря на изискването за редовност, когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл.303, ал.1 ГПК. Преценката за съответствието на изложените обстоятелства, като конкретни и надлежни фактически твърдения, с фактическите състави на чл.303, ал.1 ГПК е изцяло в правомощията на ВКС. По аналогичен начин въпросът за допустимостта е решенен в т.16 та ТР №4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, с което се приема, че преценката, дали по естеството си твърдените от ищеца факти са от „съществено значение“, обуславя допустимостта на иска, докато неговата основателност е свързана с доказването на тези факти. Следователно при твърдение на молителя, че е установена неистинност на документ, върху който се основава влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска на осн. чл.303, ал.1, т.2 ГПК молителят е задължен да наведе конкретни твърдения по какъв надлежен съдебен ред е установена тази неистинност. С разпореждане от 24.04.2020г. по гр.д. № 42/2019г. на РС-Асеновград на молителя са дадени изрични указания, че при позоваване на основание по чл.303, ал.1, т.2 ГПК последният следва да посочи решение на съда или присъдата, с която по надлежен съдебен ред се установява неистинност на документ, или на показания на свидетел, или на заключение на вещо лице, върху които се осонвава решението. С молба от 21.05.2020г. И. Ч. уточнява, че неистинският документ е протокола за оглед на автопроизшествието. Констатираното с дрегер при изготвянето му съдържание на алкохол в кръвта на молителя се опровергава от направеното по-късно изследване с химически анализ въз основа на издаден талон за изследване на кръвна проба. Всички тези доказателства са били приложени по делото, но решаващият съд не ги е съобразил. Изрично молителят навежда доводи, че в този случай не е необходимо неистинността на документа да се установи с нов съдебен акт. Предвид изложеното настоящият състав на ВКС намира, че така очертаните фактически твърдения не съответстват на поддържаната в молбата хипотеза на чл.303, ал.1, т.2 ГПК или на друг фактически състав по чл.303, ал.1 ГПК. Общото за всички изброени в чл.303, ал.1, т.2 ГПК хипотези е, че източник на неправилност на решението е извършено престъпление, което следва да бъде установено с влязла в сила присъда или решение по чл. 124, ал.5 ГПК, когато наказателното преследване е изключено. В конкретния случай в молбата за отмяна няма твърдения и съответно доказателства за установено по надлежния ред престъпление, а за установена според молителя с химически анализ неистинност на протокол за оглед на автопроизшествие. Изложените от молителя обстоятелства представляват оплаквания за неправилност на първоинстанционното и въззивно решения- за допуснати процесуални нарушения във връзка с необсъждане на доказателства или за служебно назначаване на СМЕ, когато тя не е необходима, за неправилно кредитиране на заключението й; за необоснованост и за неправилно приложение на материалния закон. Както вече беше посочено същите основания не попадат в личитивно регламентираните фактически състави на чл.303, ал.1 ГПК и не подлежат на проверка от ВКС в производството по молба за отмяна като средство за извънинстанционен контрол на влезлите в сила решения. Неизпълнението към настоящия момент на указанията във връзка с посочване на съдебно решение или присъда, с които се установява твърдяната неистинност, обосновава извод за недопустимост на молбата за отмяна. Водим от горното и на осн.чл.306, ал.2 ГПК, ВКС