Определение № 60483 от 11.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1333/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 12866/22.12.2020 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, или накратко „КПКОНПИ“ срещу въззивно решение № 543/13.11.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 293/2020 г. по описа на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 137/10.07.2020 г., постановено по гр. д. № 1009/2019 г. по описа на Бургаския окръжен съд в обжалваната му част. С първоинстанционния съдебен акт са уважени предявените от КПКОНПИ обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 142, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ, както следва: 1./ против М. А. М. и С. А. А. за отнемане в полза на държавата на три леки автомобила, подробно описани в решението; 2./ против М. А. М. и С. А. А. за отнемане в полза на държавата на сума в размер на 2700 лв., представляваща равностойността към момента на отчуждаване на лек автомобил, подробно описан в решението. Отхвърлен е третият иск с правно основание чл. 142, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ, предявен против С. А. А. за отнемане в полза на държавата на сума в размер на 977,92 лева, представляваща левова равностойност на 500 евро, внесени на каса по банков спестовен влог с титуляр С. А. А.. Само тази част от първоинстанционното решение е обжалвана от КПКОНПИ пред въззивния съд и съответно потвърдена с въззивното решение, което е предмет на касационната жалба. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна. Към жалбата е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Ответниците по жалбата – С. А. А. и М. А. М., не изразяват становище по нея. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие, но срещу неподлежащ на обжалване акт на въззивен съд с оглед цената на иска към момента на завеждане на исковата молба, поради което се явява недопустима. Като такава следва да се остави без разглеждане. Съображенията за това са следните: Съгласно чл. 70, ал. 1 ГПК цената на иска се определя при предявяването му, като въпросът може да се повдига от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. В случая предявеният от КПКОНПИ иск, решението по който се обжалва, е за присъждане на сума в размер 977,92 лв., представляваща левова равностойност на 500 евро. Следователно, съобразно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК предявеният иск е с цена 977,92 лв. Достъпът до касация по тази искова претенция е изключен поради предвиденото ограничение. С оглед изложеното касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството да се прекрати. Предвид изхода на делото разноски за касаторите не се следват. С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,