Определение № 536 от 07.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 379/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. С. А. против определение №113/11.01.2024 г., постановено по гр.д.№816/2023 г. от състав на ІV гр.отд. на ВКС. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, състав на ВКС е оставил без уважение искането на касатора по делото за освобождаване от внасянето на дължимата държавна такса за касационното производство. С определение от 5.07.2023 г., състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решение на АС-Варна, постановено по гр.д.№345/2022 г., като е указал на касатора П. А. да внесе държавна такса в размер на 694,37 лева.Постъпила е молба от последния, с която е поискал освобождаване от внасянето на държавната такса, на основание чл.83, ал.2 ГПК. По делото се установява, че молителят получава доход от заплата в размер на 1700.00 лева месечно, от който доход се издържат той и още едно лице, както и че лицето заплаща месечен наем в размер на 300.00 лева месечно. Дъщерята на молителя – И. П. А. е [дата на раждане], поради което е навършила пълнолетие на 27.07.2023 година, като правилен е изводът на състав на ВКС, че от тази дата издръжката по чл.143 от СК се счита прекратена, като липсват доказателства П. С. А. да заплаща издръжка по чл.144 от СК. Настоящият състав на ВКС счита, че получавания от молителя месечен доход от 1700.00 лева позволява заплащането на дължимата се по делото държавна такса от 694.37 лева, без това да доведе до значителни материални затруднения за него, като не са налице предпоставките за освобождаване от таксата на основание чл.83, ал.2 ГПК. Постановеното в този смисъл определение на състав на ВКС следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно. Предвид изложеното, състав на ВКС