Определение № 1586 от 13.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1700/2023 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба вх. № 8642/20.05.2024 г. на И. П. К. за изменение /допълване/ на определение № 1190/09.05.2024 г. по т. д. № 1700/2023 г. в частта за разноските. В молбата е изразено становище, че при постановяване на определението си съдът е пропуснал да се произнесе относно претендираните от молителя разноски по отношение на депозирания отговор на частна жалба срещу решение № 20117413/17.05.2020 г. по гр. д. № 233/2020 г. на СРС. Също така липсва произнасяне по искането за присъждане на разноски в касационното производство. Копие от молбата е изпратено на „ОББ“ АД. Дружеството изразява становище за неоснователност на молбата. Заявява, че предявеният при условията на евентуалност осъдителен иск не е самостоятелен, поради което няма как при недопускане на касация на въззивното решение в частта, с която е потвърдено връщане на исковата молба по евентуалния иск, да бъдат присъдени разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Молбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК след постановяване на определение № 1190/09.05.2024 г. по т. д. № 1700/2023 г., с което въззивното решение е допуснато до касационен контрол в една своя част. Молбата е частично основателна. С подадения отговор на касационна жалба процесуалният представител на ответника е формулирал искане за присъждане на разноски, което е подкрепено с доказателства за сторени такива в размер на 1 700 лв. При съобразяване с решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г. в приложение на чл. 633 ГПК и с определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на I т.о. на ВКС, настоящият състав на съда счита, че на ответника следва да бъдат присъдени разноски за подаване на отговор. С оглед постановяване на частично недопускане до касация те следва да бъдат определени в размер на 50 лв. Молбата в частта, обективираща искане за ревизия на въззивното решение в частта за разноските, е недопустима, тъй като от И. К. не е била депозирана жалба срещу решение № 4143/21.07.2023 г. по в. гр. д. № 11746/2021 г. на Софийски градски съд, съответно срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК е изтекъл. С тези мотиви съставът на първо търговско отделение на ВКС