Определение № 5997 от 22.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1381/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. А. А. срещу разпореждане № 1384 от 12.03.2025 г. по в. ч. гр. дело № 2351/2024 г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното разпореждане е върната частна касационна жалба вх. № 31902/11.12.2024 г. на същия жалбоподател срещу определение № 5270/29.11.2024 г., постановено по същото в. ч. гр. д. № 2351/2024 г. на Варненския окръжен съд. Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане и иска същото да бъде отменено. Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: За да постанови обжалваното определение, съставът на ВОС е приел, че с частна касационна жалба вх. № 31902/11.12.2024 г. Н. А. А. е обжалвал определение № 5270/29.11.2024 г. по в. ч. гр. д. № 2351/2024 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърден отказ на съдия по вписванията за заличаване на предходни вписвания. С разпореждане № 6660/16.12.2024 г. жалбата е администрирана, като производството по нея е оставено без движение за отстраняване на допуснатите нередовности в едноседмичен срок. Дадени са указания за посочване в какво се състои искането към съда; за приподписване на частната касационна жалба от адвокат и прилагане на пълномощно за приподписването, съобразно чл. 284, ал. 2 от ГПК; за прилагане на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и/или ал. 2 ГПК. Жалбоподателят е уведомен за последиците при неизпълнение на дадените указания. Разпореждането е връчено на жалбоподателя на 31.12.2024 г., лично, редовно. Жалбоподателят е депозирал молба по делото на 06.01.2025 г., с която съдът е приел, че не се изпълняват дадените указания. С ново разпореждане № 121 от 09.01.2025 г. на жалбоподателя е дадена последна възможност да отстрани нередовностите на частната касационна жалба, като нередовностите са отново посочени в разпореждането. Съобщението до жалбоподателя за разпореждане № 121 е върнато в цялост с отбелязване, че лицето е изгонено от адреса, по сведения на съседи. Длъжностното лице – призовкар е удостоверило, че г-н А. е помолил да получава съобщенията си в Бюро ”Призовки”, но в рамките на месец не се е явявал. Съдът е разпоредил поставяне на обявление до жалбоподателя на таблото на съда. Такова е поставено в периода от 18.02.2025 г. до 26.02.2025 г. Със сега обжалваното разпореждане съдът е върнал, като нередовна на основание чл. 275, ал. 2 вр. с чл. 262, ал. 2, т.2 ГПК, частна касационна жалба вх. № 31902/11.12.2024 г. Обжалваното разпореждане е неправилно. Правилно Варненският окръжен съд е констатирал съществуващите пороци на частната касационна жалба вх. № 31902/11.12.2024 г. и е предписал отстраняването им. Дадените указания от съда са подробни, конкретни и ясни. За да започне да тече срок за тяхното изпълнение и съответно, жалбоподателят да бъде санкциониран при бездействие с връщане на частната жалба, следва дадените от съда указания да бъдат връчени на адресата- жалбоподателя. По делото не се установява редовно връчване на разпореждане № 121 на жалбоподателя. Липсва основание за приложение на разпоредбата на чл.129, ал.2, изр.последно от ГПК, на която се е позовал съдът, за да постави на таблото уведомление до настоящия жалбоподател за дадените указания за отстраняване нередовности по неговата частна жалба. Тази разпоредба намира приложение тогава, когато адресът на ищеца не е посочен и не е известен на съда. По делото на съда е известен адрес на жалбоподателя и на известния адрес са били връчвани редовно съобщения до Н. А.. Липсват данни, които да обосноват приложението и на разпоредбата на чл. 41 от ГПК, приложима, когато страна отсъства за период повече от месец от адрес, който е съобщила по делото и на който е била редовно призовавана. Съдът не е поискал призовкарят да събере данни за настъпила промяна в адреса на страната в продължение на повече от един месец. Простото ненамиране на адресата, без да е удостоверено от връчителя, че същият е напуснал адреса, не е основание за прилагане на призовката или съобщението в цялост като редовно връчени/ решение № 40 от 30.03.2015 г. по гр.д. № 4679/2014 г. по описа на ВКС, II г.о./.Ето защо, не може да се направи извод, че съдът е изпълнил разпоредбите на закона, уреждащи редовното връчване на съобщение до страна по делото. След като дадените от съда указания не са били редовно връчени на жалбоподателя, срок за тяхното изпълнение не е започнал да тече. Постановеното разпореждане за връщане на частната касационна жалба е преждевременно и като такова следва да бъде отменено, а делото – върнато на ВОС за връчване на жалбоподателя на разпореждане № 121 за изпълнение в указания от съда срок. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,