Решение № 10298 от 19.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3422/2026 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76a, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Пазарджик, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Л. Д.-Гаджева, срещу решение № 608 от 12.02.2026 г., постановено по административно дело № 1392/2025 г. по описа на Административен съд (АС) – Пазарджик, с което е: 1) отменена писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание № 13/РД-25ПП-39/16.05.2023 г. в частта й по т. 2.1. и т. 2.2., за сумата от 3015,36 евро (три хиляди и петнадесет евро и тридесет и шест евроцента), равняваща се на 5897,54 лева; 2) отхвърлена жалбата на „МБАЛ – Велинград“ ЕООД, ЕИК 112505488, сега наименувано „Велимед инвест“ ООД, ЕИК 112505488, в останалата й част против т. 1.1., т. 3.1., т. 3.2., т. 3.3., т. 3.4., т. 3.5., т. 4.1., 5.1. и т. 5.2. от писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание № 13/РД-25ПП-39/16.05.2023 г., за сумата от 6777,58 евро (шест хиляди седемстотин седемдесет и седем евро и петдесет и осем евроцента), равняващи се на 13 255,80 лева; 3) осъдена „МБАЛ – Велинград“ ЕООД, ЕИК 112505488, сега наименувано „Велимед инвест“ ООД, ЕИК 112505488, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, бул. „Съединение“ № 49, представлявано от управителя К. Н. П., да заплати на РЗОК - Пазарджик по компенсация направените по делото разноски в размер на 111,41 евро (сто и единадесет евро и четиридесет и един евроцента). По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът атакува решението в частта му, с която оспорената пред първоинстанционния съд писмена покана е частично отменена. Моли решението на АС - Пазарджик в подложената на касация част да се отмени и претендира присъждане на съдебно-деловодните разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът „Велимед инвест“ ООД, действащ чрез процесуалния представител адвокат П. Гьоров, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение, като моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението – потвърдено. Възвежда претенция за присъждане на направените за тази инстанция разноски. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение (VІ отд.), счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението в атакуваната му част е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактите по спора. С т. 2.1 и т. 2.2. от процесната писмена покана, жалбата на лечебното заведение срещу които точки е била уважена от първоинстанционния съд, на основание чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО директорът на РЗОК - Пазарджик е поканил „МБАЛ – Велинград“ ЕООД да възстанови получени без правно основание суми в общ размер на 3015,36 евро, за неспазване на изискванията чл. 30, т. 1 и т. 2, чл. 292, т. 7, във вр. чл. 352, ал. 1, т. 3 от Националния рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2020 - 2022 г. (НРД за МД за 2020 -2022 г.), във вр. чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО по отношение на дейността по клинична пътека № 195 „Оперативно лечение при остър перитонит“. В поканата подробно са описани два случая на истории на заболявания (ИЗ) - № 3458/2022 г. и № 4296/2022 г., при които на здравноосигуреното лице (ЗОЛ) е поставена окончателна диагноза К65.0 Остър перитонит. Директорът на РЗОК - Пазарджик е обосновал неспазването на изискванията от лечебното заведение с мотив, че окончателната диагноза се поставя след задължителна оперативна интервенция и микробиологично изследване (без задължителен растеж) и хистологична верификация при отстранен орган или част от него, като видно от резултати от хистопатологично изследване окончателната диагноза К65.0 Остър перитонит не кореспондира с резултата от посочените изследвания. За да уважи сезиралата го жалба срещу писмената покана в посочената част първоинстанционният съд е посочил, че административният орган неправилно е установил, че заплатените суми за двата случая, описани в т. 2.1. (ИЗ № 3458/2022) и т. 2.2. (ИЗ № 4296/2022) от писмена покана № 13/РД-25ПП-39/16.05.2023 г. подлежат на възстановяване. Счел е, че констатациите на административния орган, че двамата пациенти са били с неправилно поставени окончателни диагнози, не се потвърждават от вещото лице, което в експертизата си е посочило, че поставените окончателни диагнози и по двата случая се подкрепят от находките при извършените оперативни интервенции, както и от резултатите от проведените след това микробиологични изследвания. Приема, че са спазени изискванията на чл. 352, ал. 1, т. 3 от НРД за МД 2020-2022 г. за заплащане на отчетената към здравната каса дейност. По тези съображения решаващият съдебен състав е формулирал краен правен извод за незаконосъобразност на писмената покана в частта й по т. 2.1. и т. 2.2, поради което я е отменил в тази част, като съобразно изхода на спора е присъдил и деловодните разноски. Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо – постановено е при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен в оспорената му част (в останалата си част е влязъл в сила и не следва да бъде коментиран), като не страда от пороци, съществуването на които би наложило извод за наличие на твърдяните касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, а доводите на касатора в противната насока не могат да бъдат споделени. В хода на производството пред Административен съд – Пазарджик (инстанцията по същество на спора, пред която е могло да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея индивидуален административен акт) са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на поканата. Първоинстанционният съд е проверил законосъобразността на процесната писмена покана съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, като решението му има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс. Съдът е събрал и коментирал относимите към казуса писмени доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и е извел правилен краен правен извод. Решението се основава на задълбочената преценка на събрания доказателствен материал и компетентно изготвените експертни заключения от вещото лице (обсъдени по реда на чл. 202 от ГПК) по съдебно-медицинските експертизи, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Неоснователно е релевираното от касатора възражение, че неправилно първоинстанционният съд е интерпретирал заключението на вещото лице без да го обвърже с останалите писмени доказателства по обжалвания административен акт, както и че позовавайки се единствено на него е направил извод, че обжалваната писмена покана в частта по т. 2.1. и т. 2.2 за ИЗ № 3458/2022 г. и ИЗ № 4296/2022 г. е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Правилно съдът е приел, че видно от материалите по делото съдебно–медицинската експертиза по тези случаи не е била оспорена от ответника при нейното изслушване на 18.01.2024 г., поради което на основание чл. 200, ал. 3, изр. второ от ГПК във вр. чл. 144 АПК направеното в писмената защита оспорване се явява преклудирано. Обосновано е посочено в първоинстанционното решение, че в жалбата са направени бланкетни твърдения за неточно възприета фактическа и правна обстановка и неправилна преценка на събраните в хода на проверката доказателства, както и допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Съдът се е позовал на приетата по делото експертиза, от която се установява, че РЗОК – Пазарджик неправилно е констатирала неизпълнение на КП № 195, изразяващо се в неправилно поставяне на окончателни диагнози на пациентите при двете хоспитализации по т. 2.1. (ИЗ № 3458/2022) и т. 2.2. (ИЗ № 4296/2022). Въз основа на задълбочената съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал във връзка с приложимата нормативна уредба е направен правилен краен извод за основателност на жалбата срещу процесната покана в отменената й от съда част поради нарушения на материалноправните изисквания на ЗЗО и НРД за МД за 2020 – 2022 г. (отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК). При изготвянето на проверявания съдебен акт са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения, някои от които поддържани и пред ВАС. Установените по делото факти не се отклоняват от обективната действителност, а формираното вътрешно убеждение на съда не е в нарушение на правилата на формалната и правната логика. Настоящата инстанция се солидаризира с крайния правен извод на първоинстанционния съд и изложените аргументи в негова подкрепа, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 2 от АПК препраща към мотивите на Административен съд - Пазарджик. За пълнота във връзка с доводите в касационната жалба следва изрично да се отбележи и, че е доказано безспорно, че за клиничните пътеки и историите на заболяванията, които тази сума (3015,36 евро) касае, са налице основните компоненти на КП (обема/броя от задължителни основни диагностични и терапевтични процедури, при отчитането на които клиничната пътека се счита за завършена), което налага извод, че лечебното заведение основателно е получило от касата дължимите за проведеното лечение по тях суми, и съответно незаконосъобразно директорът на РЗОК - Пазарджик претендира връщането им. Фактическите констатации касателно визираните по-горе клинични пътеки и истории на заболявания на извършилите възложената им медицинска проверка на изпълнителя на болнична медицинска помощ, обективирани в съставения констативен протокол и протокол за неоснователно получени суми, са неверни, което е довело и до незаконосъобразност на издадената въз основа на тях писмена покана в тази й част. В тези случаи са били изпълнени изискванията за завършени клинични пътеки в НРД за МД за 2020-2022 г., в това число правилно поставени окончателни диагнози. При това положение и предвид нормативната уредба, регламентираща дейността на лечебните заведения, оказващи болнична медицинска помощ по клинични пътеки, както и задължението на НЗОК/РЗОК да финансира тази оказана помощ съобразно параметрите на сключения между лечебното заведение и касата индивидуален договор, с писмената покана в отменената й част материално незаконосъобразно директорът на РЗОК е поискал възстановяване на суми, които са основателно получени от изпълнителя на медицинска помощ. Правно основание за тези плащания са отношенията между РЗОК и „МБАЛ – Велинград“ ЕООД, сега наименувано „Велимед инвест“ ООД, възникнали от сключения между помежду им договор № 13/РД-29-420/28.02.2020 г. за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки, извършване на амбулаторни процедури и извършване на клинични процедури, а фактическо основание (т.е. оправдателната причина) за тях е действителното изпълнение на отчетените медицински дейности. При установените в първоинстанционното съдебно-административно производство правнозначими факти, същественото в случая е, че не са налице предпоставките по чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО във връзка с чл. 352, ал. 1, т. 3 от НРД за МД за 2020 - 2022 г., обусловили издаването на процесната писмена покана в обсъжданите й точки, поради което същата правилно е била отменена в оспорената й част. В това отношение съдът се е съобразил и с практиката на ВАС, VІ отд. по сходни случаи. Деловодните разноски също са присъдени коректно, предвид изхода на спора по главния петитум на първоначалния жалбоподател. Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на първоинстанционното решение и законосъобразност на отменената с него част на писмената покана, не може да бъде възприета. Като е уважил частично подадената до него жалба като основателна, АС - Пазарджик е постановил правилен съдебен акт в атакуваната му част, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора няма основание да бъде уважена акцесорната касаторова претенция за присъждане на деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, а се явява основателно искането на ответника по касация за присъждане на направените деловодни разноски, заплатени за адвокатско възнаграждение на упълномощения да представлява страната в това производство адвокат. На основание чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа следва да се осъди РЗОК – Пазарджик да заплати на „Велимед инвест“ ООД разноски по делото в размер на 454,92 евро (равняващи се на 889,75 лв.) в намален от съда размер с оглед на направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което се преценява като основателно. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. първо, предл. първо и изреч. второ от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение