Определение № 4055 от 11.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3165/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. С. Я., чрез адв. Й. В. и адв. Н. А., срещу определение № 3718 от 17.07.2025 г. по гр. д. № 1159/2025 г. на ВКС, I г. о., с което е оставена без разглеждане подадената от И. С. Я. молба вх. № 316949/08.10.2024 г., допълнена с молба вх. № 382770/27.11.2024 г., за отмяна на влязлото в сила решение № 557 от 02.10.2024 г. по гр. д. № 857/2024 г. по описа на ВКС, I г. о. В атакуваното определение е изложено, че с решението, чиято отмяна се иска, е признато за установено по отношение на молителката И. С. Я., че бившият й съпруг С. А. К. е изключителен собственик на основание пълна трансформация на лично имущество по чл. 23, ал. 1 СК на гараж № 4, находящ се в [населено място], в сутерена на жилищната сграда - блок на [улица] в Зона Б-18. С молбата за отмяна се поддържа, че са налице хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 7 ГПК, тъй като молителката е била изправена пред обективна, невиновна невъзможност да разкрие истината по време на висящността на делото въпреки положената от нея грижа и процесуална активност за снабдяване с релевантни доказателства. Налице е и нарушение на чл. 6, ал. 1 и 2 КЗПЧОС, защото, видно от протокол № 5284 от съдебното заседание на 05.06.2023 г., въззивният съд не е приел като доказателства поради преклузия документите от „СОМАТ“ АД, които са в основата на решението на ВКС - цитира решение „Иван Стоянов Василев срещу България“ - жалба № 7963/05 г. (и цитирани в него решения). С допълнение към молбата за отмяна И. Я. представя новооткрито доказателство - устав на „ДАП-МП“ АД (правоприемник на „СОМАТ“ АД). За да остави молбата за отмяна без разглеждане, ВКС, І г. о. е посочил, че наведените от молителката доводи и оплаквания не покриват нито един от съставите по чл. 303, ал. 1, т. 1 – т. 7 ГПК. В случая не е налице нито първата, нито втората предпоставка на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Не са посочени обективните причини, поради които Я. не е могла да се снабди с приложения устав на „ДАП-МП“ АД, утвърден от ОС на акционерите на 07.12.2021 г. Същият е оповестен в Търговския регистър и е могъл да бъде достъпен от молителката без никакви ограничения в хода на протеклото съдебно производство. Отделно от това, представеният документ е неотносим към предмета на спора. Ненадлежни са и твърденията относно визираното в чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК основание за отмяна. В случая И. Я. не се позовава на решение на ЕСПЧ по нейна жалба, а на такива по чужди дела, които не са предвидени като основания за отмяна по смисъла на действащия ГПК. В частната жалба се твърди, че определение № 3718 от 17.07.2025 г. по гр. д. № 1159/2025 г. на ВКС, I г. о. е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че в случая са налице релевираните основания за отмяна на решението на ВКС и неправилно подадената молба е оставена без разглеждане. Посочено е, че дали представените новооткрити писмени доказателства са относими към предмета на спора следва да се реши в решението по същество, а не при преценката за нейната допустимост. От насрещната страна С. А. К. е постъпил отговор, в който са изложени съображения за неоснователност на частната жалба. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира следното: Подадената частна жалба е процесуално допустима, но неоснователна. Допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставено от релевиране от страна на молителя на надлежни твърдения за наличие на предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания. Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г., т. 10, липсата на изложение на обстоятелства, съставляващи някое от основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК, води до нередовност на молбата. Ако тя не бъде отстранена след надлежни указания, Върховният касационен съд следва да остави молбата без разглеждане и да прекрати делото. В настоящия случай не е налице соченото основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като представеният устав на „ДАП-МП“ АД, утвърден от ОС на акционерите на 07.12.2021 г., не представлява новооткрито доказателство - същият е оповестен в Търговския регистър и е бил достъпен за молителката без никакви ограничения в хода на протеклото съдебно производство. Останалите й доводи по същество представляват оплаквания за неправилност на решението, чиято отмяна се иска, поради което не подлежат на разглеждане в настоящото производство. Второто основание, квалифицирано от страната по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК, е твърдение, че съдът, който се е произнесъл по съществото на спора, не се е съобразил с практиката на Европейския съд по правата на човека, като е визирано решение „Иван Стоянов Василев срещу България“ - жалба № 7963/05 г. (и цитирани в него решения). Правилно в обжалваното определение е прието, че по съдържание това оплакване не може да може да се квалифицира като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК. Изложеното обуславя потвърждаване на обжалваното определение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,