Определение № 62 от 22.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 39/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба от Н. Г. Р. и Д. А. Р., чрез адв. К. М. срещу определение № 318/09.11.2020 г. по гр.дело № 2286/2020 г. на ВКС, III г.о., с което не е допусната до разглеждане молба на Н. Г. Р. и Д. А. Р. за отмяна на влязло в сила решение № 1195/20.12.2019 г., както и на решение № 129//11.02.2020 г. по гр.дело № 1503/2019 г. на Варненския окръжен съд. Поддържаното основание за неправилност на определението е незаконосъобразност. Според жалбоподателите първоинстанционното дело е инициирано срещу задължителен по чл.2 ЗУЕС договор, който инвеститор на сграда на [улица] [населено място], обл.В. налага за сключване като задължителен за купувачите на ап./№/ и на купувачите на другите апартаменти в тази сграда.Сочи, че Районен съд [населено място] установил липса на затворен [жк], но не установил недопустимостта на тези задължителни с основание чл.2 ЗУЕС договори, че и ВРС и ВОС възприели тезата на процесуалния представител на ответното дружество, че това са доброволни договори освен за поддръжка на общи части и на индивидуални услуги, предоставяни, чрез обекти-индивидуална собственост на ответника. В жалбата се поддържа, че е необходимо доказателство, че твърденията на процесуалните представители и, че тезите на съда на двете инстанционни решения за доброволния характер на договора нямат нищо общо с действителната воля за задължителния характер на тези договори по чл.2 ЗУЕС, изразявана от законните представители на ответното дружество, че това доказателство е имейл-кореспонденцията между Г. И. Н. и А. Г. като собственик на ап./№/ в сградата. Сочи се, че полученият след приключване на устните състезания неин индивидуален договор по чл.2 ЗУЕС доказва идентичността на двата договора – този на ап./№/ и на ап./№/ и доказва относимостта на тези доказателства към спора, защото и двата договора според ответника са задължителни за договаряне, не са за свободно избираеми индивидуални услуги. В жалбата се поддържа, че процесният договор на ап./№/ и ап./№/ съдържа договаряне за невярната нужда от снабдяване с ел.ток чрез ответното дружество и от отчитане и заплащане чрез него на дължимата за заплащане сума за консумиран ток, че фактите за тази невярна нужда са съществували още от 21.04.2009 г., но доказателствата стават известни по време на съдебния спор на друг апартамент – ап./№/ от сградата с ответното дружество по този проблем. Поддържа се, че проблемът за нищожността на договора на ап./№/ в частта за тока се потвърждава и от приложения към молбата за отмяна Протокол от 21.04.2009 г./Акт 16 за сградата/ тъй като на тази дата Г. Н. от името на „Миг Маркет” ООД е подписал и се е съгласил сградата и всеки самостоятелен обект в нея да се снабдяват с ток по описания от приемателната комисия начин – със самостоятелен електромер. Жалбоподателите поддържат, че приетото в обжалваното определение, че СТЕ по гр.дело № 10060/2018 г. на ВРС е неотносима не отговаря на смисъла й. Според жалбоподателите по делото има достатъчно данни за идентичност на индивидуалните договори за всеки от апартаментите и студиата, за идентичност на проблемите по тях с ответното дружество и спрямо наличните документи към молбата за преглед, че така изводите в обжалваното определение за неотносимост на правоотношенията по тези документи към процесния спор са необосновани. Искането е да се отмени определението и се допусне подадената молба за отмяна до разглеждане в съдебно заседание. Ответникът по молбата за отмяна „Миг Маркет” ООД не е изразил становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена от легитимирани страни, срещу определение на състав на ВКС, което подлежи на обжалване с частна жалба, в срока по чл. 275,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Съдебният състав е приел, че в подадената молба за отмяна от 14.02.2020 г., допълнена с молба от 24.08.2020 г. след дадени от съда указания за отстраняване на нередовности, молителите претендират на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на въззивното решение на Варненския окръжен съд поради наличие на нови писмени доказателства както следва: електронни писма от 14.10.2019 г. и 18.10.2019 г., разменени между ответника „Миг-Маркет“ ООД и трето за делото лице – А. Г., във връзка с притежаваното от нея жилище в същия комплекс, ведно със сключения през 2014 г. договор между Г. и дружеството, които писма са препратени на адвокат М. на 24.12.2019 г.; решение № 8114/17.12.2019 г. по дело № 12451/2018 г. на Административен съд – София-град /невлязло в законна сила/, постановено по спор между „Колесник“ ЕООД и КЕВР, в което производство като заинтересовани страни са участвали „Миг Маркет“ ООД и „Електроразпределение север“ АД; съдебно-технически експертиза по друго гражданско дело - № 10060/2018 г. на Районен съд – Варна. Прието е, че в конкретния случай, нередовностите на молбата за отмяна не са били отстранени, че същата не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на основание по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Според съда новите обстоятелства са новооткрити юридически или доказателствени факти, имащи значение за спорното правоотношение, т.е. факти на действителността, съществували докато делото е висящо, към деня на приключване на устните състезания, останали извън доказателствения материал по делото, тъй като не са били известни на страната или същата не е могла да се снабди с документите, които ги обективират /новооткрити или новосъздадени документи/, въпреки положената грижа за добро водене на делото. Посочил е, че новите обстоятелства трябва да имат съществено значение за изхода на делото, т.е. да са от естество да променят правния извод на съда, в случай, че са били приобщени своевременно към доказателствения материал. Съдът е приел, че в случая страната макар да твърди, не обосновава надлежно наличието на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от значение за изхода на спора, с които да не е могла своевременно да се снабди в рамките на развилото се производство. С оглед характера на представените писмени доказателства, създадени след провеждане на последното по делото открито съдебно заседание във въззивната инстанция - частна кореспонденция и договор на дружеството с друго лице - А. Г., което не е страна по настоящия спор, невлязло в законна сила съдебно решение, по което молителите не са страна и експертиза по друго дело е изведен извод, че същите се явяват негодни да обосноват различен правен извод на съда относно нищожността на процесния договор за управление и поддръжка на недвижим имот, респ. – недължимостта на платените по него суми. Според съдебния състав всеки един от изброените документи засяга правоотношения между лица, различни от страните по настоящия спор, като се отнася и до различни обекти, макар и изградени в същия апартаментен комплекс. Поради това е формиран извод, че същите са неотносими в отношенията между настоящите ищци и ответник и въззивният съд не би могъл да изгради правните си изводи въз основа на тях, респективно същите документи не биха могли да променят правните изводи относно изхода на спора. При тези съображения е изведен извод, че молбата за отмяна не съдържа надлежни твърдения за наличието на законовите предпоставки по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Настоящият съдебен състав възприема решаващия извод на съда в обжалваното определение за недопустимост на подадената молба за отмяна. С решение № 1195/20.12.2019 г. по в.т.дело № 1503/2019 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение № 3675/09.08.2019 г. по гр.дело № 6484/2019 г. на Варненския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Н. Г. Р. и Д. А. Р. срещу „Миг-Маркет” ООД [населено място] искове с правно основание чл.34 ЗЗД, а в евентуалност с пр. осн. чл. 55,ал.1,пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищците заплатените от тях суми по договор от 17.12.2014 г. за поддръжка и управление на апартаментен хотел „Силвър Бийч” – корпус „А”, сключен между ищците в качеството им на възложители и собственици на ап./№/ в комплекса и ответника в качеството на изпълнител, поради нищожност на договора и на клаузата на т.2.1 от договора, представляващи вноски за 2015 и 2016 г. в размер на 4805.29 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 08.05.2018 г. до окончателното погасяване на задължението. Решението е влязло в сила на 20.12.2019 г. С решение № 129/11.02.2020 г., постановено по същото дело е оставена без уважение молба от 31.12.2019 г., подадена от ищците за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение от 20.12.2019 г. по делото и за допълване на същото с произнасяне по евентуалните самостоятелни искове по чл.55,ал.1 ЗЗД относно целия договор, евентуално относно т.2.1 от същия. В молбата за отмяна жалбоподателите се позовават на основания за отмяна на влязлото в сила решение на Варненския окръжен съд- първоначално и допълнително и потвърденото с него решение на Варненския районен съд по чл.303,ал.1,т.1 ГПК – нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му и с които страната не е могла да се снабди своевременно. Молбата за отмяна е допълнена с молба от 24.08.2020 г., тъй като са дадени указания от съдебния състав за отстраняване на нередовности. Към молбата за отмяна са приложени електронни писма от 14.10.2019 г. и 18.10.2019 г., разменени между ответника „Миг-Маркет“ ООД и трето за делото лице – А. Н. Г., във връзка с притежаваното от нея жилище – апартамент /№/ в апартаментен/студиен/ хотел в сграда /№/, находящо се в [населено място], обл.В., [улица], ведно със сключения на 13.11.2014 г. договор между Г. и дружеството, които писма са препратени на адвокат М. на 24.12.2019 г.; решение № 8114/17.12.2019 г. по дело № 12451/2018 г. на Административен съд – София-град /невлязло в законна сила/, постановено по спор между „Колесник“ ЕООД и КЕВР, в което производство като заинтересовани страни са участвали „Миг Маркет“ ООД и „Електроразпределение север“ АД; съдебно-технически експертиза по друго гражданско дело - № 10060/2018 г. на Районен съд – Варна, протокол за установяване годността на ползване на строежи от 21.04.2009 г. за апартаментен/студиен / хотел Корпус „А”, включващ апартаментна/хотелска/ част, кафе сладкарница, два офиса, сградни В и К отклонения и сградно ел.захранване от КТП до ГРТ, находящ се в УПИ /№/ в кв./№/ [населено място], обл.В.. Съгласно разпоредбите на чл.303,ал.1,т.1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Нови писмени доказателства по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК са новооткрити писмени доказателства, които се отнасят до твърдени обстоятелства от страната в хода на делото, които не са били доказани, поради липса на тези доказателства. Нови писмени доказателства са тези, за които страната не е знаела или макар и да е знаела да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото до приключване на устните състезания, като незнанието или непредставянето не следва да се дължат на липса на нормална и дължима грижа за добро водене на делото. Нови обстоятелства са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Фактите трябва да са нови – да не са били вече включени във фактическия материал на делото, докато то е било висящо. Фактите не трябва да са новосъздадени – т.е. да са възникнали след приключване на устните състезания, завършили с влязлото в сила решение. В молбата за отмяна не се съдържа ясно и мотивирано изложение на основанието за отмяна по чл.303,ал.1,т.1 ГПК – открити нови обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на молителите. Съдът, администриращ молбата за отмяна с разпореждане от 17.08.2020 г. е дал указание на молителите Н. и Д. Р. да отстранят посочената нередовност. В указания от съда едноседмичен срок молителите са подали молба вх. № 6550/24.08.2020 г. с която не са отстранили нередовността на молбата за отмяна. С оглед на посоченото съдът намира, че молбата за отмяна в частта, с която се иска отмяна на влязлото в сила решение на въззивния съд и потвърденото с него решение на първоинстанционния съд на основание чл.303,ал.1,пр.1 ГПК е процесуално недопустима и следва да се върне на молителите. Процесуално недопустима е и молбата за отмяна в частта, с която е заявено основание за отмяна по чл.303,ал.1,т.1, пр.2 ГПК – наличие на открити нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, с които страната не е могла да се снабди своевременно. Към молбата за отмяна молителите са приложили невлязло в законна сила решение № 8114/17.12.2019 г. по дело № 12451/2018 г. на Административен съд София-град. Тъй като производството по цитираното дело не е приключило с влязъл в сила съдебен акт съдът не може да извърши преценка дали решението обосновава отмяна на някое от основанията по чл.303,ал.1 ГПК. Позоваването на невлязло в сила решение води до извод за преждевременно подадена молба за отмяна и поради това същата не може да бъде допусната до разглеждане по същество. Относно представената допълнителна съдебно техническа експертиза по друго гражданско дело – гр.дело № 10060/2018 г. на Варненския районен съд същата не представлява годно доказателство в производството по отмяна, тъй като не е събрано по реда, предвиден в ГПК и е недопустимо съдът да се основава изводите си на такава експертиза. Молителите са представили с молбата за отмяна протокол за установяване на годността за ползване на строеж от 21.04.2009 г. За това писмено доказателство не са посочили в молбата за отмяна – първоначална и допълнителна кога и при какви обстоятелства са се снабдили с доказателството с оглед на качеството му на новооткрито и спазването на срока, предвиден в чл.305,ал.1,т.1 ГПК. Приложеният към молбата за отмяна договор за поддръжка и управление на апартаментен/студиен/ хотел от 13.11.2014 г., сключен между трети, неучастващи по делото лица А. Н. Г. и Е. К. А., двете гражданки на Руската федерация, чрез пълномощника Г. В. Й. и ответника „Миг Маркет” ООД касаят различен недвижим имот, изграден в същата сграда, в която се намира и недвижимия имот, собственост на молителите, както и лица, които не са страни по делото. С оглед на това цитираното доказателство не би могло да обоснове правни изводи и то различни от тези, формирани от въззивния съд по съществото на спора относно нищожността на процесния договор за управление и поддръжка на апартаментен/студиен/ хотел от 17.12.2014 г., сключен между молителите и „Миг Маркет” ООД, съответно за недължимост на платени по него суми Приложените към молбата за отмяна електронни писма от 14.10.2019 г. и от 18.10.2019 г., разменени между ответника „Миг Маркет” ООД и неучастващо по делото лице А. Г. във връзка с притежаваното от нея жилище в същия комплекс, в който се намира недвижимия имот, собственост на молителите вече са били представени при инстанционното разглеждане на делото – в съдебно заседание, проведено на 21.11.2019 г. пред Варненския окръжен съд и са приети от съда с определение от същата дата. Поради това тези доказателства не са нови и не сочат на нови обстоятелства по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Като взема предвид изложеното съдът преценява, че подадената молба за отмяна – първоначална и допълнителна, с която е уточнена първата не съдържа ясно и мотивирано изложение на основанията за отмяна по чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Тази нередовност не е отстранена след дадени указания от съда, администриращ молбата за отмяна. Поради това молбата за отмяна е недопустима и следва да се остави без разглеждане. В този смисъл е и решаващият правен извод на съда в обжалваното определение. Последното като правилно следва да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о