Определение № 5940 от 15.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3441/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Търговска лига – Глобален аптечен център“ АД, с ЕИК 030276307, седалище и адрес на управление - гр. София, [улица], подадена чрез пълномощника адв. Д. С., против определение № 1849 от 19.02.2024 г., постановено по адм. д. № 807/2024 г. по описа на Административен съд – София град. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт с искане за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Твърденията са, че оспореното писмо на органа е административен отказ, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност и предявената жалба е допустима и основателна. Ответникът – министърът на земеделието и храните, чрез пълномощника си юрк Г. В., в срока по чл. 232 от АПК представя писмено становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на Трето отделение, приема частната жалба за процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която подлежащото на обжалване определение е неблагоприятно. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. От доказателствата по делото се установява, че административното производство, приключило с издаване на обжалвания акт, е образувано по искания на търговското дружество с вх. №№ 70-1906/08.04.2022г. и 70-1906/13.10.2022г. до министъра на земеделието, за учредяване на възмездно право на строеж на осн. чл.62, ал.6 от Закона за енергетиката за изграждане на фотоволтаичен парк върху ПИ с идентификатор 59015.210.174, земеделска територия, НТП–пасище и ПИ с идентификатор 59015.210.181, земеделска територия, НТП-друг поземлен имот без определено стопанско предназначение, находящи по в [населено място], община Средец, област Бургас, които имоти са собственост на държавния поземлен фонд. С оспореното писмо, министърът на земеделието и храните приема, че не са налице основания за започване на процедура за учредяване право на строеж за изграждане на фотоволтаичен парк върху процесните поземлени имоти, поради това, че същите са със земеделско предназначение и съгласно разпоредбите на чл.2, ал.2 и ал.3 от приложимия специален Закон за опазване на земеделските земи, могат да се ползват само за земеделски цели, относими към производството на растителна продукция и паша на добитък, а промяна на предназначението им е допустима по изключение при доказана нужда и при условия и ред, регламентирани в ЗОЗЗ. Допълнително органът сочи, че ПИ 59015.210.174, който е с НТП за пасище, следва да се предостави за ползване на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, а за ПИ 59015.210.181 – че са получавани искания от общини за безвъзмездно прехвърляне на собствеността по реда на чл.54 от ЗДСоб. за задоволяване на обществени потребности с местно значение. При горните обстоятелства, с обжалваното определение, административният съд на основание чл. 159, т. 1 от АПК, е оставил без разглеждане жалбата на „Търговска лига – Глобален аптечен център“ АД против отказа на министъра на земеделието и храните, обективиран в писмо № 70-1906/05.12.2023г. и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното писмо представлява решение на органа по предложение на дружеството по чл.107, ал.3 АПК, което съгласно чл.118, ал.3 АПК не подлежи на обжалване. Оспореното определение е неправилно на основанията по чл.209, т.3 АПК вр. с чл. 236 АПК. Решаващият извод на административния съд, че отправените до административния орган искания имат характера на предложение по смисъла на чл.107, ал.3 АПК не кореспондира със съдържанието на подадените писма с вх. №№ 70-1906/08.04.2022г. и 70-1906/13.10.2022г. на изпълнителния директор на „Търговска лига – Глобален аптечен център“ АД. Видно е, че с писмата е заявена претенция за учредяване в полза на дружеството, на право на строеж върху държавни имоти за изграждане на енергиен обект на основание чл.62, ал.6 от ЗЕ. Независимо от използваната от законодателя терминология в разпоредбата, според която лицето отправя писмено предложение до титуляря на вещни права, преценката относно характера на предявеното искане следва да се извърши съобразно вида на засегнатия интерес, респ. вида на правото, което се търси да бъде реализирано. Тогава, когато с искането до органа се претендира удовлетворяване или защита на личен интерес, то искането не представлява предложение по см. на чл.107, ал.3 от АПК и обратно, когато с искането се претендира защита на обществен интерес, е налице предложение или сигнал. В случая, от проверката на действително съдържание на подадените писма до министъра, е безспорно, че се иска разрешение във връзка с реализиране на личен инвестиционен интерес на търговското дружество, поради което отговорът на сезираният административен орган, обективиран в издаденото писмо, няма характеристиките на решение по предложение по см. на чл. 118 АПК и изцяло неприложимо е цитираното от административния съд правило за необжалваемост по чл.118, ал.3 АПК. С оглед на изложеното, оспореното определение, с което жалбата на касатора е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото, е неправилно и следва да се отмени, а делото да се върне на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. Няма пречка, след връщана не делото, съдът са извърши проверка за допустимост на жалбата повторно на основанията по чл.159 АПК. Във връзка с мотивите на съда, според които процесният акт е издаден при оперативна самостоятелност на органа, следва да се посочи, че съгласно чл.169 АПК, дължимата съдебна проверка при оспорването му е дали са спазени изискванията за законосъобразност на административните актове, т.е. всички основания по чл.146 АПК, а не само за наличието на дискреционна компетентност на органа. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение