Определение № 315 от 16.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1587/2021 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Ц. Д. Д., и.д. директор на ТПГ „Стамен Панчев“, [населено място] (след поредица указания за уточнение на частната жалба), срещу определение № 73/04.02.2021 г., постановено по гр. дело № 3220/2020 г. от състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба, предмет на настоящото производство, е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното: Съставът на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд е върнал като недопустима касационната жалба, подадена от Регионално управление на образованието – София регион към Министерство на образованието и е прекратил образуваното по нея касационно производство като недопустимо поради сезиране от нелегитимна страна по спора. Определението е правилно. Делото е трудово, с насрещни страни – ищец К. Ц. и ответник – работодателя Техническа професионална гимназия „Стамен Панчев“, [населено място], като въззивното решение е постановено именно в отношенията между тях. Право на жалба имат само страните по делото, а РУО не е такава. Въпреки това е подала касационна жалба на лично основание като страна. Правилно в обжалваното определение е прието още, че РУО дори не е законен представител на определения според постановеното решение работодател. Училищата са отделни юридически лица, които по силата на чл. 30, ал. 1 ГПК се представляват пред съдилищата от лицата, които ги представляват по закон – техните директори, а при липса на титуляр или при негово отсъствие – от съответния заместващ служител. Следва да се посочи и това, че нито процесуалният представител, нито законният представител стават страна по делото, а в случая, при това, касационната жалба е подадена от РУО в качеството й на страна по делото, която поддържа незаконосъобразно, вкл. и в поредица молби в настоящото производство, че е работодател по чл. 61, ал. 2 КТ на директора на техникума. Дори и това да е така, т.е. да е насрещна страна по материалното правоотношение, то след като решението не е постановено спрямо нея, няма как да го обжалва, защото то не го обвързва. В същото време, неправилно е и тълкуването на чл. 61, ал. 2 КТ от жалбоподателя. В правната доктрина и практиката, след уеднаквяването й по задължителен начин за всички правни субекти в Република България, т.е и за РУО – София регион, чрез Тълкувателно решение от 30.03.2012 г. по тълкувателно дело № 1/2010 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд, е несъмнено, че за длъжностите, които се заемат по реда на чл. 61, чл. 1 КТ се създава трудово правоотношение между съответното длъжностно лице на ръководен пост и предприятието, за което той упражнява работодателска правоспособност (в случая между директора от една страна и техникума – от друга). Договорът се сключва между това длъжностно лице (директор) и ръководителя на висшестоящото в административно отношение юридическо лице (РУО); последният прекратява трудовото правоотношение, но не се променят страните в трудовото правоотношение и надлежен ответник по материалноправния спор при предявени искове по чл. 344 КТ, е предприятието-работодател (училището), което е ръководило уволненото длъжностно лице (директор). Следователно при спор относно законосъобразност на заповед за уволнение на директор на училище, издадена от началника на РУО, ответник, като работодател, е съответното училище, самостоятелно юридическо лице. Дори искът да е предявен срещу органа по назначението/уволнението, съдът е задължен да даде указания, че надлежен ответник и страна е училището и да даде срок на ищеца да предяви исковете по чл. 344, ал. 1 КТ против него, като работодател. Обстоятелството, че в някоя от инстанциите по делото техникумът е бил призоваван чрез РУО като негов „процесуален представител“ не променят нито приложението на чл. 61, ал. 2 КТ, нито на чл. 30, ал. 1 ГПК. РУО не става, само в резултат на подобно процесуално нарушение страна по делото, която може да обжалва постановеното спрямо техникума решение. За пълнота на изложението, въпреки, че Регионалното управление на образованието не е подало касационната жалба като представител на техникума – работодател и ответник по исковете, спрямо който е поставено и решението, следва да се посочи отново, че няма и такова качество. Както стана ясно вече, по закон техникумът се представлява от своя директор, съответно от лицето, което упражнява длъжността или замества отсъстващия титуляр. РУО не би могло да бъде и процесуален представител по пълномощие на техникума, защото не е от категорията лица, посочени в чл. 32 ГПК. Ето защо, правилно тричленният състав на ВКС, Трето гражданско отделение, е оставил без разглеждане касационната жалба на РУО – Благоевград против въззивно решение № 246/28.07.2020 г. на Софийски окръжен съд по гр.д. № 372/2020 г. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение