Определение № 447 от 20.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 610/2023 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от Л. Л. Л. против разпореждане № 622 от 08.12.2022 г. на председателя на първо гр. отделение на ВКС, с което е отказал да образува производство по преписка вх. № 10166 от 15.11.2022 г. по искове, предявени на основание чл.270 ал.2 ГПК от Л. Л. Л. с молба от 05.09.2022г., подадена чрез РС Самоков, озаглавена „Уточняваща жалба“ и последващите молби от 14.09.2022г., вх.№ 1451 от 06.12.2021г., както и молби от 20.01.2022г. и 25.01.2022г.. В частната жалба се посочва, че определение № 76/20.07.2021 г. по гр. д. № 622/2021 г. на РС – Самоков и решение № 102/03.06.2019 г. по гр. д. № 1080/2018 г. на РС– Самоков са постановени от граждански съд и е поискано прогласяване на нищожността им на основания, изложени в молбите от 05.09.2022 г., 14.09.2022 г. молба вх.№ 1451 от 06.12.2021г. и молби от 20.01.2022г., и 25.01.2022г. Като основание за нищожност е посочено и нищожността на решение на областната комисия по чл. 14 от ЗВСГЗГФ по т. 28 от протокол № 19/ 24.09.2000 г., послужило като основание за постановяване на решението на поземлената комисия. Жалбоподателят е посочил и други основания, на които счита, че са нищожни административният акт и посочените съдебни актове, чието прогласяване за нищожно и отмяна претендира от ВКС. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против разпореждане, което подлежи на обжалване, съгласно чл. 274, ал.2, изр.3 във вр. с 1, т.1, във вр. с чл.279 ГПК, поради което съдът я преценява като допустима. От доказателствата по делото се установява следното: С определение № 1159 от 14.11.2022г., постановено от Административен съд София-Област /АССО/ е прекратено производството пред него по частно касационно административно дело № 1182/2022г на същия съд и е изпратено на ВКС по искането на Л. Л. Л., подадено чрез РС– Самоков до Върховния касационен съд с молба от 05.09.2022г. за прогласяване за нищожни на основание чл.270 ал.2 ГПК на следните актове: „един административен акт от 2001г.“, решение № 83 от 07.06.2001 г. на Поземлена комисия [населено място], определение № 76/20.07.2021 г. по гр. д. № 622/2021 г. на РС – Самоков, определение № 1205/23.11.2021 г. по ч. к. адм. д. № 1101/2021 г. на АССО, решение № 102/03.06.2019 г. по гр. д. № 1080/2018 г. на РС– Самоков и решение № 1488/06.12.2019 г. по к. адм. д. № 1146/2019 г. на АССО. Идентични са и исканията в частна касационна жалба вх.№ 1451 от 06.12.2021г., подадена до РС Самоков по гр.д.№ 622/2021г., уточнена с молби от 20.01.2022г. и 25.01.2022г. Делото е изпратено от АССО заедно с приложените към него гр.д.№ 622/2021г. на Районния съд Самоков, адм.д.№ 502/2021г., адм.д. № 1101/2021г. и адм.д.№ 368/22г. на АССО, на ВКС, ведно с уточняваща жалба, подадена от Л. Л. Л. на 05.09.2022г. и молба от 14.09.2022г., които са в същия смисъл. От изпратените от АССО дела се установява, че Л. Л. Л. е подал чрез РС– Самоков до Върховния касационен съд молба от 05.09.2022г. за прогласяване на основание чл.270 ал.2 ГПК на следните актове: „един административен акт от 2001г.“, решение № 83 от 07.06.2001 г. на Поземлена комисия гр. Самоков, определение № 76/20.07.2021 г. по гр. д. № 622/2021 г. на РС – Самоков, определение № 1205/23.11.2021 г. по ч. к. адм. д. № 1101/2021 г. на АССО, решение № 102/03.06.2019 г. по гр. д. № 1080/2018 г. на РС– Самоков и решение № 1488/06.12.2019 г. по к. адм. д. № 1146/2019 г. на АССО. Идентични са и исканията в частна касационна жалба вх.№ 1451 от 06.12.2021г., подадена до РС Самоков по гр.д.№ 622/2021г., уточнена с молби от 20.01.2022г. и 25.01.2022г. С разпореждане № 1359 от 04.11.2022 г. по гр. д. № 622/2021 г. на РС–Самоков уточненията и допълнението на жалбата на Л. Л. Л. са изпратени на АССО по компетентност. АССО е приел, че делото следва да се изпрати на ВКС на основание чл.118 ал.1 ГПК защото е адресат на искането по чл.270 ал.2 ГПК. За да постанови обжалваното разпореждане, председателят на първо гр. отделение е приел, че по съдържание подадената от Л. Л. Л. уточнителна молба от 05.09.2022г, изпратена от ААСО за разглеждане от ВКС има характер на искова молба, защото в нея се прави искане за прогласяване на нищожност на съдебни решения и определения и административен акт. Върховният касационен съд, до когото е адресирана исковата молба обаче, не е компетентен да я разгледа, защото той не разглежда дела като първа инстанция с правно основание чл.270 ал.2 ГПК. Исковият ред за защита срещу нищожни решения е родово подсъден на районния съд и е приложим само по отношение на съдебни актове, които са постановени от граждански съд по дела за защита на субективни граждански права. Приел е, че само при наличие на тези предпоставки, ВКС, до когото е адресирана исковата молба по чл.270 ал.2 ГПК има задължение да препрати делото за разглеждане на родово компетентния граждански съд. Тъй като се иска прогласяване нищожност на административни актове и съдебни актове, постановени от административните съдилища съгласно чл. 128, ал.1, т. 1 и т. 8 АПК такива дела са подведомствени на административните съдилища. Посочено е, че подведомствеността на делата се определя от процесуалните закони с императивни правни норми, които не могат да бъдат дерогирани по волята на страните. Съдът е отчел, че се иска прогласяване на нищожност на решение на Поземлената комисия, на съдебен акт на граждански съд, постановено в административно производство по обжалване на това решение и на съдебни решения и определения на административни съдилища, които не са подсъдни на гражданските съдилища по аргумент от чл. 14, ал. 1 ГПК и не могат да бъдат разгледани по реда на чл. 270, ал. 2 ГПК. По отношение на подадената от Л. допълнителни молби пред ВКС вх. № 7143/24.11.2022 г. и вх.№ 10735 от 29.11.2022г. е посочено, че в тях се смесват основанията и допустимостта на обжалване на административни актове, за прогласяване на нищожност на такива актове и постановените по тях решения на административни съдилища. Искането за отправяне на преюдициално запитване по приложението на чл.6 ЕКПЧ за съдебната обжалваемост на вътрешни административни актове е преценено като неотносимо към въпросите за подсъдността на предявените искове и не попадащо в обхвата на глава Петдесет и девета ГПК, защото няма за предмет тълкуване на правото на Европейския съюз, а ЕКПЧ не е част общностното право и тълкуването й е извън компетентността на СЕС. Разпореждането е съобразено с данните по делото и с процесуалния закон и е правилно. Гражданските съдилища не разглеждат дела за нищожност на административни актове в гражданско производство. В случаите, когато ЗВСГЗГФ предвижда компетентност на районните съдилища да разгледат жалба против отказ на общинска служба земеделие и гори, това се извършва в административно производство и постановеното решение подлежи на обжалване по реда на АПК. Решение № 83 от 07.06.2001 г. на Поземлена комисия гр. Самоков е било предмет на проверка за нищожност пред РС-Самоков в такова административно проиводство, в което е постановено решение № 102/03.06.2019 г. по гр. д. № 1080/2018 г. на РС– Самоков, потвърдено с решение № 1488/06.12.2019 г. по к. адм. д. № 1146/2019 г. на АССО. По отношение на тези актове, постановени в административно и съдебно административно производство е недопустимо приложението на чл. 270, ал.2 ГПК, който предвижда възможност по исков ред или с възражение да се иска прогласяване нищожност на съдебно решение, постановено по реда на ГПК. Затова по искането на жалбоподателя не е компетентен граждански съд и конкретно ВКС, който освен това не разглежда граждански дела като първа инстанция. Касаторът е предявил отново иск за нищожност на същото решение на ПК и с определение № 76/20.07.2021 г. по гр. д. № 622/2021 г. на РС – Самоков производството е прекратено поради формирана сила на пресъдено нещо по този спор. С определение № 1205/23.11.2021 г. по ч. к. адм. д. № 1101/2021 г. на АССО това определение е потвърдено. По отношение на тези две определения са относими същите правила – първото определение е постановено от РС, но в административно производство, защото отново с жалбата се иска прогласяване нищожност на административен акт, а законодателят изрично е посочил, че обжалването е по реда на АПК пред съответния административен съд. По отношение на всички актове, посочени от жалбоподателя – административните „един административен акт от 2001г.“ и решение № 83 от 07.06.2001 г. на Поземлена комисия гр. Самоков, прогласяване на нищожност на които се иска, в АПК е предвидена компетентност на административните съдилища – чл. 128, ал.1 т.1 АПК без значение кога е издаден акта, тъй като това е процесуална норма и има непосредствено действие, т.е. прилага се и за заварени дела / освен ако законодателя не е уредил нещо друго/ и по отношение на заварени правоотношения. Определение № 76/20.07.2021 г. по гр. д. № 622/2021 г. на РС – Самоков, потвърдено с определение № 1205/23.11.2021 г. по ч. к. адм. д. № 1101/2021 г. на АССО, решение № 102/03.06.2019 г. по гр. д. № 1080/2018 г. на РС– Самоков, потвърдено с решение № 1488/06.12.2019 г. по к. адм. д. № 1146/2019 г. на АССО са съдебни актове от административни производства, с постановяването на които е изчерпан процесуалния ред за защита. ВКС не може да контролира в никакво производство тези съдебни актове. Компетентни по искания за прогласяване нищожност на съдебни актове по административни спорове е административния съд по реда на административното производство, съгласно чл. 128, ал.1 т.8 ГПК. Жалбоподаелят е посочил в частната жалба различни, според него, основания за нищожност на решение № 83 от 07.06.2001 г. на Поземлена комисия гр. Самоков, определение № 76/20.07.2021 г. по гр. д. № 622/2021 г. на РС – Самоков, потвърдено с определение № 1205/23.11.2021 г. по ч. к. адм. д. № 1101/2021 г. на АССО, решение № 102/03.06.2019 г. по гр. д. № 1080/2018 г. на РС– Самоков, потвърдено с решение № 1488/06.12.2019 г. по к. адм. д. № 1146/2019 г. на АССО. Те не могат да се разглеждат в производството по частната жалба против разпореждането, с което е отказано образуване на исково производство по чл. 270, ал.2 ГПК по отношение на тези актове пред ВКС. Като основание за нищожност на тези актове в частната жалба се посочва и нищожността на решение на областната комисия по чл. 14 от ЗВСГЗГФ по т. 28 от протокол № 19/ 24.09.2000 г., като твърди, че нищожността на решение № 83 от 07.06.2001 г. на Поземлена комисия гр. Самоков и на посочените съдебни актове произтича от неговата нищожност. Този довод също не може да се разглежда в производството по частната жалба, която има друг предмет. Доколкото са заявени искания с подадени молби за прогласяване нищожност на съдебни актове, постановени в административни производства, по които компетентен, съгласно чл. 128, ал.1 т.8 АПК е съответния административен съд, делото следва да се изпрати на АССО. Нормата на пар.19 АПК /Изм. – ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017г., ДВ бр. 102 от 2022 г. в сила от 1.01.2023 г./ определя компетентност на районите съдилища само при обжалване на индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, но не и такива по ЗВСГЗГФ. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение