Определение № 309 от 19.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 913/2022 г.

Производството по делото е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба от ОГНЯНОВ БИЗНЕС СОЛЮШЪН ЕАД, чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 219 от 25.11.2021 г., постановено по в.т.д. № 279/2021 г. на Бургаския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател с правно основание чл.629а ТЗ, предявена пред въззивния съд при обжалването на решение по чл.631 ТЗ, за назначаване на временен синдик на ответното дружество – МОСКОВ СТРОЙ ООД, [населено място], и за налагане на възбрана върху цялото му имущество. В частната жалба се съдържат доводи, че обжалваното определение е неправилно и постановено в нарушение на процесуалните правила. Излага се, че доколкото касовата наличност на ответника е много голяма и се съхранява в трезор-офис в [населено място], без индиции офисът да е стопанисван от него, то са налице основателни съмнения, че паричните средства са предоставени на длъжника от трето лице за нуждите на процеса, поради което поисканата обезпечителна мярка – назначаване на временен синдик и налагане на запор върху същата касова наличност ще гарантира правата на кредиторите и установяването на обективната истина. Сочат се данни за липса на активи и възможност длъжникът да се разплаща с кредиторите си. Единственият актив на длъжника – право на строеж, реализирано до кота „0“, е оставено без надзор, без отводняване и охрана. Твърди се, че са налице предпоставките на закона за уважаване на искането, като евентуално съдът е следвало да изиска представяне на обезпечение, съгласно чл.629а ал.2 т.2 ТЗ. По тези съображения се моли обжалваното определение да бъде отменено. Против частната жалба е постъпил писмен отговор от насрещната страна – МОСКОВ СТРОЙ ЕООД, чрез процесуален пълномощник, със становище за нейната неоснователност. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение намира, че частната жалба е допустима, като подадена от легитимирана страна, в срока за обжалване по чл.275 ал.1 ГПК, против подлежащ на обжалване пред ВКС съдебен акт. По същество, същата се преценява като неоснователна, предвид следното: Към момента на разглеждането й и двете съдебни инстанции са отхвърлили молбата за откриване на производство по несъстоятелност на МОСКОВ СТРОЙ ЕООД, тъй като не е установено състояние на неплатежоспособност или свръхзадълженост на длъжника. Отделно от това, съставът на апелативния съд правилно е преценил към момента на произнасянето си както предпоставките за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.629а ТЗ, вкл. съобразно практиката на ВКС, съответно цитирана, така и конкретните обстоятелства по делото. Съдът е взел предвид, че допускането на такива мерки не следва единствено от влошеното финансово-икономическо състояние на длъжника, а по начало е изключение и затова е възможно само при наличието на кумулативно предвидените в закона предпоставки – 1. Молбата по чл.625 ТЗ да е подкрепена с убедителни писмени доказателства, водещи до извод за вероятната й основателност, или да бъде представено обезпечение по чл.629а ал.2 т.2 ТЗ и 2. Да съществува интерес от обезпечението, който е налице, когато длъжникът разпилява, унищожава или укрива имуществото си и с това поведение застрашава интересите на кредитора. В случая твърденията на кредитора в подкрепа на второто условие са преценени като хипотетични, тъй като липсват доказателства за конкретни действия на длъжника, обосноваващи опасността от разпиляване, унищожаване или укриване на неговото имущество, поради което и претендираната обезпечителна нужда не е налице. Видно от материалите по делото, изводите на Бургаския апелативен съд са обосновани, законът е приложен правилно и при постановяване на обжалвания съдебен акт не са допуснати процесуални нарушения. Възможността съдът да поиска представяне на обезпечение е алтернатива само на едно от условията по чл.629а ТЗ. Едновременно с това следва да се установи необходимост от запазване на имуществото на длъжника, каквато не се установява от доказателствата по делото. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение