Определение № 7898 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6151/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „Д-р З. Фасилити Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК 202891551, чрез процесуален представител адв. Ф. И. Живков, АК – Добрич срещу определение № 14795 от 17.04.2026 г., постановено по адм. дело № 3751/2026 г. по описа на Административен съд София-град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението се иска неговата отмяна. В срока по чл. 232 АПК не е подадено писмено възражение от насрещната страна. Върховният административен съд, шесто отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С оспореното определение, на основание чл. 159, т. 1 АПК, е оставена без разглеждане жалбата от „Д-р З. Фасилити Мениджмънт“ ЕООД, срещу отказът на Дирекция „Инспекция по труда“ София, с изх. № 26012543/19.02.2026 г. да даде предварително разрешение на дружеството работодател „Д-р З. Фасилити Мениджмънт“ ЕООД, за прекратяване на трудово правоотношение на лице ползващо закрила по чл.ЗЗЗ, ал.1, т.2 от Кодекса на труда (КТ), поради недопустимост. За да прекрати производството по делото, образувано по жалбата, съдът е приел, че процесният отказ няма белезите на индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. Мотивирано е, че предварителното разрешение по чл. 333, ал. 1 от КТ не поражда право на работодателя едностранно да прекрати трудовото правоотношение с работника или служителя, а е условие (изискване) за неговото законосъобразно упражняване. Посочил е, че правното основание за издаването му, респ. за отказа, е чл. 333, ал. 1 КТ и поради това контролът за законосъобразност е в правомощията на съда, пред който е заявен за разрешаване трудовия спор за законността на уволнението. Определението е валидно, допустимо и правилно. Нормата на чл. 333, ал. 1 от КТ предвижда закрила за определени категории работници и служители при едностранно прекратяване на трудовото им правоотношение с акт на работодателя. Разрешението за уволнение, давано от Дирекция „Инспекция по труда“, е елемент от сложен фактически състав по издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. По силата на чл. 344, ал. 2, във вр. с ал. 1 от КТ, оспорването на законността на уволнението се извършва по исков ред пред районния съд. Спорът е трудовоправен, поради което, на основание чл. 360, ал. 1 от КТ при разглеждането му се прилага редът на Гражданския процесуален кодекс. Законосъобразно, първоинстанционният съд е приел, че оспореният отказ за предварително разрешение не е индивидуален административен акт, а елемент от фактическия състав за прекратяване на трудовото правоотношение в хипотезата на чл. 328 от КТ и поради това не подлежи на самостоятелен съдебен контрол по реда на АПК. Предварителното разрешение за уволнение по чл. 333 от КТ или отказът за предварително разрешение по искане на работодател, не се издава в производство по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт в конкретните хипотези на чл. 21, ал. 1 - 4 от АПК. С нормата на чл. 21, ал. 5 от АПК изрично е изключен от съдебен контрол волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване на друг окончателен акт, подлежащ на съдебен контрол. Въз основа на посоченото до тук необосновани са оплакванията в частната жалба за неправилност на изводът на съда, че отказът по чл.333, ал. 1 КТ не представлява индивидуален административен акт, че работодателят притежава самостоятелен правен интерес от съдебно оспорване, както и позоваването на социалното предназначение не мотивират отмяната на Определението, предмет на контрол от настоящата инстанция. Необосновано е и соченето като основание на чл. 120, ал. 2 Конституцията на Република България за отмяна на постановения съдебен акт, тъй като работникът ще има възможност да изрази възраженията си срещу отказът да бъде дадено предварителното разрешение пред гражданския съд, пред който е обжалвана заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Въведеното в чл. 21, ал. 5 от АПК изключване от съдебен контрол на междинните актове съответства на дерогационната възможност, заложена в чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ, съгласно която определени актове могат да бъдат изключени от обхвата на общата клауза само със закон. Съгласно чл. 159, т.1 АПК жалбата се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство то се прекратява, когато актът не подлежи на оспорване. Приемайки отсъствието на абсолютна положителна процесуална предпоставка по възникване правото на съдебно оспорване и прекратявайки производството по делото, административният съд е приложил точно процесуалния закон, поради което определението следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 236 АПК във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, Като е приел, че подадената жалба е процесуално недопустима, като насочена против неподлежащ на оспорване акт, Административен съд София- град е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,