Определение № 758 от 11.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 1195/2023 г.

Производството е по чл. 245, ал. 3 ГПК. Подадена е молба вх. № 639 от 14.01.2025 г. от „Мега Хидрострой“ ЕООД за издаване на обратен изпълнителен лист за сумите, събрани по изп. д. № 851/2023 г. на ЧСИ Стоян Лазаров, рег. № 927, с район на действие Софийски окръжен съд, образувано от ЕТ „Кали 89 – Румен Романов“ въз основа на изпълнителен лист по невлязло в сила въззивно решение № 38 от 16.03.2023 г. по в. т. д. № 239/2022 г. на Великотърновски апелативен съд: сумата 18 665.24 лв., включваща: 4 000 лв. – разноски по изп. дело (адвокатски хонорар); 13 324.13 лв. – частично натрупана законна лихва върху главницата 69 076.08 лв. за периода от 14.07.2020 г. до 29.05.2023 г. и 1 341.11 лв. – такси по ТТРЗЧСИ, както и сумата 81 377.44 лв., включваща: 7 207.12 лв. – остатък от частично натрупана законна лихва върху главницата 69 076.08 лв. за периода от 14.07.2020 г. до 29.05.2023 г.; 69 076.08 лв. – главница; 4 854.64 лв. – такси по чл. 26 ТТРЗЧСИ и 239.60 лв. – авансово дължими такси по ТТРЗЧСИ. Молителят обосновава искането си с факта, че с постановеното по настоящото дело решение № 188 от 15.11.2024 г. въззивното осъдително решение, по което е извършено плащането на процесните суми, е отменено, като предявеният от ЕТ „Кали 89 – Румен Романов“ срещу „Мега Хидрострой“ ЕООД иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за сумата 69 076.08 лв. е отхвърлен. В молбата е заявено изрично искане и за присъждане на законна лихва върху всяка от двете суми, считано от датата на принудителното им събиране (05.05.2023 г. – за сумата 18 665.24 лв. и от 09.05.2023 г. – за сумата 81 377.44 лв.) до окончателното им изплащане. Съдът, като взе предвид изложеното в молбата и данните по делото, приема следното: Молбата е частично основателна. От представеното от молителя удостоверение изх. № 1611 от 13.01.2025 г., издадено от ЧСИ Стоян Лазаров, рег. № 927, с район на действие Софийски окръжен съд, [населено място], се установява, че „Мега Хидрострой“ ЕООД е заплатило по същото дело: сумата 18 665.24 лв., включваща: 4 000 лв. – разноски по изп. дело (адвокатски хонорар); 13 324.13 лв. – частично натрупана законна лихва върху главницата 69 076.08 лв. за периода от 14.07.2020 г. до 29.05.2023 г. и 1 341.11 лв. – такси по ТТРЗЧСИ, както и сумата 99 321.80 лв., включваща: 7 207.12 лв. – остатък от частично натрупана законна лихва върху главницата 69 076.08 лв. за периода от 14.07.2020 г. до 29.05.2023 г.; 69 076.08 лв. – главница; 4 854.64 лв. – такси по чл. 26 ТТРЗЧСИ и 239.60 лв. – авансово дължими такси по ТТРЗЧСИ и 17 944.36 лв., които са възстановени на длъжника по изпълнението на 08.06.2023 г. като надвнесени. С постановеното по настоящото дело решение въззивното решение е отменено, като искът на ЕТ „Кали 89 – Румен Романов“ срещу „Мега Хидрострой“ ЕООД за сумата 69 076.08 лв. е отхвърлен. С оглед на тези данни следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 245, ал. 3 ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист в полза на „Мега Хидрострой“ ЕООД за сумата 18 665.24 лв., платена на 05.05.2023 г. и за сумата 81 377.44 лв., представляваща разликата между заплатената на 09.05.2023г. сума 99 321.80 лв. и възстановената на дружеството на 08.06.2023 г. сума 17 944.36 лв. Неоснователна е обаче молбата на „Мега Хидрострой“ ЕООД за издаване на обратен изпълнителен лист за законната лихва върху посочените две суми, считано от датата на превеждането им по сметка на ЧСИ до окончателното им изплащане. В мотивите на т. 6 от Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019г. на ОСГТК на ВКС е прието, че обратен изпълнителен лист се издава по реда на чл. 245, ал. 3 ГПК само за дължимите суми, които са безспорно установени, а именно: сумите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение и събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство. За разлика от тези суми, претенцията за законна лихва за забава на изпълнение на парично задължение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е безспорна по основание и размер, като основателността й е обусловена от наличието на забава и от деня на тази забава. Недопустимо е в производството по чл. 245, ал. 3 ГПК, което не е исково производство, съдът, който издава обратния изпълнителен лист, да преценява наличието на забава за връщане на получените без основание суми и момента на нейното настъпване. В този смисъл е казуалната практика на Върховен касационен съд, която настоящият състав споделя – определение № 53 от 26.02.2021 г. на II т. о., определение № 129 от 18.03.2021 г. на I т. о. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 245, ал. 3, изр. 2 ГПК