Определение № 10183 от 30.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7474/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Г. Г. Ф. от гр. София за отмяна на влязло в сила Решение №3013 от 08.05.2024 г. по КНАХД №1699/2024 г. на Административен съд – София – град (АССГ) с което е оставено в сила Решение №187 от 12.01.2024 г. по АНД №12476/2023 г. на Софийски районен съд. В искането се твърди, че към пр. пр. №41822/2023 г. на Софийска районна прокуратура е приложен видеозапис който потвърждава, че за времето и мястото за което се твърди, че е извършено нарушението описано в наказателното постановление и жалбоподателят, и процесното МПС, са се намирали на съвсем друго място, както и че именно в посочената прокурорска преписка се установява неистинност на показания на свидетели. Допълва, че при новото разглеждане на делото, следва да се вземе предвид и изготвената и приложена към преписката видео-техническа експертиза. Счита, че по изложените съображения са налице отменителните основания по чл. 239, т. 1 и т. 2 АПК и в тази връзка иска да бъде отменено Решение №3013 от 08.05.2024 г. на АССГ по КНАХД №1699/2024 г. с което е оставено в сила Решение №187 от 12.01.2024 г. по АНД №12476/2023 г. на СРС. Ответникът – началникът на група в отдел "Пътна полиция" (ОПП) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) не изразява становище по искането за отмяна. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира искането за отмяна за недопустимо за разглеждане по същество, по следните съображения: Производството пред Софийски районен съд е образувано по жалба на Г. Ф. против Наказателно постановление №23-4332-017399 от 24.08.2023 г. на началника на група в отдел "ПП" при СДВР, с което за нарушение на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание - глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 12 месеца. С Решение №187 от 12.01.2024 г. по АНД №12476/2023 г. на СРС е потвърдено наказателното постановление, с което е наложено административното наказание на Ф., като след обжалването му пред касационната инстанция, с Решение №3013 от 08.05.2024 г. по КНАХД №1699/2024 г. на АССГ, решението на районния съд е оставено в сила. Съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗАНН наказателните постановления подлежат на обжалване пред районния съд, а решенията на районния съд на основание чл. 63в ЗАНН подлежат на касационно обжалване пред съответния административен съд по реда на глава ХІІ АПК. По аргумент от разпоредбата на чл. 223 АПК, касационното решение е окончателно. Съгласно специалната норма на чл. 70 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), административнонаказателните производства, по които наказателните постановления са влезли в сила, както и решените и прекратените от съда дела, образувани във връзка с обжалване на наказателни постановления, подлежат на възобновяване по реда на чл. 70 - чл. 73 ЗАНН. Видно от изложеното, ЗАНН предвижда нарочно производство по възобновяване на влезли в сила наказателни постановления и на решения на съда, поради което спрямо тях общата уредба за отмяна по реда на чл. 237 и сл. АПК е неприложима. АПК се прилага в административнонаказателните производства само в случаите, в които ЗАНН изрично препраща към него и доколкото същият закон не предвижда изрично, уредени процесуални средства за защита. Предвид горното и доколкото в чл. 70 и сл. ЗАНН е предвиден специален процесуален ред за възобновяване на административнонаказателните производства, по който ред, компетентен да разгледа искането е съответния административен съд, настоящото искане с правно основание чл. 239, т. 1 и 2 АПК се явява процесуално недопустимо за разглеждане. По изложените съображения, Върховният административен съд, Седмо отделение,