Определение № 160 от 20.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 2046/2016 г.

Производството е по реда на чл. 508, ал. 3 ГПК. Образувано е по искане на ответника по молбата за отмяна по настоящето дело [фирма]-гр. Г., обективирана в адресирано до ВКС т. нар. „Запорно съобщение” (с изх. № 4634/22.ІІІ.2018 г.) от ЧСИ З. С. П.-В. с рег. № 734 за освобождаване на внесена като обезпечение в пр-во по чл. 309, ал. 1 ГПК-във вр. чл. 282 ГПК сума в размер на 12 462.51 лв. /дванадесет хиляди четиристотин шестдесет и два лева и петдесет и една стотинки/ от [фирма], като същата бъдела преведена по посочената от този ЧСИ негова с/ка в [фирма]– София с IBAN: 40STSA93000020883373, и с BIC: S., във вр. образуваното изп. дело № 20137340400136 с длъжник [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица]. При преценката си досежно основателността на искането на търговеца взискател по горепосоченото изп. дело, настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение съобрази следните обстоятелства: Съгласно т. 2 от задължителните постановки на ТР № 6/23.Х.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2014 г., „съдът не представлява трето задължено лице по смисъла на чл. 508 ГПК по отношение на вземания за суми, внесени като гаранция по сметка на съда”. На плоскостта на това разяснение правно несъстоятелно се явява очакването на ЧСИ, че Върховният касационен съд може да дава обяснения по т.т. 1-4 на чл. 508, ал. 1 ГПК. Ето защо, макар и да съдържа посочено правно основание „чл. 508, ал. 3 ГПК”, искането на горепосочения ЧСИ в т. нар. негово „Запорно съобщение” ще следва да се квалифицира като изхождащо от взискателя по изп. дело № 20137340400136 по описа на същия, а именно [фирма]-гр. Г. /ЕИК[ЕИК]/. С определение № 8/14.ХІ.2016 г., постановено от ВКС, ТК, Първо отделение в образуваното по реда на 309, ал. 1 ГПК-във вр. чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК пр-во по настоящето дело, е било допуснато спиране изпълнението на влязлото в сила решение № 380 на Габровския ОС от 6.ХІІ.2013 г. по т. д. № 8/2013 г. единствено в частта му за разноски - досежно присъдената в тежест на молителя [фирма] сума от общо 12 462.51 лв. (дванадесет хиляди четиристотин шестдесет и два лева и петдесет и една стотинки). С решение № 258 от 13.VІ.2017 г., постановено от ВКС, ТК, Първо отделение по настоящето дело, е била оставена без уважение подадената от [фирма] (с вх. № 3763/3.Х.2016 г.) за отмяна на влязлото в сила на 21.VІІ.2016 г. първоинстанционно решение № 380/6.ХІІ.2013 г. на Габровския ОС по т. д. № 8/2013 г. Видно от служебна справка на счетоводството на ВКС към дата 29.V.2018 г. е, че сума в размер на 12 462.51 лв. /дванадесет хиляди четиристотин шестдесет и два лева и петдесет и една стотинки/ е постъпила на дата 11.ХІ.2016 г. по специалната набирателна с/ка на този съд за вещи лица, свидетели, обезпечения, гаранции и др. суми, където е налична и понастоящем. С оглед всичко изложено молбата на габровското [фирма] /ЕИК[ЕИК]/, обективирана в адресирано до ВКС т нар. „Запорно съобщение” с изх. № 4634/22.ІІІ.2018 г. на ЧСИ с рег. № 734 ще следва да бъде уважена, като внесеното от [фирма] по набирателната с/ка на ВКС обезпечение в размер на присъдената като разноски с влязлото в сила първоинстанционно решение сума от 12 462.51 лв., бъде преведена по посочената сметка на ЧСИ З. С. П.-В. /рег. № 734/ в [фирма]-София, откъдето същата да се изплати на габровския търговец взискател по изп. дело № 20137340400136. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение