Определение № 2013 от 27.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1225/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Г. В. К., понастоящем в Затвора [населено място] против определение № 63/09.01.2025 г., постановено по адм. дело № 1180/2024 г. по описа на Административен съд – София-област, с което е оставена без разглеждане частна жалба/имаща характер на искова молба/, заведена с вх.№21915/24.01.2024г. във Софийски районен съд, подадена от К. с правно основание чл.2,ал.1 от ЗОДОВ,чл.3,6 и 13 и чл.14 от ЕКЗПЧ, чл.47 и чл.48 от ХОПЕС, чл.29,45, 57 от КРБ във вр. к чл.5,ал.4 от КРБ срещу Административен съд – София град за нанесени вреди и вредни неимуществени последици чрез нарушение на основни човешки права, общностното право, право на ЕС, злоупотреба с право, бавене на съдебното производство и ограничаване на достъп до съдилищата в Република България, с цена на иска 1 000 00О евро (цената на иска е изменена с допълнение с вх.номер 7842 от 02.12.2024 г.) и период на увреждането от 03.08.2023г. до 14.12.2024г и е прекратено производството по делото. Изложени са твърдения за неправилност на обжалваното определение, поради и което е поискана отмяната му. Ответната страна - Административен съд – София-град, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното определение АССО е оставил без разглеждане подадената от К. искова молба (наименувана „частна жалба“)с вх. № 21915/24.01.2024 г., и е прекратил производството по делото. С подадената „частна жалба“ /искова молба/К. е предявил иск против Административен съд – София-град за сумата 1 000 000 евро за нанесени неимуществени вреди от нарушение на основни човешки права, общностно право и бавно съдебно производство. Исковата претенция е квалифицирана по чл. 2в от ЗОДОВ. За да достигне до този правен резултат административния съд е установил, че съгласно практиката на съда на Европейския съюз касателно допустимостта на иск, с който се търси ангажиране на отговорност на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз, за да бъде допустим за разглеждане подобен иск е необходимо съществените правни и фактически обстоятелства, на които последният се основава, да следват поне обобщено, но по логичен и разбираем начин от писмените изявления на ищеца. Също така съгласно постоянната съдебна практика всяко правно основание, което не е достатъчно ясно формулирано в исковата молба или жалбата, трябва да се счита за недопустимо. Решаващият състав на АССО е посочил още, че в конкретния случай ищецът е посочил бланкетно единствено нарушение на разпоредбата на чл. 47 от ХОПЕС, а самостоятелното позоваване на разпоредбата на чл. 47 от ХОПЕС е недопустимо, тъй като съгласно чл. 51 от ХОПЕС, последната е приложима, само когато съдът прилага правото на Съюза. В тази връзка позоваване на чл. 47 от ХОПЕС, следва задължително да е придружено с посочване на друга разпоредба от съюзното право, която от своя страна да се твърди, че е била приложима и респективно нарушена от съда – ответник по иска. В конкретния случай ищецът не сочи никаква нарушена приложима от ответния съд норма на Правото на ЕС, която да го е снабдявала с определени права. В тази връзка съдът е направил извдов, че позоваване на чл. 47 от ХОПЕС, не е придружено с посочване на друга разпоредба от съюзното право, която от своя страна да се твърди, че е била приложима и респективно нарушена от съда – ответник по иска. С оглед на тези съображения съставът на АССО е намерил, че ищецът, не е изложил по логичен и разбираем начин фактическите и правни основания, на които основава иска си, като не са посочени кои разпоредби на правото на ЕС се считат за нарушени. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на Административнопроцесуалния кодекс - за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд. Предвид посочената разпоредба исковете за обезщетение за вреди, за да се разглеждат от компетентните съдилища по реда предвиден в АПК, следва да произтичат от правораздавателната дейност на административните съдилища или от ВАС. Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че чрез подадената искова молба се цели ревизия на окончателни и влезли в сила съдебни решения, което е недопустимо да се извършва по реда на ЗОДОВ. С направените уточнения не се установява в какво точно се изразява твърдяното нарушение на правото на ЕС, като се сочат единствено евентуални пороци на влезли с сила съдебни актове. тъй като посочените от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба разпоредби на ЕКПЧ и чл. 47 ХОПЕС, регламентират общи принципи и не покриват изискването за посочване на конкретен акт от първичното или вторичното право на ЕС /конкретна нарушена правна норма на Съюза, която да предоставя права на частноправните субекти/ Всеки, който предявява иск, е длъжен да подаде в съда искова молба със съдържание и приложения, каквито се изискват съгласно разпоредбите на чл. 127 и чл. 128 от Гражданскопроцесуалния кодекс. Съдът проверява редовността на исковата молба. В случай, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127 ГПК и чл. 128 ГПК, на ищеца се изпраща съобщение да отстрани в 7-дневен срок допуснатите нередовности. Когато ищецът не изпълни в срок дадените му указания, исковата молба се връща. Съдът е сторил необходимото и е изпълнил нормативното си задължение да даде указания на ищеца за отстраняване на нередовностите по исковата молба. Неизпълнението на дадените указания от страна на К. и неговия процесуален представител, в резултат на неизясняване на обстоятелствата, на които се основава искът, прави същия недопустим, поради което производството по делото правилно е било прекратено с връщане на исковата молба. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на трето отделение,