Решение № 2986 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12440/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на и.ф. председател на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) срещу Решение № 8174/30.09.2025 г. на Административен съд (АС) – Бургас, постановено по адм. дело № 1022/2025 г. С обжалваното решение е отменена Заповед № ЧР-2-з-273 от 07.05.2025г., издадена от председателя на ДАНС и ДАНС е осъдена да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения за неправилно тълкуване от съда на законовата делегация в Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ (ЗДАНС) и Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ (ППЗДАНС) и на понятието „служебна необходимост“. Моли обжалваното решение да се отмени. В съдебно заседание поддържа касационната жалба. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Иванов и юрк. Пенева. Ответникът по касация – Н. Л. К. оспорва касационната жалба по съображения изложени в съдебно заседание и писмена защита. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС – Бургас е била Заповед № ЧР-2-з-273 от 07.05.2025г., издадена от председателя на ДАНС, с която на основание чл. 43, ал. 5 ЗДАНС, във връзка с чл. 76, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ППЗДАНС, по служебна необходимост, Н. Л. К., служител в Териториална дирекция „Национална сигурност“ (ТДНС) - [населено място] при ДАНС, е назначен в ТДНС – [населено място] при ДАНС. За да отмени обжалваната заповед, след като е установил относимите към спора факти, съдът е приел, че същата е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 43, ал. 5 ЗДАНС – председателят на ДАНС, като орган по назначаването, в писмена форма, при спазване на изискванията за мотивираност на административния акт, предвид препращането към изготвено предложение от заместник председателя на ДАНС, без допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в съответствие с целта на закона, но в нарушение на материалния закон. В тази връзка съдът е изложил съображения, че ответникът не е доказал наличието на служебна необходимост за назначаване на жалбоподателя в ТДНС – [населено място], като е приел, че изложените съображения в изготвеното, преди издаването на заповедта, предложение от заместник – председателя на ДАНС, не обосновават служебна необходимост. Съдът е изложил съображения, че при липсата в ЗДАНС на легално определение на понятието „служебна необходимост“, то по арг. от чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА), то следва да бъде изведено от нормативен акт, който се прилага за подобни случай, а именно § 1, т. 23 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Изложил е и съображения, че в ЗДАНС са предвидени хипотезите, при които вече назначен държавен служител в структурата може да бъде преместен на вакантна длъжност: по вътрешно съвместителство за срок от 6 месеца (чл. 65 ЗДАНС) и при временно назначаване на по-висока вакантна длъжност – до назначаване на титуляр (чл. 65а ЗДАНС). Приел, е че чл. 76, ал. 3 ППЗДАНС може да бъде тълкуван само във връзка с чл. 65 и чл. 65а ЗДАНС. Решението е правилно. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Правилен е изводът му, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на материалния закон, като настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд и не следва да ги преповтаря. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че предвид чл. 61 ЗДАНС, съдът неправилно е тълкувал на законовата делегация на ЗДАНС. Съгласно чл. 61 ЗДАНС редът за възникване, изменение и прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители се определя с правилника за прилагане на закона. Съгласно разпоредбите на чл. 76, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ППЗДАНС, посочени като правно основание за издаване на процесната заповед, назначаването на държавните служители се извършва през цялата година (ал. 1). Назначаването на длъжност в рамките на притежавания ранг на държавния служител може да се извърши при служебна необходимост или по желание на служителя (ал. 2). За назначаването на държавните служители при служебна необходимост се изготвя мотивирано предложение (ал. 3). Глава седма, раздел втори ЗДАНС регламентира назначаването и преминаването на службата. Както правилно е посочил и решаващият съд разпоредбите на чл. 65 и чл. 65а ЗДАНС предвиждат хипотезите, при които вече назначен служител може да бъде преместен на вакантна длъжност. Чл. 64 ЗДАНС регламентира заместването на отсъстващ служител. В закона липсва норма, която да дава правомощия на органа по назначаване да назначава държавен служител в рамките на същия ранг на друга длъжност, при служебна необходимост, без ограничение във времето. Поради това ППЗДАНС не може да въвежда друго правно основание, без законова делегация. Този извод се налага от разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗНА. След като законът не предвижда възможност за безсрочно назначаване на служител от една териториална дирекция в друга, само поради наличие на вакантна длъжност в другата териториална дирекция, както е в процесния случай, с мотив за служебна необходимост и без изричното съгласия на служителя, то с правилника за приложение на закона не може да се въвеждат основания за изменение на служебното правоотношение различни от предвидените в закона. Разпоредбата на чл. 76, ал. 3 ППЗДАНС следва да се прилага единствено във връзка с нормата на чл. 65а ЗДАНС. В този смисъл е и съдебната практика Решение № 16 от 20.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № С-1/2025 г.; Решение № 12841 от 11.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6554/2025 г. В случая за изменение на служебното правоотношение на Н. К. не са били изпълнени условията на чл. 65а ЗДАНС, тъй като длъжността, на която е назначен, е равна по степен с тази която той е заемал до момента, назначаването е безсрочно, а не за определен срок и е в друга териториална структура на ДАНС. По изложените съображения и при липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация претендира разноски, но не представя доказателства за реално извършени такива, поради което искането му за присъждане на разноски като недоказано следва да се остави без уважение и разноски не следва да му се присъждат.