Определение № 402 от 15.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11728/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на „Дийп-Строй Инвест“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Русе, [улица]срещу Определение № 2982 от 07.11.2025 г. по адм. дело № 654/2025 г. на Административен съд (АС) – Русе. В нея се правят оплаквания за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът – началникът на сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Русе, не взема становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното определение АС – Русе е оставил без разглеждане жалбата на „Дийп-Строй Инвест“ ЕООД с вх.№ 4479/21.10.2025 г. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че след като е оставил жалбата без движение от страна на жалбоподателя не са изпълнени дадените указания за отстраняване на нередовностите на същата. На основание чл.158, ал .3 АПК съдът е оставил без разглеждане подадената от „Дийп-Строй Инвест“ ЕООД жалба. Определението на АС - Русе е частично неправилно. Видно от доказателствата по делото жалбата на дружеството е била подадена срещу бездействието на административния орган - началника на сектор „Пътна полиция“ - ОДМВР - Русе, изразяващо се в непроизнасяне и неизвършване на регистрация на товарен автомобил въпреки подадено заявление и изтекъл срок. С допълнение към подадената жалба на 21.10.2025 г. жалбоподателят е посочил, че на 21.10.2025 г. е получил Решение № 108500-SI05/21.10.2025 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе, с което е отказана регистрацията на товарен автомобил „Волво“ FL240, VIN YV2TN12A2BB602261, поради непредставяне на предишно оригинално свидетелство за регистрация – част І и ІІ. В допълнението е формулирано искане към съда да разгледа отказа по същество и да го отмени като незаконосъобразен. С определение от 29.10.2025 г. съдът е оставил жалбата без движение като е указал на жалбоподателя да уточни искането си до съда и да внесе държавна такса в размер на 40 лева по сметка на АС – Русе. С писмено становище от 30.10.2025 г. дружеството е уточнило, че обжалва бездействието/ мълчаливия отказ на началника на сектор „Пътна полиция“ Русе да се произнесе по неговото заявление. В искането си до съда е посочило, че моли съда да разгледа делото по реда на чл. 256, ал. 2 АПК, като производство за защита срещу незаконно бездействие/мълчалив отказ на административния орган, който се счита настъпил на 13.09.2025 г. Изрично е посочено още, че се претендира и отмяна на Решение № 108500-SI05/21.10.2025 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Русе като незаконосъобразно. Определението е правилно като резултат в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на дружеството в частта, с която се претендира отмяна на неоснователно бездействие/ на началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Русе по чл.256 АПК. Действително в случая не е приложимо производството по чл.256 АПК, доколкото бездействието на административния орган, по отношение на което се иска защита, не е за извършване на фактическо действие, а е свързано с непроизнасяне по подадено заявление за издаване на индивидуален административен акт и представлява мълчалив отказ по чл. 58, ал.1 АПК. Видно обаче от петитума на направеното уточнение, дружеството – частен жалбоподател е обжалвало и мълчалив отказ на административния орган да се произнесе по неговото заявление за регистрация на моторно превозно средство, а така също и Решение № 108500-SI05/21.10.2025 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе, което представлява изричен отказ по подаденото заявление. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 3 АПК, когато бъде отменен мълчалив отказ, смята се отменен и изричният такъв, последвал преди решението за отмяна. Съгласно т. 8 от Постановление на пленума на Върховния съд № 5 от 22.09.1976 г. по гр. д. № 3/1976 г. в случаите, когато е подадена жалба срещу мълчалив отказ и е последвал изричен такъв, то жалбата срещу мълчаливия отказ следва да бъде разглеждана като жалба и срещу постановения по-късно изричен отказ. От анализа на цитираната по-горе разпоредба, както и от т.8 на посоченото по-горе Постановление на Пленума на ВС следва извод, че ако до произнасяне по жалбата срещу мълчалив отказ е последвал изричен такъв, то съдът следва да приеме, че подадената срещу мълчаливия отказ жалба е и жалба срещу изричния такъв, постановен преди решаване на спора по същество. Безспорно настоящият случай е именно такъв. Нещо повече, частният жалбоподател с изрично уточнение от 31.10.2025 г. е посочил, че иска отмяна и на постановения административен акт (налице е такова искане в петитума на становището от 30.10.2025 г.). Предвид изложеното, обжалваното определение се явява неправилно, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на дружеството в частта, с която се иска отмяна на мълчалив отказ на административния орган да се произнесе по заявление на дружеството за регистрация на моторно превозно средство, както и на последвалия изричен отказ - Решение № 108500-SI05/21.10.2025 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Русе. По изложените съображенияв тази част определението следва да се отмени и делото да се върне на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия, като съдът следва да приеме, че жалбата на „дружеството е насочена срещу мълчаливия отказ на административния орган и срещу Решение № 108500-SI05/21.10.2025 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Русе. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение,