Решение № 8180 от 20.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12473/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Д. Т. Ф., чрез адв. И. Мелконян, против решение № 8845/17.10.2025 г. по адм.д.№ 2190/2024 г. по описа на Административен съд- Бургас. Иска отмяна на решението с доводи за материална незаконосъобразност и необоснованост. Твърди, че съдът е формирал неправилни изводи за липса на оказван тормоз спрямо нея на работното място по признаци „лично положение“, „обществено положение“ и „образование“, при установено съществуващо напрежение в отношения й със служителите в Детска градина (ДГ) „Веселушко“ Бургас. Излага съображения, че се е извършвала текуща проверка на работата й чрез одобрение от ментор в лицето на госпожа В., без да е налице законово основание за това. Отнет е достъпът й като администратор в официалната Фейсбук страница на детското заведение, както и достъпът до служебните групи, след като е сигнализирала за нередности на работното й място. Отказано й е да участва в обучението по Краезнание, при положение, че тя е учителя, който преподава този предмет на деца в 3-та група. Твърди, че няма представени доказателства да се е подходило по същия начин с други служители в Детската градина. Иска отмяна на решението на съда и по същество отмяна на решението на Комисия за защита от дискриминация (КЗДискр.) Претендира направените пред двете съдебни инстанции разноски. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Ответникът Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуален представител юрк. Бешков, в съдебно заседание и в писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска оставяне в сила на решението на АС-Бургас. Претендира разноски за касационната инстанция и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответниците Д. И. Г., Р. К. Н., Х. Й. Г., С. В. Г., Г. Х. Г., А. С. П. и К. Р. Р., чрез общ процесуален представител адв. П. Белелиева, в съдебно заседание и в писмени бележки оспорват касационната жалба като неоснователна. Искат първоинстанционното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендират разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Ответниците М. И. П. и Община Бургас не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от страна, спрямо което съдебното решение е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 8845/17.10.2025 г. по адм.д.№ 2190/2024 г. по описа на Административен съд - Бургас е отхвърлена жалбата на Д. Т. Ф. срещу решение № 338/08.11.2024 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е установено, че Д. И. Г., временно изпълняващ длъжността директор на ДГ „Веселушко“ Бургас, Р. К. Н., на длъжност завеждащ административна служба в ДГ „Веселушко“ Бургас, и учителите в детската градина М. И. П., Х. Й. Г., С. В. Г., Г. Х. Г., А. С. П., К. Р. Р., не са осъществили дискриминация под формата на тормоз по смисъла на §1, т.1 ДР ЗЗДискр. по признаци „лично положение“, „обществено положение“ и „образование“ по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., както и нарушения на разпоредбите на чл. 13, чл. 14, чл. 15 и чл. 26 ЗЗДискр., по отношение на жалбоподателката и е оставил жалбата й и допълненията към нея без уважение. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. Решението е обосновано. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, правилно ги е анализирал и не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са логични, последователни и изградени върху правилен анализ на доказателствата и се споделят от настоящата инстанция, като в условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях. Несъгласието на жалбоподателя с правните изводи на съда не води до порочност на съдебния акт. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Съгласно правилото на чл. 9 от ЗЗДискр. в тежест на жалбоподателя е да установи факти, от които може да се направи обоснован извод за нарушаване на принципа на равно третиране. В случая такива конкретни факти не са въведени, нито са установени по делото. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. "тормоз" е всяко нежелано поведение на основата на защитените признаци по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. За да е налице фактическият състав на тормоз по смисъла на приложимата разпоредба, следва да са налице кумулативните предпоставки: нежелано поведение, основано на защитен признак, което в причинна връзка с посочената специална цел или резултат – да доведе до накърняване на достойнството на засегнатото лице и/или да създаде неприемлива за него среда. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. въвежда забрана за всяка форма на пряка или непряка дискриминация, основана на защитените признаци – пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние, както и на всеки друг признак, предвиден в закон или международен договор, по който Република България е страна. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 от закона. При всички случаи, санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними обстоятелства, като неравното третиране според нормата на § 1, т. 7 от ДР ЗЗДискр е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. За да е налице проява на дискриминация, е необходимо да са осъществени всички елементи на посочените разпоредби респ., за да е осъществен състав на нарушение на антидискриминационното законодателство трябва да е установено различно третиране на лицето, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него да е обусловена от признак по чл. 4 ЗЗДискр, в случая „лично положение” „обществено положение” и „образование“. Тези защитени признаци нямат еднозначно, легално съдържание. Това налага установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен, същностен белег на личността и/или на положението й в обществото, който да е в положение да се разглежда като неразривно свързан и определящ лицето, което твърди, че е жертва на дискриминация именно поради притежаването му. Аналогично е положението и при защитата по чл.13, чл.14, чл.15 и чл.26 от ЗЗДискр - за еднакви условия на труд, за равенство в заплащането, за равни възможности за професионално обучение и израстване, както и равни условия на достъп до професия или дейност, е необходимо да се установи, че неблагоприятното третиране на служителя, изразяващо се в различни условия на труд, в случая различно натоварване, получаване на по-ниско възнаграждение за еднакъв труд, в сравнение с други служители в сходно положение, избирателно наказване при сходни нарушения, е в причинна връзка с някои от защитените признаци. Извеждането на защитата при упражняване на правото на труд в самостоятелен раздел в Закона за защита от дискриминация е с оглед значимостта на обществените отношения, свързани с правото на труд на гражданите и свързаните с тях специфики, но във всички случаи разглеждането на нарушаване правото на труд като проява на дискриминация следва да е основано на защитен признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Във всички останали случаи на неблагоприятно третиране, защита следва да се осъществява по общия ред, със съответните процесуални способи. В настоящия случай не се установяват действия, бездействия, които да могат да бъдат квалифицирани като унизителни, враждебни, обидни или застрашителни, с тях да е накърнено достойнството и честта на засегнатото лице или да е създадена враждебна, унизителна, обидна или заплашителна среда по причина защитен признак. От доказателствата по делото се установява наличие на взаимни обвинения между страните относно прояви на неколегиалност и недобросъвестно изпълнение на служебните им задължения. Не са посочени обстоятелства, от които да е възможно да се установи наличие на причинно-следствена връзка между спорното третиране с претендираните защитени признаци „лично положение“, "обществено положение" и "образование". Не се посочва определено лице/лица за сравнение, намиращи се при сходни обстоятелства, с които да се извърши сравнението за по-неблагоприятното й третиране. Жалбоподателката е изложила редица твърдения относно обстоятелства с трудовоправен характер, включително свързани с организацията на работния процес в детското заведение. Подаването на сигнали до различни институции, свързани с работния процес, сами по себе си не обуславят антидискриминационен признак по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр. Несъгласието на жалбоподателката с организацията на работа и с начина на осъществяване на трудовия процес не е достатъчно, за да се направи извод за дискриминация, тъй като твърдените неблагоприятни последици не са обусловени от някой от защитените признаци, предвидени в закона. Незаконосъобразното уволнение на жалбоподателката не съставлява иманентно присъщ белег, сравним по значение с останалите защитени признаци, които обективно характеризират една личност като такава, за да се приеме, че изпълват съдържанието на защитения признак „лично положение“, и да се изследва и приеме осъществяване на дискриминационни действия именно по този белег. Правилни са изводите на съда за липса на неблагоприятно третиране по отношение на жалбоподателя, което да обуслови извод за осъществена пряка дискриминация по защитения признак „обществено положение“. Същественото по отношение на понятието "обществено положение" е, че същото се определя от мястото, което едно лице заема в структурата на даден социум и е израз на отношението, оценката, която се дава на това лице във връзка с неговото социално поведение и функции. Във всички случаи защитените признаци следва да са причината за проявеното неблагоприятно третиране или тормоз, а не обратното. При пряка дискриминация под формата на тормоз, оценката за дискриминационно поведение изисква да се установи, че резултатът – осъщественият тормоз е в пряка причинна връзка със защитения признак. Правото на труд не е защитен признак и не се причислява към признаците "лично" или "обществено" положение, доколкото не представлява присъщ личностен белег и не определя мястото на носителя в обществото. Няма никакъв довод на жалбоподателката относно твърдяната дискриминация по признак "образование". Правилно съдът е приел, че обстоятелствата, поради които жалбоподателката е заявила, че е дискриминирана, не очертават наличие на признаците „лично“, „обществено положение“ и „образование“. По делото са представени писмени доказателства за това, че касаторката е подавала сигнали във връзка с организацията на работа и начина на изпълняване на служебните задължения на директора на ДГ „Веселушко“ гр. Бургас. Наведени са множество твърдения във връзка със служебните й задължения - проверка на работата й чрез одобрение от ментор, отнет достъп до социалните мрежи на детското заведение, отказано участие в обучението по Краезнание, отказан платен отпуск в размер на 1 ден по здравословни причини, принудително отвеждане за психиатрично изследване. Тези факти според нея й придават качество, което я поставя в различно положение спрямо останалите служители в администрацията, където работи. Съдът правилно е приел, че подаването на сигнали и жалби, не придава специфично качество по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. на заеманото лично и/или обществено положение от жалбоподателката спрямо останалите служители в ДГ „Веселушко“ гр. Бургас. Действително е установено, че Д. Ф. и служителите в детското заведение са били във влошени отношения, но за да е налице дискриминация следва действията на прекия ръководител, съответно на работодателя, както и на конституираните по делото учители като физически лица, да са основани на защитен признак, а не самото противопоставяне между Д. Ф. и административния ръководител и колегите й да се определя като защитен признак. В този контекст следва да се посочи, че прекратяване на служебното правоотношение само по себе си, без да е доказано, че е провокирано от защитен признак - специфично качество, белег на личността на служителката, не представлява тормоз по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр. За да се разгледа на плоскостта на антидискриминационната уредба е необходимо прекратяването на правоотношението да е в каузална връзка със защитен признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Във всеки отделен случай следва да се конкретизира точно признакът/признаците, по които лицето е дискриминирано, а в случаите на признаците лично и обществено положение, с оглед бланкетния им характер, е необходимо да се уточни съдържанието им. При липсата на установено неблагоприятно третиране на основата на защитен признак по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. и пряка причинно- следствена връзка между третирането и признака, правилно КЗД и решаващият съд са приели липса на дискриминация по отношение на Д. Т. Ф.. По изложените съображения обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Не се доказват релевираните в касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. При този изход на спора е основателна претенцията на ответниците по касация за присъждане на направените пред настоящата съдебна инстанция разноски. На основание чл. 78, ал.8 ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на КЗДискр. юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., което представлява 153,39 евро. Представени са списъци за разноски и договори за правна защита и съдействие с уговорено адвокатско възнаграждение от по 150 евро (300 лв.) за всяка една от страните - Д. И. Г., Р. К. Н., Х. Й. Г., С. В. Г., Г. Х. Г., А. С. П. и К. Р. Р.. Настоящият съдебен състав приема, че на посочените ответници следва да бъде присъдена поисканата сума. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение