Определение № 9853 от 09.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8821/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Р. Р. чрез адв. Дякова срещу определение № 6960 от 01.06.2026 г., постановено по адм. дело № 552/2026 г. на Административен съд - Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу повторен мълчалив отказ на кмета на община Варна да разреши изработване на проект за ПУП- ПУР на СО „Прибой“, в частта от о.т. 449 до о.т. 444 и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят твърди, че определението е незаконосъобразно, тъй като защитата по чл. 304 и сл. АПК не изключва оспорването на повторния мълчалив отказ по същото заявление, когато такъв е формиран. Моли определението да бъде отменено и делото – върнато на първоинстанционния съд за разглеждане по същество. Ответникът-кмет на община Варна оспорва частната жалба. Моли определението на административния съд да бъде оставено в сила. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното определение, съставът на Административен съд Варна приема, че жалбата е недопустима, тъй като „повторен“ мълчалив отказ на кмета на община Варна да се произнесе по подаденото заявление не е формиран. Съдът констатира, че с влязло в сила решение № 2117 от 24.02.2025г. по адм. дело № 2653/ 2024г. на Административен съд – Варна мълчаливият отказ на кмета на община Варна, формиран по заявлението на Р. и на Г. Д. Г., Г. П. Г., С. З. З. и Н. А. Д. с вх. № АУ093967АС/ 19.09.2024г. с искане да се разреши изработване на изменение на ПУП- ПУР на СО „Прибой“ в частта от о.т. 449 до о.т. 444, е отменен и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията в мотивите на съдебния акт в 30- дневен срок. След връщане на преписката и указанията на директора на дирекция „АГУП“ при община Варна към проекта са представени план- схеми и други документи, като в предоставения от съда срок органът не се произнася. При тези факти първоинстнационният съд приема, че след като с влязло в сила съдебно решение мълчаливият отказ на кмета на община Варна да се произнесе по заявление вх. № АУ093967АС/ 19.09.2024г. е отменен и преписката е изпратена на органа за ново произнасяне, липсата на волеизявление на административния орган в тази хипотеза представлява неизпълнение на влязъл в сила съдебен акт, срещу което страната може да се защити в производството по изпълнение на съдебни решения или в процедурата по чл.304 АПК. По тези съображения с определението, предмет на оспорване, оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по делото. Крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на подлежащ на оспорване административен акт е правилен. С оглед установеното по делото следва да се приеме, че с подадената от Р. жалба се оспорва непроизнасянето на кмета на община Варна съгласно указанията, дадени с решение № 2117 от 24.02.2025г. по адм. дело № 2653/ 2024г. на Административен съд – Варна, т. е искането е за изпълнение на влезлия в сила съдебен акт. С постановяване на съдебното решение защитата срещу отказа на сезирания орган да се произнесе с позитивен за заявителите акт е реализирана, поради което липсата на волеизявление на органа в дадения от съда срок по искането за разрешаване изработване на проект за ИПУП, предмет на подаденото заявление, не формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, а представлява неизпълнение на влязлото в сила съдебно решение. В тази хипотеза редът за защита е чрез иницииране на производство по чл. 304 АПК. След като мълчалив отказ не е формиран, не е налице подлежащ на оспорване административен акт и редът за защита по чл. 145 и сл. АПК е неприложим, а доводът на частния жалбоподател, че има право на преценка относно начина на реализиране на правата си - неоснователен. Следователно подадената жалба е недопустима в хипотезата на чл. 159, т.1 АПК, поради което правилно е оставена без разглеждане и производството по нея е прекратено. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното определение. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,