Определение № 2774 от 06.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1248/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1. вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „СВЕТИ НИКОЛА“ ООД срещу Определение № 195/10.04.2025 г. по в.т.д. № 309/2023 г. на АС–Варна, с което е отхвърлена молбата му по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по същото дело решение чрез присъждане на сторените от него разноски за адвокат във въззивното производство. Частният жалбоподател заявява оплакване за неправилност на обжалвания акт. Поддържа, че своевременно е представил доказателства за договорено адвокатско възнаграждение, плащането на което е удостоверено надлежно чрез отбелязване в договора съобразно изведеното в т. 1 на Тълкувателно решение № 6/2012 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС изискване. Сочи, че отбелязването относно начина на плащане (в брой) е извършено повторно върху индигирания екземпляр от договора след съставянето му поради недобра четимост. Допълва обаче, че няма правна пречка плащането да се извърши и след сключване на договора, което също предполага по-късното му удостоверяване чрез добавка в документа. По изложените съображения моли за отмяна на определението и присъждане на претендираните разноски. Ответникът по частната касационна жалба „ПОЛ АГРАР КАМПАНИ“ я оспорва. Счита, че добавката в договора относно плащането е едностранно извършена за целите на процеса и не отразява вярно удостовереното с нея обстоятелство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав Първо отделение, намира, че частната жалба е допустима - подадена е в срок от легитимирана страна срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. В качеството си на въззивник „СВЕТИ НИКОЛА“ ООД е поискало присъждане на разноски за въззивното производство, вкл. разноски за адвокат. Същите са посочени в представен преди последното открито заседание списък. Към списъка е приложен договор за правна защита, изготвен на бланка на съответната адвокатска колегия, в който в графа „Платена сума“ е удостоверено „5 300/пет хиляди и триста в брой“. Изразът „в брой“ е изписан с оригинална химикална паста, а не под индиго, в отклика от останалия текст на договора, който е индигиран. Въззивният съд е уважил въззивната жалба, но е отказал да присъди на въззивника разноски за адвокатска защита във второинстанционното производство. Аргументирал се е с дописването в договора за правна помощ относно начина на плащане „в брой“, извършено извън предвиденото място за удостоверяване на това обстоятелство (в графа „Начин и срок на плащане“). Поискано е изменение на така взетото решение, като с молбата по чл. 248 ГПК въззивникът е уточнил, че изразът „в брой“ е повторен със свежа химикална паста върху индигирания втори екземпляр, защото изписването му чрез индиго не е било достатъчно видимо. Представен е и препис на договора, снет според твърденията на молителя от първия (неиндигиран) екземпляр. С обжалваното определение искането е отхвърлено. Възпроизведени са вече изложените в решението изводи, както и е отказано да бъде кредитиран представеният в производството по чл. 248 ГПК втори екземпляр на договора за правна помощ предвид депозирането му след хода на устните състезания. Напълно съобразени със задължителното тълкуване, дадено в т. 1 на Тълкувателно решение № 6/2012 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, са правните изводи на съда, че за да бъдат присъдени разноски за адвокат, е необходимо претендиращата ги страна да е заявила искане за това до устните състезания, както и в същия срок да е доказала надлежно извършването им, вкл. чрез разписка за плащане в брой, ако това е договореният начин на погасяване на задължението към адвоката. Неправилно обаче е прието, че удостоверяването относно плащането на възнаграждението трябва да бъде извършено на конкретно място в договора. Напротив, свидетелстващото изявление може да се съдържа и в документ, различен от договора, поради което на по-голямо основание отразяването му в договора не е ограничено до определена графа или място. Релевантно е единствено съдържанието на изявлението, което трябва да сочи на несъмненост, че плащане действително е извършено. В случая преди приключване на делото страната, имаща с оглед изхода му право на разноски, е поискала присъждане на такива, като е представила договор за правна помощ, в който е удостоверено, че дължимото възнаграждение е платено в брой. Изявлението е обективирано непосредствено след посочения размер на задължението, което логически свързва двата израза („платена сума: 5 300 лв.“ и „в брой“) в един свидетелстващ за извършеното плащане документ. Действително, върху представения към списъка екземпляр на договора има видима добавка на израза „в брой“, но това не е основание за некредитиране на разписката изцяло. Съгласно чл. 178, ал. 2 ГПК съдът оценява доказателствената сила/стойност на документа, в който има зачерквания, добавки или други външни недостатъци, с оглед всички обстоятелства по делото. Такова обстоятелство в случая е признанието на кредитора на вземането за адвокатско възнаграждение (процесуалния представител на въззивника), изразено в молбата за присъждане на разноски (т.е. преди устните състезания), че сумата действително е платена в брой. По изложените съображения на въззивника следва да се присъдят разноски за адвокат във въззивното производство. Срещу размера им обаче своевременно е заявено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК (в устните състезания на въззивната инстанция) и същото е основателно с оглед цената на иска (50 000 лв.). Това налага намаляването им, но не и под размера на присъденото възнаграждение за защита в първата инстанция, доколкото във въззивното производство също са извършвани действия по събиране на доказателства. Поради това в полза на частния жалбоподател в качеството му на въззивник следва да бъдат присъдени разноски за адвокат за въззивната инстанция в размер от 2 600 лв. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,