Определение № 707 от 22.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 3812/2013 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на ищеца А. Ч. срещу Определение № 1201от 29.05.2013г. по ч.гр.д.№ 1499/2013г. на Софийски апелативен съд, ГК, 10 състав, с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя частна жалба срещу постановен отказ на първоинстанционния съд за спиране, на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК на производството по гр.д.№ 2037/2008г. по описа на СГС. С частната жалба се иска отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което „САС да бъде задължен да спре производството по делото”. От насрещната страна отговор в срока по чл.276 ГПК не е постъпил. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК, но е неоснователна. Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че подадената срещу определение за отказ за спиране по чл.229 ГПК на съдебното производството частна жалба е недопустима, тъй като това определение не подлежи на самостоятелно обжалване. То няма преграждащ производството по делото ефект и при липсата на изрична предвидена от закона обжалваемост, не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. В тази насока са задължителните указания по т.5 на ТР № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, приложимо и при действието на ГПК, в сила от 01.03.2008г. Определението е по хода на делото и е оттегляемо /чл.253 ГПК/, поради което правилността му подлежи на проверка при обжалването на самото решение. По изложените съображения ВКС, Търговска колегия, състав на Първо отделение: