Решение № 15826 от 18.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10610/2018 г.

Решение № 15826 от 18.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10610/2018 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "СТАР-ПРИНТ 1" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Сливен, ул. "Добри Димитров" № 16, подадена чрез пълномощник адв. М. Донев против Решение № 1459 от 19.07.2018 г., постановено по адм. дело № 76/2018 г. по описа на Административен съд - гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № Р-02000217001765-091-001/18.09.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Бургас, потвърден с Решение № 283/4.12.2017 г. на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – гр. Бургас при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва извода на съда за установено по делото разминаване на счетоводната и складовата отчетност на дружеството само въз основа на доказателствата, събрани в хода на ревизията с доводи, че не е отчетено заключението по назначената ССчЕ. Моли съдът да постанови решение, с което отмени оспореното решението и постановяване на друго по същество на спора, с което се отмени издадения РА. Претендира и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът директор на Дирекция "ОДОП" - гр. Бургас, не взема становище по делото. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспорения пред Административен съд (АС) - Бургас ревизионен акт на "СТАР-ПРИНТ 1" ЕООД са установени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност по ЗДДС за периодите от 1.01.2015 г. до 31.03.2016 г. вкл. в общ размер 65 071, 70 лева главница, допълнително начислен корпоративен данък в размер на 3 104, 84 лева за 2014 г. и 2015 г. и следващите се лихви върху публичните вземания в общ размер на 14 276, 91 лева. В хода на ревизията приходните органи са установили обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК въз основа на следните данни: При извършена на 21.04.2016 г. проверка в обект на дружеството – склад за търговия с безалкохолни и алкохолни напитки, находящ се в гр. Сливен, бул. "Цар Симеон" № 37 се установило, че за отчитане продажбите в обекта се използва програмен продукт "Плюс минус" и едно регистрирано фискално устройство с дистанционна връзка с НАП. При проверката е извършено обезпечаване на доказателствата чрез копиране на информацията от и на технически носители по реда на чл. 40, ал. 1 ДОПК. Установено е, че програмен продукт (ПП) "Плюс минус" се използва за отчитане на движението на стоките в търговския обект на "СТАР-ПРИНТ 1" ЕООД, за издаване на фактури и стокови разписки. При извършена съпоставка на декларираните данъчни основи на продажбите в справките – декларации по ЗДДС и счетоводството на ревизираното дружество от една страна и от друга на установените данъчни основи на доставките по ПП "Плюс минус" са установени разлики в полза на програмния продукт, които са приети за неотчетени приходи от продажби в размери, посочени в РД и РА по данъчни периоди и финансови години. За да отхвърли жалбата на "СТАР-ПРИНТ 1" ЕООД срещу РА, АС – Бургас е изложил мотиви, че РА е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административно-производствените правила. След това решаващия съд е възприел установената в хода на ревизията фактическа обстановка, възпроизвел е дословно заключенията по назначените СТЕ и ССчЕ и обосновал правни изводи за материална законосъобразност на издадения РА. Решаващите мотиви на съда могат да бъдат систематизирани до следното: От извършените процесуални действия, надлежно обективирани в приложени по ревизионната преписка протоколи е установено несъответствие между приходите от продажби по програмен продукт и по счетоводни данни. СТЕ установява, че ползвания програмен продукт е комплексна програма, която може да оперира като счетоводна програма, като складова такава, като управленческа и т. н или още по-точно казано програма за управление на стоки, обороти и работна ръка и счетоводното им отразяване, като в случая е ползвана за главното си предназначение, но паралелно с втори счетоводен софтуерен продукт, като са налични разминавания между оборотите по двата продукта. Вярно е, че ПП е манипулируем, т. е. събраната информация за минал период подлежи на корекция, но с експертиза е установено, че веднъж съхранена като моментно състояние не може да бъде променена и в случая именно с такава моментна "снимка" са работили органите по приходите. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за недостоверност на информацията, извлечена от програмен продукт "Плюс Минус" с доводи, че същата отразява грешки, нереализирани продажби и такива, които са развалени, като съдът е посочил, че такива корекции в програмата не са нанесени, след като същата дава такива възможности. След като е констатирано разминаване в отчетите на счетоводната програма и на оперативната такава в търговския обект, в тежест на ревизирания е било да даде логично, правдоподобно и обосновано обяснение за тези разминавания, което не е сторено, поради което правилно е прието, че са налице основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Правилно са установени задълженията за ДДС и корпоративен данък. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Касационните оплаквания на ревизираното дружество съдържат основно доводи относно допустимостта и доказателствената сила на събраните в хода на ревизията доказателства на технически носител, както и годността им да обосноват основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, относими към законосъобразността на РА, на които е даден подробен отговор с обжалваното решение при правилно приложение на материалния закон, правилно разпределение на доказателствената тежест и правилно формиране на правните изводи на съда в съответствие с правилата на логическото мислене и съвкупната преценка на всички факти, обстоятелства и доказателствата, без да е допуснато изопачаването им или неправилното им тълкуване. На първо място правилно първоинстанционния съд е приел, че констатациите на ревизионния акт са подкрепени от събраните в хода на делото доказателства. От съставения протокол за извършена оперативна проверка серия АА, № 0138381/21.04.2016 г. и обясненията на управителя на ревизираното дружество безспорно е установено, че за отчитане продажбите в обект – склад за търговия с безалкохолни и алкохолни напитки, находящ се в гр. Сливен, бул. "Цар Симеон" № 37, стопанисван от дружеството се използва програмен продукт "Плюс минус" и едно регистрирано фискално устройство с дистанционна връзка с НАП. Изведените справки от програмата относно реализираните продажби на стоки са описани в протокол № 0952989/5.08.2016 г. В хода на ревизията органа по приходите е извършил анализ на обезпечена информация на оптичен носител, документирана с протокол № 235301/10.05.2017 г., представляваща архивни база данни на програмен продукт "Плюс минус". При извършена съпоставка на декларираните данъчни основи на продажбите в справките – декларации по ЗДДС и счетоводството на ревизираното дружество от една страна и от друга на установените такива от ПП "Плюс минус" са установени неотчетени от фискалното устройство и счетоводството на дружеството брутни приходи от продажби в размери, посочени в РД и РА по данъчни периоди. Съгласно чл. 50, ал. 1 ДОПК, протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства, а според чл. 40, ал. 1 от същия кодекс при извършване на ревизия или проверка органът по приходите може да предприеме действия за обезпечаване на доказателства чрез опис или чрез изземване с опис на ценни книжа, вещи, документи, книжа и други носители на информация, както и чрез копиране на информация от и на технически носители, даващи възможност за възпроизвеждането й, като вземе необходимите технически мерки за запазване на автентичността й. От друга страна разпоредбата на чл. 54, ал. 3 ДОПК разпорежда, че органът по приходите има право да събере като доказателства разпечатки на данни от технически носители, ако се установи, че са създадени или ползвани от субекта или от лице, което е или е било негов съконтрагент; смята се, че данните са създадени или ползвани от субекта, съответно от съконтрагента, ако се съдържат в компютрите или други технически носители, намиращи се на местата, където тези лица упражняват дейността си, където се съхранява или води счетоводството им или върху които единствено лицето има контрол. С оглед на изложеното следва да бъде прието, че цитираните по-горе протоколи са съставени от орган по приходите при изпълнение на правомощията му, поради което съставляват годно доказателство както по отношение на извършените действия, така и по отношение на установените факти и обстоятелства по време на проверката. Предвид изложеното по-горе във връзка с нормата на чл. 54, ал. 3 ДОПК не може да бъде прието възражението на касатора, че информацията, която е събрана в хода на проверката относно действителните обороти в търговския обект, е недостоверна. Предвид гореизложеното, правилно първоинстанционния съд е приел, че от данните събрани в хода на ревизията приходният орган е приел правилно, че спрямо ревизираното дружество "СТАР-ПРИНТ 1" ЕООД е налице хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, като констатациите в тази насока, в това число начина на определяне на данъчната основа и видът и размерът на определените данъчни задължения, не са опровергани от задълженото лице. От страна на последното не са ангажирани доказателства, опровергаващи тези констатации. ССчЕ също установява, че неотчетените приходи от продажби се установяват от складовата програма "Плюс минус", в която е била въведена информация за сума на закупените стоки, различна от счетоводно отразената сума на стоките по сметка 304 /стоки/. Стойността на неотчетените приходи по данъчни периоди, установени в хода на ревизията са потвърдени и от заключението на назначената ССчЕ, извършила съпоставка на данните от доставките по дневниците за продажби и от доставките по програмен продукт. Със заключението по назначената ССчЕ са потвърдени и установените в хода на ревизията данъчни задължения за ДДС и корпоративен данък. По изложените съображения и като е достигнал до извод за законосъобразност на оспорения РА, административният съд е постановил обжалваното решение при правилно приложение на закона и без да са допуснати касационни основания по чл. 209 АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на направените по делото разноски. Такива не следва да се присъждат и на ответника по касация, поради неосъществено процесуално представителство. Водим от горното и на основание чл. 227, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение,