Решение № 557 от 30.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 251/2010 г.

Решение № 557 от 30.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 251/2010 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. ГПК "Н." - [населено място] могили, Р. област обжалва и иска да се отмени въззивно Решение № 309 от 05.11.2009 г. постановено по гр. възз. д. № 623/2009 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила Решение № 627 от 13.04.2009 г. по гр. д. № 1137/2008 г. на Пловдивския окръжен съд по отхвърлените искове за подобрения, на основание чл. 74 ЗС . С касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, съществени процесуални правила, основания за отмяна по см. на чл. 281, т. 3 ГПК. Касационното обжалване е допуснато по въпросите 1./ за началния момент, от който тече срокът на погасителната давност за погасяване на вземане за подобрения в чужд имот, чиято собственост е възстановена по силата на реституционните закони и 2./ за начина на определяне размера на извършени подобрения в реституирания имот, когато същите са извършени без да се съхраняват данни за разходваните средства и за приложимостта в тези хипотези на чл. 130 ГПК (отм.), на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с констатацията за необходимостта от произнасяне за точното и еднакво тълкуване на закона в контекста на цитираната задължителна практика и новите моменти, свързани с реституцията на собствеността и правата на подобрителните на реституирания имот. С отговора в срока по чл. 287 ГПК ответниците по касация- Н. А. и А. Н. излагат съображения за неоснователност на релевираните основания за допустимост на касационното обжалване, тъй като основните коментирани материално-правни въпроси са досежно принципната възможност да се претендира обезщетение за подобрения в реституиран имот, в контекста на разясненията на ТР 1/1995 г. и постановеното решение е съобразено с тази съдебна практика. Състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия, след преценка за наличие на основания за отмяна на обжалваното решение и в правомощията по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира: Исковото производство е образувано по заявените искове на ГПК "Н." [населено място] могили срещу А. В. Н. и Н. В. А., съответно по гр. д. № 154/2008 г. за сумата от 60 000 лв. и по гр. д. № 3254/2008 г. /преобразувано гр. д. № 168/2007 г./ за сумата 50 000 лв., след като е налице уважен частично заявен иск за сумата от 5 000 лв. от вземане общо от 115 000 лв. по гр. д. № 5276/2003 г. на Русенския районен съд, на основание чл. 74 ЗС. За да остави в сила решението на първата инстанция по отхвърлените претенции на ГПК "Н." [населено място] могили срещу Н. В. А. и А. В. Н. за присъждане на обезщетение за извършените в имота подобрения за времето до извършване на реституцията на имота в качеството на владелец на имота, въззивният съд е приел, че претенциите, заявени първоначално в две отделни първоинстанционни производства са погасени по давност, но и са неоснователни, като недоказани по размер. По въпроса за началния момент, от който тече срокът на погасителната давност за погасяване на вземане за подобрения в чужд имот, чиято собственост е възстановена по силата на реституционните закони настоящият състав на ВКС, приема, че с оглед на непроменената задължителна съдебна практика началният момент на погасителната давност е този на момента на изискуемост на вземането. В хипотезите на неоснователно обогатяване това е моментът на разместване на благата между правната сфера на обеднелия кредитор и обогатилия се длъжник. Вземането на подобрителят - владелец на чужд имот е изискуемо, съгласно разясненията на ПП ВС 6-74, не от момента на извършване на подобренията в чуждия имот, а от момента, когато собственикът на чуждия имот си върне фактическата власт, от прекъсване на владението и превръщането му в държане със съгласие на собственика или най-късно от момента когато владението бъде смутено с предявяване на ревандикационен иск. Вземането на владелеца за извършени подобрения в чуждия - реституиран по ЗВСОНИ недвижим имот има облигационен характер, генезисът е заложен в правилото за недопустимост на неоснователното обогатяване от страна на титуляра на реституираната собственост, който не може да получи нещо в повече от това, която му е било отчуждено или отнето. С изменението на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ /ДВ. бр. 107 от 1997 г./ възможността да бъде възстановена собствеността на недвижими имоти обхвана и хипотезите на отнетите без законово основание имущества /движими и недвижими/, на отчуждените не по установения ред от държавата, общините или народните съвети недвижими имоти за периода 09.09.1944-1989 г. До влизането в сила на ЗОСОИ /ДВ. бр. 107 от 1997 г./, тълкувайки чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ може да бъде направен извод, че релевантно за реституцията на собствеността бе съществуване на спорния недвижим имот във вида и обема на отнетата собственост т. е. фактическото съществуване на отнетия имот. Законността на извършеното в недвижимия имот строителство, се явява ирелевантно обстоятелство за реституцията на собствеността на терена. С разясненията на ТР 6/2005 г. на ОСГК на ВКС, бе дадено разширено тълкуване на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ във вр. с разпоредбата на чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ в смисъл, че ако върху отнетите неправомерно или отчуждени не по установения за това ред недвижими имоти има извършено строителство или други промени без законово основание, то отношенията между реституирания собственик и подобрителят се уреждат съгласно чл. 72 ЗС и чл. 74 ЗС. Възстановената собственост на ответниците по делото, на основание чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ е въз основа на влязло в сила към 19.07.1999 г. Решение по а. х. д № 107/1998 г. на Русенския окръжен съд за отмяна отказа на Областния управител за възстановяване собствеността на имот пл. № *, с площ от 1241 кв. м в кв. 82 по плана на [населено място] могили, по причина на извършено отчуждаване не по установения за това ред. Реалното предоставяне на имота е извършено на 02.10.2003 г. С оглед на възприетата с изложението теза на съда и при посочените данни, настоящият състав на ВКС приема, че началният момент на изискуемост на вземането за извършени подобрения във възстановения имот е този на реалното предоставяне на процесния имот на собствениците - а именно 02.10.2003 г. а предявените искове за вземането на кооперацията по чл. 74 ЗС през 2008 г. са заявени преди да е изтекъл давностния срок. Възприетата със въззивното решение теза за това, че вземането е погасено по давност, тъй като началният момент е този когато владението е било смутено от собственика по съдебен ред, не може да бъде приета безусловно. Безспорно по ахд. № 107/98 г. на Р., потвърдено от ВАС, кооперацията е участвала като заинтересована страна по см. на чл. 153, ал. 1 АПК, и съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 АПК решението на административния съд има сила на присъдено нещо по отношение на всички страни по делото. Неправилно обаче въззивният -апелативен съд е приел, че узнаването на това кой е собственик на имота със влизане в сила на съдебното решение е равнозначно на смущаване на владението. Владението е фактическо състояние- упражняване фактическа власт на чужд имот със съзнанието за своене. Спортът между държавата и физическите лица, отчуждени собственици кому принадлежи правото на собственост в рамките на реституционната процедура, не променя факта, че фактическата власт по отношение на процесния имот и подобренията се упражнява от кооперацията от нейно име и за нейна сметка. Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. "в" ГПК само предприетите действия на принудително изпълнение/ в т. ч. завеждане на ревандикационен иск/ могат да прекъснат течащата придобивна давност в полза на владелеца т. е. да се квалифицират като действия, който смущават владението. Ето защо, в конкретния случаи началният момент е 2.10.2003 г. Неправилно, въззивният съд се е произнесъл по релевираното възражение, преди да се произнесе по основателността на заявеното искане. По давност може да бъде погасено само съществуващо, ликвидно и изискуемо вземане. Материално - правната незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, съставлява основания за отмяна. При събраните по делото доказателства, настоящият състав приема, че ищцовата страна има вземане за извършените в имота подобрения, на основание чл. 74 ЗС, което вземане не е погасено по давност, по вече изложените съображения. По спора за размера на дължимите подобрения. Подобрението на чужд имот е налице в хипотезите, когато владелецът /държателят/ на чуждия имот влага труд и средства и допринася за увеличение стойността на имота. От фактическа страна по делото не е спорно, че в реституирания на ответниците Н. А. и А. Н. недвижим имот, за времето когато същият е владян от ищеца, са построени сгради /несъществуващи към момента на неправомерното отнемане/: основна триетажна сграда със сутерен със застроена площ от 300 кв. м., пристройка с П образна форма от север на сградата със площ от 140 кв. м. и пристройка с рампа от източната част със площ от 100 кв. м., лятна градина към ресторанта с метален навес, на стойност от 134 700 лв., и увеличена стойност на имота от 158 480 лв. към настоящия момент. По делото не са ангажирани доказателства, касаещи строителството на посочените постройки, но владелец на същите безспорно е била кооперация ГКС "Н." Р. Съгласно чл. 74, ал. 1 ЗС, недобросъвестния владелец може да иска от собственика на подобрения чужд недвижим имот само по малката сума измежду направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на подобренията. Липсата на конкретни доказателства за вложените суми за подобрения с оглед на обективния факт на отдалеченост във времето, не може да доведе до извод за отхвърляне на претенцията. По въпроса и за начина на определяне размера на извършени подобрения в реституирания имот, когато същите са извършени без да се съхраняват данни за разходваните средства и за приложимостта в тези хипотези на чл. 130 ГПК (отм.), настоящият състав намира, че следва да бъде отговорено позитивно, в смисъл на приложимост на закона. Обективна база за това, как да бъде определен размера не може да бъде дефинирана, освен като се приеме, че обезщетението следва да се определи като минимален процент от стойността на вложените средства, изчислени по цени, към момента на изискуемостта, като настоящият състав приема за справедливо, този процент да е в рамката на 10 % . С оглед на изложеното исковете на ГПК "Н." [населено място] могили срещу А. В. Н. и Н. В. А., съответно по гр. д. № 154/2008 г. за сумата от 60 000 лв. и по гр. д. № 3254/2008 г. /преобразувано гр. д. № 168/2007 г./ за сумата 50 000 лв., на основание чл. 74 ЗС се явяват основателни и доказани за сумата 13 470 лв. /тринадесет хиляди четиристотин и седемдесет лева/ и в този размер следва да бъдат уважени, ведно със законните последици-лихви и разноски. За разликата до заявения размер общо от 110 000 лв., в които размер искът е отхвърлен, обжалваното решение на апелативния съд ще следва да остане в сила. И двете страни претендират заплащане на разноски за всички инстанции. Данните по делото сочат, че ищците са направили разноски по делото за сумата 13 270 лв., при уважена претенция от 7.42 % или страната има право на разноски в размер на сумата 984. 67 лв./ деветстотин осемдесет и четири и 0.67 лв./. Ответниците /по документи/ са направили разноски за защита в размер на 2000 лв. за трите инстанции. При отхвърлен иск от 92.76 %, размерът на разноските, на които имат право е за сумата 1855.20 лв. /хиляда осемстотин петдесет и пет и 0.20 лв./. Изчислени по компенсация, ищцовата страна ще следва да заплати на ответниците разноски от 870.20 лв./ осемстотин и седемдесет и 0.20 лв./. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия