Определение № 108 от 14.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 401/2020 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано по касационна жалба от Й. Т. М. и А. Д. М., двамата чрез адвокат Й. К. от АК-София, срещу решение № 1429/14.06.2019 г. по в.гр.д. № 2852/2018 г. на Апелативен съд София, с което се потвърждава решение № 1842 от 23.03.2018 г. по гр.д. № 5307/2015 г. на Софийски градски съд, с което са уважени предявените от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /сега КПКОНПИ/ искове с правно основание чл.72 и чл.74 ЗОПДНПИ /отм./ за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 219 161,19 лева. Касационната жалба съдържа доводи за недопустимост на решението поради допуснати процесуална нарушения и неспазване на предвидения срок за извършване на проверката по чл.27, ал.1 ЗОПДНПИ, както и твърдения з а нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Отделно, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на делото, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, обусловили са решаващите изводи на съда относно съществуването на правото на иск по чл.74 ЗОПДНПИ /отм./ и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Въпросите се свеждат до задължението на въззивния съд да следи служебно за редовността и допустимостта на образуваното производство. Настоящият състав на Върховния касационен съд констатира, че с разпореждане от 25.07.2018 г. е образувано тълкувателно дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС, за произнасяне с тълкувателно решение по въпроса „Какво е правното значение на изтичането на срока за проверка по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ, за възникването надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество”. Въпросът е обуславящ изхода на настоящото производство и от значение за процесуалната му допустимост поради което на основание чл.229, ал.1, т.7, вр. чл.292 ГПК производството по настоящето дело следва да се спре до приемане на тълкувателно решение по тълк. дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.