Решение № 231 от 12.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5082/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от А. А. А., гражданин на Сирия, чрез адв. Т. Апостолова, против Решение № 3406 от 07.04.2025 г., постановено по адм. д. № 511 по описа на Административния съд – Хасково за 2025 г. С обжалваното решение, Административният съд – Хасково, в производство по реда на чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е отхвърлил жалбата на А. (собствено име) А. (бащино име) А. (фамилно име), гражданин на Сирия, роден на [дата]., срещу Решение № 1585 от 12.02.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България, с което на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касационният жалбоподател се оплаква, че решението, предмет на касационен контрол е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от категорията на съществените и че е необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Ответникът – Председателят на ДАБ, с адрес в София, бул. •••, не изразява становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен процесуален представител – гл. юрк. Е. Хичовски, който оспорва основателността на касационната жалба и прави искане обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура, участващ по делото изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение като обсъди доводите на страните и извърши касационна проверка на обжалвания съдебен акт на основанията по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, но е неоснователна. Административният съд е установил, че на 03.09.2024 г. чужденецът е подал молба за международна закрила, която е регистрирана под № 3112 по описа на Регистрационно-приемателен център – гр. Харманли, рег. № УП34369/03.09.2024 г. по описа на ДАБ. Данните на сирийския гражданин са установени въз основа на представена лична карта, както и за лицето е изготвен Регистрационен лист, съгласно който А. е роден в гр. Камишли, Област Хасака, Сирия, на 25.05.2006 г., има етническа принадлежност [заличен текст], [заличен текст] по религия, със средно образование, без професия, неженен. Въз основа на молбата за закрила на сирийския гражданин, пред ДАБ е образувано административно производство по общия ред. След изискване на становище от Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) (писмо, изх. рег. № УП 34369/05.09.2024 г. – л. 65 от първоинстанционното дело) по чл. 58, ал. 10 ЗУБ, е получен отговор от компетентната дирекция в Агенцията (писмо, изх. рег. № М-17485 от 17.10.2024 г. – л. 62, пак там), с което ДАБ е уведомена, че ДАНС не възразява да бъде предоставена международна закрила на А. А., в случай че същият отговаря на условията по ЗУБ. На 01.11.2024 г. с търсещия закрила е проведено интервю, за което е изготвен Протокол, рег. № УП 34369 от същата дата – л. 59 – 61, пак там). На 12.02.2025 г. Председателят на ДАБ е издал оспореното Решение № 1585, връчено на чуждия гражданин на 26.02.2025 година. Административният съд - Хасково, разглеждайки по същество жалбата на А. против Решение № 1585/12.02.2025 г., е формирал извод за нейната неоснователност. Мотивирал се е, че спорното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 48, ал. 1, т. 1, предл. второ ЗУБ, в предвидената от закона писмена форма, съдържа изискуемите реквизити на индивидуален административен акт и при издаването му са спазени административнопроизводствените правила. Приел е, че с решението е приложен правилно материалния закон. Счел е, че административният орган, анализирайки изложените в бежанската история на сирийския гражданин обстоятелства, както и изготвените от дирекция „Международна дейност“ при ДАБ в хода на административното производство справки за актуалната обществено-политическа и икономическа обстановка в Сирия, е извършил правилна преценка за липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 и по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на бежански и хуманитарен статут на чужденеца. Съобразил е актуалните данни за сирийската държава, предоставени от ответния административен орган в хода на първоинстанционното производство. Формирал е решаващия извод за законосъобразност на оспореното Решение № 1585/12.02.2025 г. на Председателя на ДАБ. Касационната инстанция, състав на трето отделение, преценява обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно. Същото не страда от пороците, посочени в касационната жалба. При постановяването му, административният съд не е допуснал нарушение на материалния закон или съдопроизводствени нарушения от категорията на съществените. Установил е относимите за правилното решаване на спора факти, дал е аргументиран отговор на доводите и възраженията на страните, и е анализирал подробно бежанската история на чужденеца, както и официалната информация за държавата му на произход. Въз основа на този задълбочен и подробен анализ е формирал обосновани изводи за законосъобразността на оспореното Решение № 1585/12.02.2025 г. на Председателя на ДАБ, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав. Правилно е прието в обжалваното решение, че от събраните по делото доказателства, не може да се направи извод, че А. е бил обект на преследване в родината си. Спрямо съобщеното от чужденеца, спрямо него не е упражнявано физическо или психическо насилие и той не е бил обект на репресии поради своята етническа и религиозна принадлежност. Чужденецът не обосновава наличие на съществуваща реална заплаха в страната си по произход, не твърди за осъществени спрямо него действия на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ, както и риск за бъдещи такива. Не се установява в държавата му по произход да е имал проблеми с официалните власти, да е бил задържан или преследван или пък да е съществувал риск от такива действия спрямо него, за да се обоснове извод, че за него са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Неоснователно е касационното оплакване, че първоинстанционният съд, като не е изследвал дали жалбоподателят е материално затруднен и дали за него не са налице пречки от финансов, и битов характер за установяването му в Сирия, в област, различна от тази на местоживеенето му, е нарушил чл. 8, пар. 2 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (Директива 2011/95/ЕС/ Директива/та). За целите на международната закрила, индивидуалното положение и личните обстоятелства относно молителя по смисъла на чл. 4, пар. 3, буква „в“ от посочената Директива са обвързани със съществуването на действия на преследване, на които той е бил изложен в родината си или рискува да бъде изложен, ако се завърне там. Нежеланието за завръщане в Сирия поради затруднено лично финансово положение и желанието за по-добър и спокоен живот („Искам от България да ми даде статут, за да мога да живея на спокойно“ – л. 3 от Протокол, рег. № УП 34369/01.11.2024 г./ л. 61 от първоинстанционното дело) представляват причини за напускане на родното място от икономически и личен характер, и не съставляват основания за предоставянето на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Спрямо жалбоподателя не се установи да е осъществявано и преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5, т. 5 ЗУБ. Страхът на лицето, че ще го „вземат“ от редовната армия, защото не е отбил задължителната, към датата на напускането на държавата си по произход, военна служба, не е основание за предоставяне на закрила по чл. 8 ЗУБ, защото законодателят в ал. 5, т. 5 от същия член е квалифицирал като действие на преследване само наказателното преследване или наказанието при отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл. 12, ал. 1, т. 1 – 3 ЗУБ. Сирийският гражданин не твърди да е бил наказателно преследван или да са му налагани наказания от режима на Башар Асад, действащ на територията на Сирия към датата на напускането й от чужденеца, заради негов отказ да бъде отбита военна служба, в случай на военни действия, нито по делото са налице данни за провеждана, към конкретния момент, мащабна военна мобилизация на територията на Сирия. Настоящият състав на Върховния административен съд преценява опасенията на чужденеца, че ако бъде върнат в Сирия, той ще бъде „взет“ от кюрдите да воюва като чисто субективни, но неподкрепени с обективни данни, от които да се формира по убедителен начин този извод. Касаторът не е направил изявление в хода на административното производство, че изпълнението на Закона за наборната повинност, приет от кюрдската администрация през юни 2019 г., известен като „Задължението за самоотбрана“ и териториално приложим само за определени райони на Сирия, за него би означавало участие във военни действия, противоречащо на действителните му политически, религиозни или морални убеждения или на съвестта. Посочил е, при проведеното с него интервю, че са го спирали два пъти с идеята да го закарат в лагер за обучение, но изрично е заявил, че е пуснат и двата пъти. Не твърди, нито се установява от доказателствата по делото, че неизпълнението на „Задължението за самоотбрана“ е довело до наказателно преследване или наложени наказания от Сирийските демократични сили (SDF) по смисъла на чл. 8, ал. 5, т. 5 ЗУБ. Съгласно т. 168 от раздел „B“ на Глава V от „Наръчник по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец“ на Службата на Върховния комисар на Организацията на Обединените нации (ООН) за бежанците, едно лице, което е дезертирало или избягало от военна служба просто от неприязън към военната служба или от страх от сражения, не е бежанец. По тези съображения, настоящата съдебна инстанция преценява крайният извод на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на А. като обоснован и правилен. Административният съд – Хасково правилно е приел, че не са налице и основания за предоставяне на хуманитарен статут на А., съгласно чл. 9 ЗУБ. По казуса не се установява лицето да е било принудено да напусне Сирия поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Липсват доказателства за наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата на касатора поради опасност от наказание, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне. Посоченото от него в проведеното интервю пред административния орган не дава основание да се приеме, че е бил принуден да напусне родината си поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне и спрямо него не съществува риск от посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Обосновани на данните по делото са изводите на съда, че при издаването на оспорения индивидуален административен акт, компетентният административен орган е обсъдил подробно ситуацията в държавата по произход на търсещия закрила и е достигнал до правилното заключение, че не са налице предпоставките по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Не съществува реална опасност сирийският гражданин да понесе тежки заплахи срещу живота или личността му, в качеството му на цивилно лице, ако се завърне в родината си, тъй като от изготвената в хода на административното производство Справка за актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия към 14.01.2025 г., вх. № МД-02-20/14.01.2025 г. (от л. 23 до л. 28 от първоинстанционното дело) се установява, че, към датата на постановяване на спорния акт, на територията на сирийската страна липсва вътрешен въоръжен конфликт, придружен от безогледно насилие. Съобразно тълкуването, дадено на понятието „въоръжен вътрешен конфликт“ в практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) (Решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 (Meki Elgafaji, Noor Elgafaji срещу Staatssecretaris van Justitie) и Решение на СЕС от 30.01.2014 г. по дело C-285/12 (Aboubacar Diakité срещу Commissaire général aux réfugiés et aux apatrides)), съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не е достатъчно условие за приложение на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Освен наличието на вътрешен въоръжен конфликт, е необходимо, достигането на такива високи нива на безогледно насилие, в резултат на този въоръжен конфликт, че самото връщане на чужденеца на територията на конфликта, в качеството му на цивилно лице, да съставлява реална опасност за живота или личността му. В компетентността на административния орган и/или на съда е предоставена преценката, както за степента на безогледно насилие, в резултат на въоръжения конфликт, отчитайки последните актуални данни за обществено-политическата обстановка в държавата по произход на кандидата за международна закрила, така и преценката за наличието на реални и потвърдени основания да се смята, че са налице тежки заплахи срещу живота или личността на цивилното лице, ако същото бъде върнато там. В случая тази преценка е правилно извършена, както от административния орган, така и от съда. Съгласно данните от Справка, вх. № МД-02-20/14.01.2025 г., изготвена от дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, през ноември 2024 г. ислямската групировка „Хаят Тахрир ал Шам“ започва, в сътрудничество със съюзни бунтовнически фракции, голяма офанзива в Северозападна Сирия, а в началото на декември същата година пада режимът на президента Башар Асад и на власт идва ново, временно сирийско правителство, ръководено от HTS. Налице е цялостно подобряване на ситуацията със сигурността в държавата по произход на чужденеца, въпреки наличието на въоръжени сблъсъци на отделни места. Организацията на обединените нации и нейните партньори са започнали възстановяването на ключови съоръжения, като болници и пътища. По данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН), считано от 08.12.2024 г. до 02.01.2025 г., 115 000 сирийци са се завърнали обратно в Сирия. Към 27.12.2024 г. 664 000 души остават новоразселени в Сирия от началото на декември същата година, 75 % от които жени и деца. Същевременно около 486 000 вътрешно разселени лица вече са се завърнали в районите си на произход. В началото на януари 2025 г. Съединените американски щати предоставят шестмесечно изключение от санкциите, наложени на Сирия – т.нар. Общ лиценз, за да позволи хуманитарна помощ след края на управлението на президента Башар Асад. Данните за новата политическа реалност в Сирия и за положителните промени в сирийското общество не се опровергават от справките за актуалната обществено-политическа обстановка в страната, представени от ответния административен орган в хода на касационното производство – от л. 21 до л. 28 от касационното дело. Съгласно тях, на 13.03.2025 г. временният сирийски президент А. ал Шараа подписва конституционна декларация, очертаваща петгодишен преходен период. Декларацията гарантира независимостта на съдебната власт, свободата на изразяване и свободата на медиите, както и политическите, образователните и трудовите права на жените. Сформираното преходно правителство е съставено от 23-ма министри от различен етнически и религиозен произход, включително представители на кюрдски общности. На поста министър на социалните въпроси и труда е назначена жена. На 20.06.2025 г. Федералният съвет на Швейцария издава решение за отмяна на наложените на Сирия икономически санкции. Налице е политически преход, даващ надежда за постигане на трайна стабилност на сирийска земя след продължилия 13 години вътрешен въоръжен конфликт. В бюлетин на ВКБООН от 26.09.2025 г. се посочва, че, считано от 08.12.2024 г. до 25.09.2025 г., около 1 027 887 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни страни. По отношение на вътрешното разселване, по данни на Работната група за вътрешно разселени лица, към 26.09.2025 г. 1 863 863 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си от края на ноември 2024 г. Върховният комисариат на ООН за бежанците улеснява, чрез транспортна помощ и друга логистична подкрепа, доброволното и безопасно завръщане на сирийски граждани в техните родни райони. При тези данни от справките липсват основания да се смята, че ако А. бъде върнат в държавата му по произход, той като цивилно лице би бил изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му. По изложените съображения, настоящата съдебна инстанция преценява, че Административният съд – Хасково е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия