Определение № 57 от 26.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 2737/2017 г.

Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение №2493/28.07.2017г. по ч.гр.д.№2921/2017г. по описа на Апелативен съд София,с което е уважена молба на [фирма] по чл.402ал.2 вр. чл.398 ал.2 ГПК,като е отменено допуснатото с определение №1966/14.06.17г. обезпечение на бъдещи искове с правно основание чл.72 ал.1 и ал.2 ЗС с цена 45 770,11 лв. чрез спиране на изпълнението по изп.д.№20178440401524 по описа на ЧСИ Ст.Я.,поради замяната му със залог в пари в размер на сумата 45 770,11 лв.Наведени са твърдения за нищожност /поради постановяването му от състав,различен от състава,на който е образувано делото/, недопустимост /по съображения,че [фирма]/ не е надлежна страна във висящо изпълнително производство/,неправилност,необоснованост и незаконосъобразност /по съображения за допуснато процесуално нарушение – невръчване на препис от искането за замяна и неспазен тридневен срок за отговор, както и за несъответствие между размера на внесената като залог сума с размера на предявения иск. Ответната страна по частната жалба [фирма] е възразил срещу оплакванията в нея и искането за прогласяване нищожност,евентуално - обезсилване поради недопустимост или отмяна на атакуваното въззивно определение. Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите,поради което я намира за допустима. Разгледана по същество,е неоснователна. Софийски градски съд е сезиран от [фирма] с молба за допускане на обезпечение на предявими от него срещу [фирма] искове за подобрения в недвижим имот, чиято цена е заявена в размер на 45 770,11 лв. СГС е оставил молбата без уважение.По реда на въззивното частно обжалване САС в състав от съдиите И. Д. /комуто е разпределено делото на доклад/,А. П. и М. Г. е постановил определение №1966/14.06.17г. по ч.гр.д.№2921/17г.,с което е отменил определението на СГС и е допуснал исканото обезпечение на бъдещите искове чрез спиране на изпълнението по образуваното от бъдещия ответник изпълнително дело за въвод във владение на недвижимия имот,обект на твърдяните подобрения. В определения от състава на САС едномесечен срок [фирма] е завел в деловодството на СГС искова молба,с която е претендирал осъждане на [фирма] за плащане на сума в общ размер 238 566,76 лв., в която се включва и сумата 45 770,11 лв. за подобренията в имота. На 21.06.17г. [фирма] е депозирал молба по чл.398 ал.2 ГПК,към която е приложил копие от платежно нареждане за внесена по сметка на САС гаранционна сума в размер на 45 770,11 лв. и е поискал да бъде допусната замяна на наложената обезпечителна мярка при условията на посочената разпоредба,като бъде отменено допуснатото обезпечение и издадената обезпечителна заповед – обезсилена. На 30.06.17г. съставът, постановил определението за допускане на обезпечението, е отвел на основание чл.22 ал.1 т.6 ГПК от разглеждането на делото съдиите Д.,П. и Г..С протокол от 04.07.17г. делото е преразпределено на съдия-докладчик С. Г..Със заповед от 25.07.17г.,поради отсъствие на член от състава,в който участва съдия Г. /Б. Н./ по заместване е определена съдия Д. Д.. Атакуваното определение е постановено в състав от съдиите Д. Д.,С. Г. и Т. Т..За да уважи депозираната от [фирма] молба за замяна на обезпечението съставът на САС е приел,че са налице предвидените в разпоредбата на чл.398 ал.2 ГПК предпоставки – бъдещият осъдителен иск е оценим в пари и се равнява на сумата 45 770,11 лв.,същата е внесена от молителя по съответната сметка на САС,а съгласно изрично посоченото в текста на цитираната правна норма, съгласие на другата страна за замяната в този случай не се изисква.В допълнение съдът е приел неоснователност на направените междувременно от противната страна възражения срещу замяната. Определението на САС е валидно,допустимо и правилно. Същото е постановено от състав на съда, конституиран надлежно при спазване на определената процедура,предвид направения отвод на първоначално определения състав чрез компютърен избор на новия докладчик. Законът не въвежда изискване за нарочно уведомяване на страните във връзка с тези процесуални действия,а твърдения за отказ на жалбоподателя да бъде предоставен достъп до делото /в кориците на което се намират всички данни за извършени от съда процесуални действия/ няма. Възражението,че страната е останала в неизвестност за причините, довели до смяна на състава, освен,че не може да обуслови порок на съдебния акт,водещ до неговата нищожност, не обосновава и процесуално нарушение,отразяващо се на неговата правилност. Неоснователно частният жалбоподател твърди,че делото е следвало да бъде изпратено и произнесено по молбата от състава на СГС,пред който междувременно вече е било образувано исковото производство.Последният не е компетентен да разгледа депозираната от длъжника молба по чл.398 ал.2 ГПК.Замяната на обезпечителната мярка се извършва с акт на съда,който е допуснал обезпечението. Без значение за допустимостта на произнасянето на САС по исканата замяна е обстоятелството,че спряното изпълнително производство междувременно е било препратено на друг частен съдебен изпълнител.Не се опорочава произнасянето на състава на САС от факта,че препис от молбата за замяна не е била изпратена на [фирма] с определяне на срок за становище по нея,доколкото такова изискване не само не е разписано в кодекса,но и изрично е отречено от законодателя да е необходимо. Обстоятелството,че бъдещият иск е предявен в по-голям от обезпечения с определението от 14.06.17г. размер е ирелевантно за правилността на допуснатата замяна.Внесената от молителя като залог сума се равнява на размера,до който е наложено обезпечението,каквото е изискването на чл.398 ал.2 ГПК и съобразно възприеманите разрешения в практиката на ВКС. В останалата им част предявените искове са предявени като необезпечени,а съдът няма основание да изисква при замяната на вече допуснато обезпечение до определен размер залог на пари в размер,надвишаващ размера на заявения бъдещ иск. Определението на Апелативен съд София следва да бъде потвърдено. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение