Определение № 7591 от 07.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6241/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от Търговско представителство „Фонд за самоподпомагане Ракитово“ с ЕИК 112536569 чрез адв.Д.Димитров против определение № 2128/04.05.2026г., постановено по адм. дело № 1520/2025г. по описа на Административен съд- Пазарджик. С обжалваното определение е върната исковата молба, подадена от Благотворителна организация „Фонд за самозадоволяване на Ракитово“, чрез Търговско представителство „Фонд за самоподпомагане Ракитово“, против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пазарджик, с която се претендира присъждане на сума в размер на 6 410,14 евро (12 537,14 лева) ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на служителите от дирекцията, осъществени на 30.01.2022г., изразяващи се в непосещаване мястото на пътнотранспортно произшествие и несъставяне на протокол за ПТП на МПС собственост на Търговско представителство "Фонд за самоподпомагане Ракитово" и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради противоречие с приложимия материален закон и необоснованост. Твърди се, че неправилно съдът се е позовал на разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ и е приел, че е налице специален ред за обезщетяване на претендираните в исковата молба вреди, предвиден в Кодекса за застраховането, поради което редът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е неприложим. Това е така, защото именно в резултат на незаконосъобразното бездействие на ответника и несъставяне на протокол за ПТП, ЗАД“ Алианц България“ АД е отказало да образува щета и да изплати застрахователно обезщетение. На следващо място се поддържа, че неправилно съдът е приел, че ищецът не е установил своята правосубектност, като във връзка с дадени указания е направено уточнение, че искът се предявява от Благотворителна организация „ Фонд за самоподпомагане Ракитово“, учредена в Обединено кралство Великобритания чрез местната й структура Търговско представителство „Фонд за самоподпомагане Ракитово“. В тази връзка, по делото е представен Сертификат, издаден от БТПП и Справка от публичен регистър, воден в Регистърната камара в Обединеното кралство. По тези съображения се иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски по представен списък. На осн.чл.213а, ал.7 от АПК, препис от частната жалба не е представен. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява частната жалба като допустима. Тя е подадена от страна по делото, за която подлежащият на обжалване съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 230, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Определението е постановено след като с Решение № 13111/17.12.2025г., постановено по адм. дело № 7740/2025г. по описа на Върховен административен съд е обезсилено Решение № 2660/16.06.2025г. постановено по адм. д. № 1020/2024г. по описа на Административен съд – Пазарджик и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда при дадени указания по тълкуване и спазване на закона. При спазване на указанията и след оставяне на исковата молба без движение с дадени конкретни указания в три поредни разпореждания, решаващият състав е достигнал до извода, че уточненията от страна на ищеца и приложените писмени доказателства не установяват правноорганизационната форма на Благотворителна организация „Фонд за самозадоволяване на Ракитово“. Не е приложен устав/учредителен договор. Видно от данните в приложената справка от БТПП, в частта: Организационна форма е посочено „Друга“, в частта Търговски дружества е отбелязано: „Тази благотворителна организация няма търговски представителства“. От представения отговор от БТПП с приложени документи за регистрацията на Търговското представителство е видно, че представляваният търговец е ООД, а не благотворителна организация. Определението е валидно, допустимо и правилно. Както е посочено и в Решение № 13111/17.12.2025г., постановено по адм. дело № 7740/2025г. по описа на Върховен административен съд, след извършена служебна справка се установява, че Търговско представителство „Фонд за самоподпомагане Ракитово“, представлявано от С. Б. М. е неюридическо лице с чуждестранно представителство, като основание за учредяването му е Закона за насърчаване на инвестициите. Правилно, съдът е приел, че е останала неизяснена правноорганизационната форма на Благотворителна организация „Фонд за самозадоволяване на Ракитово“. Постъпилата молба от 02.02.2026г., подписана М. Б. в качеството му на "попечител (учредител)" на Благотворителна организация „Фонд за самозадоволяване на Ракитово“, действаща чрез местна структура (клон) в Република България – Търговско представителство „Фонд за самоподпомагане Ракитово“, представлявано от С. М., не променя горния извод. Към молбата са приложени доказателства – Сертификат издаден от Българската търговско промишлена палата и Справка от публичен регистър, воден в Регистърната камара в Обединено кралство Великобритания и е уточнено, че потвърждава действията на М. във връзка с производството, като тя представлява търговското представителство, в това число и пред съда. В молбата е посочено, че производството се води от името и за сметка на Благотворителна организация „Фонд за самозадоволяване на Ракитово“, чрез структурата й в България, Търговско представителство „Фонд за самоподпомагане Ракитово“. Към молбата не е приложен устав/учредителен договор на последното, нито данни за обвързаността на Търговско представителство „Фонд за самоподпомагане Ракитово“ с Благотворителната организация. Както е отбелязал и административният съд, никъде в представените документи не е посочено, че Търговско представителство „Фонд за самоподпомагане Ракитово“ е представителство на Благотворителна организация „Фонд за самозадоволяване на Ракитово“. От данните в приложената справка в частта: Организационна форма е посочено „Друга“, в частта Търговски дружества е отбелязано: „Тази благотворителна организация няма търговски представителства“. Липсват данни за начина на управление/попечителство на петимата попечители. С оглед което е невъзможно да се установи дали действията осъществени от Б. са надлежни. В депозиран отговор от БТПП с приложени документи за регистрацията на Търговското представителство е посочено, че представляван търговец е дружество с ограничена отговорност, а не благотворителна организация. В молба от 22.04.2026г., подадена от частния жалбоподател чрез процесуален представител отново се твърди, че ищец е Благотворителна организация „Фонд за самозадоволяване на Ракитово“, чрез структурата й в България, Търговско представителство „Фонд за самоподпомагане Ракитово“. Това обстоятелство няма как да се докаже, тъй като съгласно английското законодателство процедурата е опростена и за вписване се изисква единствено се подаване на искане вписване в публичния регистър без да се изискват документи като посочените в разпореждането и по тази причина документ за актуално състояние (устав/Учредителен акт) не може да бъде представен. Исковата молба е подадена от Благотворителна организация „Фонд за самозадоволяване на Ракитово“, чрез структурата й в България, Търговско представителство „Фонд за самоподпомагане Ракитово“, но от нито един от ангажираните документи и доказателства не може да се установи и връзка между Благотворителна организация „Фонд за самозадоволяване на Ракитово“ и Търговско представителство „Фонд за самоподпомагане Ракитово“. Както бе посочено по-горе, от представените данни от БТПП е видно, че представляваният търговец не е благотворителна организация, а дружество с ограничена отговорност. Освен, че само един от попечителите/учредителите й потвърждава действията на С. М., не е установено актуалното състояние на Благотворителната организация, начина на управление и дали е активно действаща към момента. Недопустимо е произнасяне по искова молба, подадена от ищец с неустановена правосубектност предвид факта, че производствата по реда на ЗОДОВ са искови и тежестта на доказване пада изцяло върху ищеца, и то не само относно допустимостта и основателността на иска, но и относно спазване на изискванията към съдържанието на исковата молба, приложенията към нея и доказателствата съобразно субсидиарното приложение на правилата на ГПК. Изложеното е достатъчно основание за връщане на исковата молба и не е необходимо да се коментира дали в случая е приложимо производството по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ или приложими са нормите на Кодекса за застраховане. По изложените мотиви, частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение