Решение № 4017 от 09.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1258/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на „КАРИ ИНЖЕНЕРИНГ 2012“ ООД, чрез адв. Генков, срещу решение № 39893 от 01.12.2025 г., постановено по адм. дело №1171 от 2024 по описа на Административен съд София-град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № Р-22221422007852-091-001 от 04.09.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение № 53 от 12.01.2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ гр.София, с който на задълженото лице са установени задължения за корпоративен данък /КД/ за 2021 г. в размер на 41 453,03 лв. по ЗКПО и по ЗДДС за дан. период м.12.2021 г. ДДС в размер на 15 880 лв. и общо лихви от 8 343,03 лв. С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че както ревизиращият орган, така и съдът не са обсъдили прецизно и правилно събраните в хода на ревизията и в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, което е обусловило неправилност на правните изводи и несъответствие с установената фактическа обстановка в обжалваното решение. Изложени са съображения, че съдът неправилно е приел, че следва да се преобразува ФР със стойността на две фактури издадени от „Етика Сторой“ ЕООД при определяне на данъчния финансов резултата за 2021 г., на основание чл. 16, ал.1 и ал. 2, т. 4 от ЗКПО и на ревизираното лице неправилно не е признато правото на приспадане на данъчен кредит за м. 12.2021 г., в размер на 15 880 лв. по същите фактури. От събраните по делото СТЕ и от свидетелските показания по делото, по безспорен начин се установи фактът на реално извършване на доставките по спорните фактури от доставчика и изпълнителя „ЕТИКА СТРОЙ“ ЕООД. Този извод се подкрепя от представения по време на ревизията договор и актове обр. 19 за извършени СМР. Необосновани са мотивите на съда, че между страните нямало преддоговорна кореспонденция, нямало оферта, че дружеството нямало регистрирани ФУ, декларирани ДМА и че нямало наети лица по трудов договор. От свидетелските показания се доказва, че дружеството е имало сключени трудови договори с други лица за нискоквалифицирана дейност и че именно наети от последното лица са извършили процесиите СМР по обекта. Според касатора, твърденията на съда за липсата на необходимата материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките, включително и непредставяне на подробни счетоводни документи, за отчетените разходи, в това число за материали, външни услуги, начислени работни заплати и осигуровки, други разходи, за несъответствие между положения подпис от управителя на „Етика Строй“ ЕООД в представения договор за изработка и публикувания в Търговския регистър образец от подписа, не са обстоятелства, от които възниква правото на данъчен кредит и са неотносими към спорните фактури. Изложени са съображения, че аргументът, че от приобщения Констативен акт обр. 15 се установява, че. към 23.01.2019 г. на строежа няма незавършени и недовършени работи е неубедителен и е напълно неоснователен, за да обоснове извод за нереалност на сключения договор от 02.11.2021 г., респективно неизвършване на фактурираните СМР услуги. Твърди, че сградата е придобита от ревизираното дружество на степен на завършеност „груб строеж“ с Постановление за възлагане № 106/01.12.2017 г. на Софийски градски съд (СГС), влязло в сила на 18.01.2018 г., във връзка със заявено искане от синдика на „Нафтимекс Интернешънъл“ ЕАД /дружество в несъстоятелност/, а Разрешението за строеж е от 25.01.2007 г. Дългият период, през който строителните дейности на сградата са били преустановени, с оглед настъпилата неплатежоспособност на предходния собственик, до момента на възобновяване на същите от ревизираното лице е довело до възникване на дефекти на покрива, в това число и установени течове, налагащи тяхното отстраняване. Законът не задължава получателя на услуга, да съхранява данни относно това кои лица конкретно и по какъв начин, са извършвали конкретната възложена на доставчика дейност, по какъв начин е престирана договорената услуга, както й данни дали са извършеният лица заети по трудово правоотношение или са подизпълнители на доставчика, доколкото резултатът от тези данни са обективирани в един окончателен акт и това са представените в хода на ревизионното производство приемо-предавателни протоколи. Намира, че получателят няма как да носи отговорност за действията на своя доставчик, както и за обстоятелства, които е нямало как да узнае и за които няма задължение да изисква или събира документи. СЕС многократно е посочвал в свои решения /Решение по съединени дела С-80/11 и С- 142/11/, че правото на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва въз основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да,знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. Счита, че дружеството жалбоподател правомерно и при спазване на изискванията на чл. 71 от ЗДДС е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит по получените доставки. Касаторът намира за неправилно решението по отношение на констатациите за неотчетени лихви по предоставени заеми, тъй като счита, че не са изложени съображения от страна на ревизиращия орган и съда по отношение на въпроса как е формиран размера на начислените лихви дължими по договорите за заем. В представените договори е налице клауза за отлагане на плащаненто на договорената лихва за 36 месеца. Автоматичното пренасяне на лихвен процент по договори за заем, сключени между ревизираното дружество като заемодател и изчерпателно изброените в РА физически и юридически лица не означава, че е изпълнено изискването да се определи дължимата пазарна лихва съгласно дефиницията, дадена в § I, т. 32 ДР на ЗКПО. Според касатора в случая не са приложени нито един от методите за определяне на пазарна лихва по сделките съгласно правилата, съдържащи се в Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. Не е извършен анализ на характеристиките на договорите за заем между свързаните лица и спрямо други реални сделки - аналози, съобразно изискването на § 1, т. 32 от ДР на ДОПКи чл. 7 от Наредба № Н - 9/14.08.2006 г. В този смисъл са: решение № 11503 от 12.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2648/2021 г.; решение № 4548 от 12.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7545/2021 г., решение №964 от 21.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6340/2019 г., решение № 3993 от 6. 04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6419/2015 г. Излага съображения за неправилност на решението и относно увеличения СФР със сумата 43 559.04 лв. представляваща сбор от данъчните основи по фактурите на „Г. инженеринг“ ЕООД и ,,Имперстар“ ЕООД, тъй като мотивите на съда се основават изцяло на предположения и се явяват недоказани. Счита за неправилно решението относно изводите за преобразуване на ФР с действителната продажна стойност на апартаменти и гаражи от обект „КАРИ РЕЗИДЕНС“, тъй като съдът обосновава изводите си въз основа на оценителска експертиза за пазарна оценка на процесиите имоти, която не е предоставена на ревизираното лице за запознаване, който факт съдът изобщо не коментира в решението си. Счита, че извършената корекция на финансовия резултат въз основа на оценителна експертиза, изготвена в ревизионното производство, е необоснована, както и не кредитирането на СОЕ, приета по делото от съда се явяват необоснован и неправилен извод на съда. Изготвената експертиза в административното производство не отговаря на изискванията на Наредба № Н-9/2006 г. Не се установяват конкретните данни и техните източници, които са били използвани при формиране на крайния извод на вещото лице. Вещото лице назначено от РО не е съобразил, че обявите в агенция Мирела, които взима за база се отнасят за завършени обекти, а не за обекти изградени на етап груб строеж, от което се установява съществена разлика в цените. Намира, че в случая следва да бъде кредитирана, приетата пред съда СОЕ. В същата са налице именно анализ на приложените методи, посочени са съпоставки с конкретни сделки и неправилно съдът не кредитира СОЕ. Твърди, че мотивите на съда относно пазарните цени на имотите в процесната сграда са изцяло необосновани и почиват на лични недоказани предположения, като съдът е коментирал използваните от вещото лице методи на изготвяне на пазарна оценка без да има специални знания за това. Не е общоизвестен факт че през 2021 г. не еимало цени между 500 и 820 евро на кв.м., даже напротив, това са обичайните цени за продажба на имоти на етап груб строеж. Съдът неправилно е отхвърлил аргумента, че размерът на определените пазарни оценки не е съобразен с факта, че продадените имоти са били ипотекирани към момента на тяхната продажба. В тази насока са представени следните доказателства: Законна ипотека, вписана в СВ - София с № от вх. peг. 2259/30.01.2007 г.. акт № 49. том 1. подновена с № от вх. рег. 81744/20.12.2016 г.. акт № 300. том № 71 от 2016 г. и Договорна ипотека, вписана в СВ — София с № от вх. peг. 19733/03.04.2007 г., акт № 96. том 16- подновена с № от вх. peг. 83954/27.12.2016 г. акт № 117. том № 73 от 2016 г., което обуславя значително занижаване на продажната цена на правото на собственост. По изложените съображения намира, че не са налице основанията, визирани в чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, за преобразуване на финансовия резултат на дружеството със сумата 507 730,61 лв. Иска обжалваното решение да бъде отменено и претендира присъждане на разноски по делото, съобразно представен списък. Ответникът – директор на Дирекция „ОДОП“ гр. София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Кирова, в подаден писмен отговор и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на обжалване пред административния съд е бил РА № Р-22221422007852-091-001 от 04.09.2023 г., издаден от М. Д. - орган възложил ревизията и от Й. Н. - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 53 от 12.01.2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ гр.София, с който на задълженото лице са установени задължения за корпоративен данък /КД/ за 2021 г. в размер на 41 453,03 лв. по ЗКПО и по ЗДДС за дан. период м.12.2021 г. ДДС в размер на 15 880 лв. и общо лихви от 8 343,03 лв. Установено е, че през ревизираните периоди основният предмет на дейност на „КАРИ инженеринг 2012“ ООД е продажба на недвижими имоти от жилищна сграда „КАРИ резиденс“ с административен адрес гр. София, ул. „Могилата“ №4, местност „Витоша ВЕЦ Симеонова“. За да отхвърли оспорването на ревизираното лице, административният съд е приел, че ревизионния акт е издаден от компетентни органи, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. По ЗДДС: Спорът между страните е бил дали издадените 2 фактури от „Етика Строй“ ЕООД са реални. За да достигне до извод за нереалност на доставките, съдът е посочил, че по делото липсва преддоговорна кореспонденция между ревизираното лице и доставчика, няма оферта. Посочил е, че от РА е видно, че доставчикът няма активни телефонни номера, няма регистрирани ФУ, няма декларирани ДМА, от 2017 г. до м.11.2021 г. са подавани СД с нулев резултат /л.17 от РД/. СД за м.12.2021 г. е подадена с нулев резултат, но впоследствие вече са декларирани процесните продажби чрез повторното й подаване. Към представения договор няма приложение №1, към което същият препраща и от което да е видно какво е извършено. Не е ясно и как са определени цените за услугата вкл. и защото материалите са за сметка на изпълнителя. Няма и данни за закупуването, складирането им и т.н., доколкото преди това е видно, че дружеството няма дейност. Дружеството няма наети лица по трудов договор, не е подало справка по чл. 73 от ЗДДФЛ, няма подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО. Договорът между ревизираното лице и доставчикът е подписан на 02.11.2021 г. от лицето Л. Ц., което още не е било управител - на 11.11.2021 г. едноличният собственик и управител на дружеството И. А. е прехвърлил дяловете си на Л. Ц.. Съдът е посочил, че дори да не се кредитира установеното от органите по приходите като извод на база констативен акт №15 от 23.01.2019г. /л.407 папка 3/ за установяване годността на приемане на строежа, че към 23.01.2019 г. строежът е в съответствие с одобрените инвестиционни проекти и договора за изпълнение и съответно незавършени, недовършени и недобре свършени работи няма /вкл. са изпълнени телефонна, звънчева, домофонна, пожароизвестителна, мълниезащита и заземителна инсталации/, то отново не е доказано, че издалото фактурите дружество е изпълнило СМР. С акт обр.15 от строителя на инвеститора е предаден строежа и цялата документация като годен за приемане. АССГ е посочил, че от НА от 2021 г. в папка приложение 3 е видно, че в същите навсякъде е посочено, че се продават обектите на етап „груб строеж“ и е описан протокола за удостоверяване състоянието на строежа от 19.05.2021 г. издаден от община Лозенец, който също е официален удостоверителен документ. Съдът е кредитирал СТЕ, че на обекта са осъществени СМР, но е приел, че от същата не е доказано от кого са извършени. Посочил е, че „Етика Строй“ ЕООД няма нито кадровия, нито техническия капацитет да осъществи договореното. Съдът не е кредитирал показанията на свидетеля А., защото неговите показания не са обективни, тъй като той е управител на свързано с РЛ дружество „Кари А21“ /с което са сключвани договори за заем-л.5 т.5 от РД /, както и същият само установява, че е имало работници. Като аргументи за нереалност на доставките, съдът е посочил, че доставчикът не е имал дейност, нямал е офис, имал е за управител социално слабо лице, непълнотите касателно това какво е правено и как е извършено ценообразуването – липса на приложение 1 /то не се замества с представените протоколи обр.19, тъй като както и ответникът е маркирал, не е визирало мястото и не може да се обвърже с конкретния обект/, липса на ДМА и поради липсата на работници, обосновават извод, че издалото дружеството фактури не е осъществило доставките. Според съда няма как РЛ да не е знаело горепосочените обстоятелства, поради което е приел, че е налице данъчна измама и правилно е отказано по тези 2 фактури правото на данъчен кредит. По изложените съображения, АССГ е приел, че РА е законосъобразен по отношение на отказаното правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 15 880 лв. по издадените фактури от „Етика строй“ ЕООД. По ЗКПО: АССГ е приел, че от ревизираното лице неправилно са отчетени разходи по двете фактури, издадени от „Етика строй“ ЕООД, за които не е признато право на ДК. Направен е извод, че тъй като няма реални доставки – то и няма разходи, съответно отчитането им е в отклонение от данъчното облагане и са налице основанията по чл.16, ал.1 и ал.2, т.4 от ЗКПО и правилно е преобразуван ФР със стойността на тези 2 фактури в размер на 79 400 лв. Съдът е приел, че ревизираното лице неправилно е осчетоводило по дебита на сметка 609 – „Други разходи“ сумата от 2 279,34 лв., представляваща начисленият ДДС по издадена от него фактура №1/29.11.2021г. с данъчна основа 11 396,70 лв., във връзка с извършена замяна по Нотариален акт №137/11.06.2021 г. - замяна на гараж №42 и урегулиран поземлен имот – гр. София, р-н Лозенец, ул. „Могилата“ №4. Съдът е посочил, че в случая замяната не е безвъзмездна сделка, има 2 насрещни възмездни престации, поради което начисленият ДДС не следва да се отчита като разход. Поради това е приел, че правилно ФР е увеличен на основание чл. 26. т. 4 от ЗКПО с размера на неправомерно отчетения разход с ревизионния доклад и ревизионния акт. АССГ е приел, че ревизионния акт е законосъобразен и в частта за начисляване на лихва по предоставените и описани в РД парични средства. Лихвата, която е начислена е договорената такава от 3 %. Съдът е посочил, че 36 месечния отлагателен период по отношение на лихвата не е изтекъл към момента на издаването на акта, но в случая се касае за заемодател и заемател свързани лица. По тази причина отлагателната клауза не следва да се зачита, тъй като съществен елемент от договор за заем на парични средства е именно лихвата и същата е в размер на 10 160,55 лв., която правилно е приета като като приход, с който трябва да се преобразува ФР. Съдът е споделил доводите на приходните органи, че неправило са осчетоводени разходи за външни услуги в размер на 16 795 лв. по фактура №1000001326 от 02.07.2021 г., издадена от „Г. Инженеринг“ ЕООД с предмет СМР - асфалтови дейности на обект „вътрешна улица в затворен комплекс кв. Витоша, до ул.Мило Лаков, и по сметка 601 разходи за материали в размер на 24 764,04 лв. по фактура №1000000207/27.05.2021г., издадена от „Имперстар“ ЕООД, с предмет на доставката - вложени материали по опис и Договор за СМР от 01.06.2017г. и Анекс от 01.04.2021г. АССГ е приел, че след като през ревизирания период от „КАРИ инеженеринг 2012“ ООД са отчитани само продажби на недвижими имоти – и не са отчитани приходи от извършени услуги - довършителни дейности, то на основание чл. 77, ал. 1 от ЗКПО, законосъобразно е увеличен СФР със сумата 43 559,04лв., представляваща сбор от данъчните основи по фактурите на „Г. инженеринг“ ЕООД и „Имперстар“ ЕООД. Споделени са и изводите на приходните органи за преобразуване на ФР с действителната продажна стойност на апартаменти и гаражи от „КАРИ резиденс“. По делото не е било спорно, че имотите са продадени на стойност близка до данъчната оценка. За определяне на пазарните цени, съдът е кредитирал заключението на вещото лице Г. Кузов, изгитвено в ревизионното производство (папка приложение 3 - л.362), в което вещото лице е съобразило състоянието на изграденост на обекта на ниво „груб строеж“. В заключението са посочени начините на извършване на СЕ, като е използван метода на сравнимите неконтролируеми цени и са използвани съотносими аналози. АССГ е изложил конкретни мотиви защо не кредитира изслушаната СОЕ от в.л. Русков (л.100 от делото). Съдът е приел изводите на вещото лице за занемаряване на сградата за повече от 10 г. за произволни, без данни от къде е направен съответния извод. Съдът е посочил, че дори и да не се кредитира –акт обр.15 от 23.01.2019г., коментиран в РД и решението на ответника – то определените цени са занижени. Съдът е посочил, че както вещото лице Кузов, така и вещото лице Русков – са имали за задача да оценят обектите към момента на сделката предвид състоянието описано в НА - груб строеж. Това състояние е констатирано с протокол от 19.05.2021г. и не съответства на описаното в акт образец 15 от 23.01.2019г. Съдът е подчертал, че акт образец 15 - е документ, който се издава при завършен строеж и се подписва от възложителя, проектантите по всички части, строителят и лицата, упражняващи строителен надзор. Според съда сградата е била в застой за период около 2 години, поради което не може да се приеме, че се касае за силно амортизиран обект и неконсервиран за период от 10 години. Според съда е произволен и неверен е извода на вещото лице по СОЕ, че обжалването влияе върху цената. Обжалването е причина за спирането, което е преустановено през 2018г. и строежът е продължил като 2019г. е и издаден акт обр.15. според съда е общоизвестен факта, че строежи без акт обр.16 имат по-ниска цена от тези с акт обр.15, както тези на етап груб строеж /акт обр.14/. Въпреки това не може апартамент от 74 кв. /взетия по-горе за пример/ с мазе и гараж да е продаден за около 57 000 евро през 2021г. макара и на етап груб строеж. АССГ е приел, че довода за ипотеките върху продадените обекти, не отговаря на истината, тъй като не са установени подобни данни. Съдът е посочил, че ако има конкретна вещна тежест- това следва да е отразено в НА и вещото лице да го съобрази. Съдът е направил краен извод, че декларираният СФР правилно е увеличен общо със сумата от 507 730,61 лв., поради което е формиран ФР - печалба в размер на 414 530,29 лв. и дължимия корпоративен данък е в размер на 41 453,03 лв. Ревизионния акт е приет за законосъобразен и жалбата срещу него е отхвърлена. Решението е валидно, допустимо и правилно постановено. Първоинстанционният съд е събрал необходимите за установяването на правно релевантните факти доказателства, които е анализирал във връзка с приложимите правни норми от ЗДДС и ЗКПО. Въз основа на тях е направил обосновани правни изводи относно законосъобразността на оспорения ревизионен акт. По ЗДДС: Възникването на право на данъчен кредит според чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС в полза на данъчно задълженото лице е обусловено от кумулативното осъществяване на елементите на сложен фактически състав. Необходимо е лицето, което претендира право на данъчен кредит, да притежава данъчен документ, съдържащ всички изискуеми според чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС реквизити, съгласно чл. 71, ал. 1 от ЗДДС. В настоящия случай фактурите издадени от „Етика Строй“ ЕООД са представени и имат необходимото съдържание. Само тези фактури, обаче не са достатъчни, за да бъде признато право на данъчен кредит по процесните доставки. Доколкото става въпрос за материално право в полза на получателя, то е в негова тежест да установи тяхното реално изпълнение съгласно чл. 154 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. По делото са представени и документи, които според ревизираното лице са относими към доказването на действително осъществена стопанска операция – договор и протоколи за извършени СМР съставени на 07.12.2021 г. и 15.12.2021 г.. Представени са и доказателства за плащане. Съдът, е анализирал тези доказателства и е достигнал до извод, че същите не установяват реалност на извършените доставки от конкретно посоченото дружество – „Етика Строй“ ЕООД. Доставчикът по процесните фактури е посочил, че е извършил услугите чрез подизпълнител – „Рипас 21“ ЕООД, но приложените документи за установяване на тези факти касаят друг обект, а не жилищната сграда „Кари Резиденс“, намираща се в гр.София, местност Витоша ВЕЦ Симеоново. Според свидетелските показания, които са обсъдени от първоинстанционния съд на строителния обект е имало работници, но не е ясно дали те са били изпратени от подизпълнителя на услугите, от прекия доставчик или не са свързани с тези фирми. Свидетелят не дава точен и еднозначен отговор на този въпрос. За да възникне право на данъчен кредит, е необходимо услугите да бъдат извършени от сочения като доставчик във фактурите субект или да се установи, че неговия подизпълнител е работил на строителния обект. Правилно първоинстанционният съд е формирал извод, че не са налице доказателства, които да установяват какви са извършените СМР на обекта. В приложения договор не са описани дейностите, не е ясно и каква е тяхната цена по видове. Изводите на АССГ не се опровергават и от изслушаната по делото СТЕ, така както се твърди в касационната жалба. Експертизата е обсъдена във връзка с останалите събрани по делото доказателства и правилно е прието, че извършените СМР не е установено да са тези, за които са издадени процесните фактури. Споделят се мотивите на АССГ, че за да бъде признато правото на данъчен кредит е необходимо не само да бъде установено извършването на услугите, но и обстоятелството, че те са извършени от конкретния вписан във фактурите доставчик. Вярно е твърдението на касатора, че съгласно практиката на СЕС по дела С – 285/09, решение по съединени дела С – 80/11 и С – 142/11, С – 324/11, С – 643/11, С – 78/12, С – 18/13 и. др., ревизираното лице не носи отговорност за поведението на своите доставчици, включително за тяхната кадрова и техническа обезпеченост, както и за изпълнението на задълженията им към приходната администрация, но въпреки това е необходимо като получател по доставки да изисква и съхранява съпътстващата доставките документация, с оглед удостоверяване на правата си пред приходните органи, което в случая не е сторено. За да откажат право на приспадане на данъчен кредит, правилно данъчните органи са приели, че услугите са извършени, но доставчик не е соченото във фактурите дружество, т. е. налице е относителна субективна симулация с цел неправомерно приспадане на данъчен кредит от страна на ревизираното дружество. В този смисъл са и мотивите на решаващия състав на АССГ, които се споделят. Не са налице предпоставките за законосъобразно упражняване на правото на данъчен кредит, независимо че са извършени СМР на сградата собственост на ревизираното лице. По ЗКПО: С ревизионния акт, в частта по ЗКПО на ревизираното лице са установени задължения на няколко основания, АССГ е обсъдил по отделно всяко от задълженията и е изложил конкретни мотиви защо не възприема тезата на жалбоподателя. В касационната жалба, в частта по ЗКПО се акцентира върху мотивите на решението относно неправилно осчетоводените разходи за външни услуги и преобразуването на финансовия резултат, с действителната продажна стойност на апартаменти и гаражи в Кари Резиденс. Тъй като доставките по фактури издадени от "Етика строй" ЕООД не са признати за реални и е отказано право на данъчен кредит, то не следва да бъдат признати и разходите по тези фактури. Правилно със стойността по фактурите – 79 400 лв е преобразуван финансовия резултат на дружеството. Корекцията на данъчната основа е извършена на база на установената липса на доставки от посочения във фактурата доставчик. Налице са извършени невярно счетоводни записвания и в резултат на това, неправилно са завишени отчетените разходи за ревизирания период. АССГ правилно е приложил закона, като е приел че с издадения ревизионен акт е извършена правилна преценка на събраните в хода на ревизията доказателства, като са изведени обосновани изводи за наличието на основания по чл. 26, т. 2 ЗКПО, във връзка с чл. 10 ЗКПО. В доказателствена тежест на ревизираното лице е било да установи друг размер на направените разходи и оттам на данъчната основа за облагане. Предвид изложените по – горе, в частта по ЗДДС мотиви, това не е установено при условията на пълно доказване, поради което касационният съд намира за обосновано и законосъобразно решението на АССГ, с което са потвърдени изводите на приходните органи относно размера на данъчната основа във връзка с размера на признатите разходи и извършените преобразувания на финансовите резултати за облагане с корпоративен данък. Неоснователно е и твърдението на касатора, че неправилно е преобразуван финансовия резултат на дружеството с действителната продажна стойност на апартаменти и гаражи при осъществените сделки с тях. Съдът е изложил конкретни, ясни и обосновани мотиви защо не кредитира изслушаната в съдебното производство оценителна експертиза. Приел е за много ниска установената продажна цена от експерта, като не е ясно какви са били използваните от вещото лице аналози. Обосновал се е и защо кредитира оценителната експертиза от ревизионното производство. Обстоятелството, че тази експертиза не е била връчена на ревизираното лице, с нарочен акт или срещу подпис не я компрометира, доколкото нейните изводи са част от ревизионния доклад и ревизионния акт, които са надлежно връчени и с изводите по формираната цена от органите по приходите ревизираното лице се е запознало. Обстоятелството, че определената цена в хода на ревизионното производство е по-висока от тази определена от вещото лице пред съда, не е основание да се приеме, че това е действителната пазарна стойност на имотите. Твърдението в касационната жалба, че обжалваното решение се основава на предположения и липса на доказателства по отношение на увеличения СФР със сумата от 43559.04лв., която представлява сбор от данъчните основи по фактури издадени от „Г. инженеринг“ ЕООД и „Имперстар“ ЕООД не са подкрепени с конкретни аргументи и доказателства, които да опровергават констатациите на органите по приходите и изводите на съда, поради което решението в тази част е правилно. Решението е правилно и относно определените задължения по ЗКПО във връзка с дължимите лихви по договори за заем предоставени от ревизираното лице и свързани с него лица. Разпоредбите от Наредба №Н-9/14.08.2006 г. относно размера и начина на определяне на дължимите лихви по договорите за наем биха се прилагали при липса на договорена между страните лихва. Органите по приходите са отразили в СФР за 2021 г. само сумата, която се дължи като приход въз основа на уговорката между страните. Правилата на цитираната наредба биха намерили приложение, ако лихвата между страните не беше договорена. Предвид липсата на касационни оплаквания по отношение на установеното неправилно осчетоводяване на фактура №1/29.11.2021 г. издадена във връзка със замяна на недвижими имоти и и неоснователността на останалите касационни оплаквания по ЗКПО, решението на АССГ и в тази част не страда от пороци, които да са основание за неговата отмяна. След извършената цялостна проверка относно правилността на решението, при която не се констатираха пороци на същото, касационният съд намира, че следва да го остави в сила. При този изход на процеса на основание чл.161, ал.1 ДОПК дружеството касатор следва да бъде осъдено да заплати на Национална агенция за приходите, в качеството й на юридическо лице част от което е дирекция "ОДОП" гр.София, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 200 евро. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,