Определение № 10051 от 14.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9134/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от А. Г. К. против Определение № 3070/04.06.2026 г., постановено по вх. № 4197/29.04.2026 г. по адм. дело № 305/2026 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е върната частната му жалба с вх. № 4197/29.04.2026 г. подадена против Определение № 1342/07.04.2026 г., постановено по адм. дело № 305/2026 г. по описа на АС Благоевград. Излагат се доводи за неправилност на определението. Иска се отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна с правен интерес от обжалването на неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството по делото на АС Благоевград е образувано по искова молба, подадена от А. Г. К. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, „СГДИН“ Министерство на правосъдието, за присъждане на неимуществени вреди в размер на 5128,20 евро (10 000 лева ). С Определение № 1342/07.04.2026 г. съдът на основание чл. 158, ал. 3 АПК, с оглед неизпълнени указания, дадени към ищеца, е оставил без разглеждане жалбата на А. Г. К. и е прекратил образуваното пред него производство. К. подал частна жалба против определението, която административният съд оставил без движение с Разпореждане № 1883/30.04.2026 г., като указал на страната да внесе 15,34 евро държавна такса по сметка на Върховния административен съд и да представи документ за плащането по делото, както и да представи частната жалба приподписана от адвокат с приложено пълномощно за това. Изрично е указано, че при неизпълнение на дадените указания в срок, частната жалба ще бъде върната. В срока за изпълнение на дадените от първата инстанция указания, с молба от 13.05.2026 г., А. Г. К. внесъл дължимата държавна такса, като представил и доказателства за това, но посочил, че е в тежко финансово състояние и не може да си позволи адвокат. Във връзка с горното, с Разпореждане № 2446/14.05.2026 г. административният съд указал на К., в 7-дневен срок, ако поддържа искането си за предоставяне на правна помощ, да подаде искане в съответствие с чл. 21 ЗПП, в което да посочи вида на исканата правна помощ, както и да представи доказателства за доходите си, трудовата заетост и т.н. В отговор на горното, с молба от 03.06.2026 г. К. посочил, че ще се представлява сам по делото. С обжалваното Определение № 3070/04.06.2026 г., постановено по вх. № 4197/29.04.2026 г. по адм. дело № 305/2026 г. Административен съд – Благоевград върнал частна жалба на А. Г. К., подадена против Определение № 1342/07.04.2026 г., поради неизпълнение в цялост на дадените от съда указания. Определението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за нередовност на подадената от А. Г. К. частна жалба против Определение № 1342/07.04.2026 г., постановено по адм. дело № 305/2026 г. по описа на Административен съд – Благоевград, поради и което правилно я е върнал. От доказателствата по делото е безспорно, че в дадения от съда срок частният жалбоподател не е изпълнил в цялост дадените указания за отстраняване на нередовността на частната жалбата - не е представил същата приподписана от адвокат, с приложено пълномощно за това. Изискването за приподписване на жалбите, с които се сезира Върховния административен съд, се прилага като условие за редовност и за частните жалби. Съгласно чл. 231 АПК по отношение на частната жалба се прилагат съответно разпоредбите на чл. 212, 213 и 213а АПК. Според чл. 212, ал. 2 АПК касационната жалба, с изключение на дела по Закона за административните нарушения и наказания, дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане, дела, по които жалбоподателят е освободен от държавна такса или е лице, лишено от свобода с влязла в сила присъда, се приподписва от адвокат или юрисконсулт, с приложено пълномощно за приподписването, освен когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност. Приподписването на частната жалба от адвокат е предвидено като условие за нейната редовност. Изключение от изискването за приподписване на жалбата има само в производствата по Закона за административните нарушения и наказания, дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане, дела, по които жалбоподателят е освободен от държавна такса или е лице, лишено от свобода с влязла в сила присъда, какъвто не е настоящият случай. Нормата на чл. 212, ал. 2 АПК е приложима и за частните жалби по силата на препращащата норма на чл. 231 АПК и приподписване се дължи като основание за редовност. Тази разпоредба е изключително ясна и не предполага никакво друго тълкуване, освен това което е направено и от административния съдия. Също така тя се прилага безпротиворечиво както от административните съдилища в страната, така също и от Върховния административен съд. Налице е неизпълнение от частния жалбоподател на дадени от първоинстанционния съд указания за отстраняване на нередовност на жалбата в цялост, поради което правилно, на основание чл. 213а, ал. 1, изр. второ АПК, във връзка с чл.231 АПК, е върната частната жалба на А. Г. К. с вх. № 4197/29.04.2026 г., подадена против Определение № 1342/07.04.2026 г., постановено по адм. дело № 305/2026 г. по описа на Административен съд – Благоевград Въз основа на изложеното, обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 213а, ал. 7 във връзка с чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК, във вр. с чл. 235 АПК Върховният административен съд, трето отделение