Определение № 8843 от 11.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5926/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Р. Н. Д. от гр. Павликени, Н. В. Н. от гр. Радомир, Д. Р. Д. от гр. Панагюрище, Д. С. С. от гр. Сливен, И. Г. П. от [населено място], общ. Белово, Н. М. Р. от гр. Велико Търново и А. Р. Н. от [населено място], общ. Първомай, всички чрез пълномощник адв. Г. Грозев от САК, против определение № 8854/05.03.2026 г., постановено по адм. дело № 2360/2026 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). С обжалваното определение са оставени без разглеждане субективно съединените жалби на оспорващите срещу чл. 1 – чл. 85 от Правила за организацията и дейността на центровете за специализация и професионална подготовка и Центъра за бойна подготовка и спорт към Академията на Министерството на вътрешните работи (Правилата), утвърдени със заповед № 8121з-822/27.06.2022 г. на министъра на вътрешните работи, и производството по делото е прекратено. В частната жалба се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на определението. Излагат се съображения, че обжалваните Правила по своя характер представляват нормативен административен акт и че същите засягат правата и законните интереси на жалбоподателите, чиято защита е била изцяло препятствана с постановеното на основание чл. 159, т. 1 от АПК определение на АССГ. Претендира се отмяната му, повдигане на спор за подсъдност пред Върховния административен съд и съответно изпращане на делото за разглеждане от състав на ВАС. Ответникът – министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител гл. юрк. А. Стоянова, в писмен отговор-възражение оспорва подадената частна жалба като неоснователна и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Като взе предвид наведените в частната жалба оплаквания, становищата на страните и данните по делото, настоящият касационен състав на ВАС, пето отделение, в изпълнение на правомощията си по чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ но оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения: Производството пред АССГ, в което е постановено обжалваното определение, е образувано, след като с определение № 1997/20.02.2026 г. по адм. дело № 7585/2025 г. по описа на ВАС, осмо отделение жалбата на оспорващите лица - Р. Н. Д., Н. В. Н., Д. Р. Д., С. Я. И., Д. С. С., И. Г. П., Н. М. Р. и А. Р. Н. срещу процесните Правила - е оставена без разглеждане, производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на АССГ, на основание чл. 135, ал .1 и ал. 2 от АПК. Тричленният състав на ВАС е приел, че макар и издадени от държавен орган (одобрени със заповед на министъра на вътрешните работи), процесните Правила по съществото си представляват устройствен акт, каквито са уставите на различните юридически лица, т.е. съдържат белезите на правилник на висше училище по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 37 от Закона за висшето образование, който урежда въпроси по устройството и дейността на конкретното учебно заведение. В конкретния случай Правилата не са издадени въз основа на законова делегация, а въз основа на чл. 7 от Правилника за устройството и дейността на Академията на МВР, не е предвидено обнародването им в Държавен вестник, не са издадени по прилагане на закон, не регламентират организацията на държавни или местни органи или вътрешния ред на тяхната дейност. По своето съдържание и характер те са вътрешен акт, който регламентира права и задължения на преподавателския състав и обучаваните, както и на всеки гражданин, който би искал да стане част от този състав, което дава основание да бъдат характеризирани като акт с вътрешно устройствено значение. По тези съображения тричленният състав на ВАС, осмо отделение, е обосновал крайния извод, че оспорените Правила не попадат след изброените в чл. 132, ал. 2 от АПК актове, подсъдни на ВАС като първа инстанция, с оглед на което е отменил определението за даване на ход на делото и е постановил определение, с което жалбата срещу процесните Правила е оставена без разглеждане, производството пред ВАС е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на АССГ. При разглеждане на жалбата, решаващият състав на АССГ се е позовал на мотивите, изложени в определението на ВАС, относно правната същност на оспорените Правила – същите представляват вътрешноустройствен акт, уреждащ организацията и реда на дейност на конкретно висше училище и негови структури звена. Поради естеството си на особен акт с вътрешно устройствено значение, който е задължителен за съответния колектив и за лицата, включени в организацията на учебния процес, въпросните Правила имат като единствена цел да организират различни аспекти на дейността на съответната структура, поради което според решаващия състав не формират годен за оспорване административен акт. С тези мотиви и на основание чл. 159, т. 1 от АПК АССГ е оставил без разглеждане субективно съединените жалби срещу процесните Правила и е прекратил производството по делото. Постановявайки определението, предмет на настоящата касационна проверка, първоинстанционният състав на практика е приел, че производството по делото му е родово подсъдно, но същото е недопустимо поради липсата на годен предмет на съдебен контрол. Определение е неправилно. Съображенията, че оспорените Правила имат характер на вътрешноустройствен акт, в каквато насока са разсъжденията на съставите на АССГ и на ВАС в определението по чл. 135, ал. 2 от АССГ, не са достатъчни, за да обосноват законосъобразност на извършената проверка за допустимост на производството с оглед преценката за наличие на акт, подлежащ на съдебен контрол. В тази връзка следва изрично да се припомни, че съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България (КРБ) гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон. Във връзка с тълкуването на този текст, Конституционният съд на Република България в свое решение № 21/26.10.1995 г. по конституционно дело № 18/95 г. е постановил, че изключение от принципа за обжалваемост на всички административни актове се допуска само въз основа на изрична законова норма, но не и според вида на акта. Решаващ критерий при преценката за обжалваемост на даден административен акт не е неговата конкретна квалификация, която в редица случаи може да бъде и спорна. Във всички случаи решаващ е правният ефект на акта – дали засяга субективни права или законни интереси на граждани или юридически лица, като засягане е налице винаги, когато актът нарушава или застрашава права, свободи или законни интереси на тези лица. Засягането следва да е 1. лично - т.е. обектите на закрила (права, свободи и/или законни интереси) са лични за носителя на правото но оспорване, и 2. пряко - т.е. засягането (и в двете му форми – нарушава или застрашава) е пряк резултат от действието на административния акт. Правният интерес от оспорването е функция на „засягането“, като същият е налице при кумулативното изпълнение на посочените две условия. В този смисъл следва да се разглежда и разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК, която изобщо не е била обсъдена от първоинстаницонния съд в нейната цялост, а именно в частта й относно допуснатото изключение за обжалваемост и на т.нар. „вътрешноорганизационни“, „вътрешноведомствени“ актове. Изложените в първоинстанционната жалба обстоятелства и формулираните възражения срещу оспорените Правила сочат безспорно на необходимостта от извършване на проверка за установяване наличието или липсата на условията за обжалваемост на акта, така, както същите произтичат от обсъдените по-горе разпоредби на чл. 120, ал. 2 от КРБ, във вр. с чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК. В обжалваното определение липсват разсъждения на съда в тази насока, като изцяло без коментар са оставени твърденията на жалбоподателите за правния им интерес от обжалване на процесните Правила, обусловен от начина, по който приложението на последните се отразява върху правното им положение на стажанти в МВР, които участват в курсовете за първоначално професионално обучение, по-конкретно – на етапа оценяване и свързаното с него отстраняване, прекратяване и заплащане на обучението от стажантите. Изложеното води до извод, че обжалваното определение е необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила – липсват мотиви по съществен за преценката за допустимост на спора въпрос. Определението следва да бъде отменено, а делото - върнато за разглеждане от същия състав на първоинстанционния съд, при което съдът да изложи мотиви по всички релевирани в жалбата твърдения и обстоятелства във връзка с правния интерес на жалбоподателите от оспорване на акта с правна квалификация по чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК, след което евентуално да извърши и пълна проверка за законосъобразност на процесния акт. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение