Решение № 1881 от 18.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8788/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на „ АИППДП-Гогушев Дентал“ ЕООД със седалище и адрес в гр.Варна, чрез адв.Й. Рачева против Решение № 6511 от 16.06.2025 г., постановено по административно дело №429/2025 г. по описа на Административен съд – Варна. Наведените в жалбата пороци досежно необоснованост на първоинстационния съдебен акт и неправилно приложение на материалноправните норми, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата срещу заповедта за частично прекратяване на договора. Ответникът – директорът на РЗОК – Варна, редовно призован не се явява,като се представлява от юрисконсулт Сотирова и моли касационната жалба да бъде отхвърлена.Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл.220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Варна е Заповед за налагане на санкция № РД-11-1594/11/20.01.2025 г., издадена от директора на РЗОК – Варна, с която при съобразяване с разпоредбите на чл. 76, ал.2 от ЗЗО, и чл. 162 ал.1 и ал.2 вр.чл.170 ал.1, от НРД за ДД 2023-2025 г. вр. чл.59 ал.11 т.1 б.а и ал. 13 ЗЗО на „АИППДП-Гогушев Дентал“ ЕООД поради отчетена дейност, която не е извършена през месец декември 2021,декември 2022,юли 2023г и август 2023г- спрямо един и същ пациент К. З. Р.- обстоен преглед,[заличен текст], е наложена санкция частично „Прекратяване на договор“ №032308/10.10.2023 г., сключен между НЗОК и „АИППДП-Гогушев Дентал“ ЕООД – частично, по отношение на дейността на д-р Г. К. Г.. След анализ на съвкупния доказателствен материал, административният съд приема, че изпълнителят на дейност д-р Г. Г. по отношение на здравно осигуреното лице К. Р. е отчел дейност, която не е извършена – обстоен преглед,[заличен текст] или химичен композит през месец декември 2021 отчетена с АЛ№ 030500/10.11.2021г,декември 2022,отчетена с АЛ № 030765/29.12.2022,юли 2023г,отчетена с АЛ от 27.07.2023г и август 2023г,отчетена с АЛ от 23.07.2023г. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, разписана в нормата на и чл. 162 ал.1 и ал.2 вр.чл.170 ал.1, от НРД за ДД 2023-2025 г. и чл. 59, ал. 11, т. 1, б. „а“ от ЗЗО, първоинстанционният съд обосновава извод за законосъобразното налагане на санкция „прекратяване на договора“ – частично, по отношение на д-р Г. Г.. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – Варна, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл.146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Страните както в първоинстанционното производство,така и в касационното не оспорват фактическата обстановка,възприета от състава на АС-Варна. „АИППДП-Гогушев Дентал“ ЕООД има договор ,сключен с НЗОК с № 032308/10.10.2023г,като по отношение на здравно осигуреното лице К. Р. д-р Г. е отчел дейност, която не е извършена – обстоен преглед,обтурации с амалгама или химичен композит през месец декември 2021 отчетена с АЛ№ 030500/10.11.2021г,декември 2022,отчетена с АЛ № 030765/29.12.2022,юли 2023г,отчетена с АЛ от 27.07.2023г и август 2023г,отчетена с АЛ от 23.07.2023г.Тези обстоятелства се установяват от назначената в рамките на административното производство рентгенография на същата,която е установила,че Р. има наличие на кариес на зъб с код 27,46,47,както и че всички зъби са налични в зъбните редици и са без следи от провеждано лечение. Спорът е правен и се свежда до тълкуването и правилното прилагане на нормите на чл. 159, ал. 1 от НРД за ДД за 2023-2025 г. във връзка с чл. 59, ал. 11 б.а от ЗЗО.При безспорно удостоверено невярно документиране на преглед е отчел дейност, която не е извършена – обстоен преглед[заличен текст] или химичен композит през месец декември 2021 отчетена с АЛ№ 030500/10.11.2021г,декември 2022,отчетена с АЛ № 030765/29.12.2022,юли 2023г,отчетена с АЛ от 27.07.2023г и август 2023г,отчетена с АЛ от 23.07.2023г,то правилно е установено,че е отчетена дейност,която не е извършена от д-р Г..Тези факти напълно се покриват от нормите на чл. 159, ал. 1 б.А от НРД за ДД за 2023-2025 г. във връзка с чл. 59, ал. 11 б.а от ЗЗО и от чл.72 ал.2 т.1 от договора между НЗОК и търговското дружество под № 032308/10.10.2023г.Ето защо и правилно съставът на АС-Варна е приел,че оспореният административен акт отговоря на изискванията за законосъобразност.С оглед на фактите по спора- отчетена,но неизвършена дентална дейност спрямо пациент,който по същото време се е намирал в друго лечебно заведение, не би могло да обуслови маловажност на случая. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че в съответствие с разписаното правило на чл.59 ал.11 т.1 б. а ЗЗО правилно договорът е прекратен частично само по отношение на лекаря, който е отчел дейността, която не е извършена, а не по отношение на лечебното заведение. Неоснователни са доводите на касатора за липса на мотиви в оспорения съдебен акт. Напротив,проверката на първоинстанционното съдебно решение показва задълбочена оценъчна дейност по отделно и в съвкупност на събраните писмени и гласни доказателствени средства и обосноваване на правилен правен извод за извършено нарушение по чл.59 ал.11 б.а ЗЗО,като същевременно е извършена проверка по чл.59 ал.2 т.4 АПК и по отношение на оспорения в първоинстанционното производство административен акт. С оглед на изложеното настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че решението съотвества на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Ответника по касация е претендирал разноски,поради което и същите следва да му се присъдят в размер на 102,26 евро,платими на юридическото лице,в структурата на което се намира ответника по касация/ § 1 т.6 ДР на АПК/. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во от АПК Върховният административен съд - шесто отделение,