Решение № 5315 от 11.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15817/2011 г.

Решение № 5315 от 11.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15817/2011 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 2262 от 10.10.2011 г., постановено по адм. д. № 1337/11 г. Варненският административен съд, първо отделение, девети състав, е отхвърлил жалбата на А. И. Т., действащ като ЕТ "А. Т. - 99", срещу ревизионен акт № 181004691/15.12.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. В., в частта потвърдена с решение № 127/21.03.2011 г. на Директора на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението"-гр. В., с който на жалбоподателя са определени данъчни задължения о чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 2005 - 2009 г. общо в размер на 4 433,98 лв. и 1 529,56 лв. лихви и по ЗДДС за данъчен период м. 12/08 г. в размер на 10 522,83 лв., за м. 12/2009 г. в размер на 5 238,16 лв. и м. 09/2010 г. в размер на 7 808,80 лв. и съответните лихви за забава. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Д"ОУИ"-гр. В. разноски по делото в размер на 1 099,36 лв.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от А. И. Т. от гр. П., действащ като ЕТ"А. Т. - 99", чрез пълномощника му адв. С. Л.. В същата се прави оплакване, че решението Варненския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания ревизионен акт.

Ответният по касационната жалба директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. В. не е взел становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С решението съдът е отхвърлил жалбата на А. И. Т., действащ като ЕТ "А. Т. - 99", срещу ревизионен акт № 181004691/15.12.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. В., в частта потвърдена с решение № 127/21.03.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. В., с който на жалбоподателя са определени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 2005 - 2009 г. общо в размер на 4 433,98 лв. и 1 529,56 лв. лихви и по ЗДДС за данъчен период м. 12/08 г. в размер на 10 522,83 лв., за м. 12/2009 г. в размер на 5 238,16 лв. и м. 09/2010 г. в размер на 7 808,80 лв. и съответните лихви за забава. Изложени са мотиви, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, като не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. След това съдът е описал много подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията и основанията на органа по приходите за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, както и за определяне на допълнителни задължения за данък общ доход и данък добавена стойност. През ревизираните периоди. Първоинстанционният съд е разгледал и подробно възраженията на жалбоподателя по отделните пунктове на РА, основно свързани с липса на реални доставки по фактурите, като е изложил мотиви защо приема същите за неоснователни, респективно ревизионния акт за законосъобразен.

Решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.

Систематизирани, оплаквания на касатора са в следните насоки:

• допуснати съществени процесуални нарушения при определяне на данъчната основа, като в нарушение на принципите за обективност и законосъобразност не са съобразени реалните доходи на жалбоподателя и подпомагането на него и семейството му от неговите родители;

• също допуснати съществени процесуални нарушения при определяне на данъчната основа, свързани с произволни и абстрактни изводи за получени доставки от "Табак 4" - ООД и "Сердика Данон", в резултат на което неправилно е прието, че са налице реални доставки по фактурите и е определена друга данъчна основа;

По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното:

В хода на ревизията е установено, че ревизираното лице е регистриран като едноличен търговец, извършва дейност в собствен магазин в гр. П. за търговия с хранителни и нехранителни стоки, цигари и алкохол, като за ревизирания период е декларирало доходи само за дейност като едноличен търговец. При проверка на декларираните от търговеца данни в СД за ДДС и дневниците за покупки с декларираните данни за извършени доставки на стоки от негови доставчици е установено, че за част от тях е налице несъответствие в данните, изразяващо се в по-малко декларирани от търговеца покупки спрямо декларираните продажби от доставчиците. На база на това в хода на ревизията са извършени проверки на доставчиците, като са поискани писмени доказателства и обяснения относно извършени доставки към ревизираното лице. На база на анализ на събраната по този начин информация е направен извод, че част от издадените фактури от 12 доставчици не са декларирани в дневниците за покупки и не са осчетоводени в счетоводството на доставчика, като конкретно данните придобити, но не осчетоводени стоки са за 49 338,11 лв. и ДДС в размер на 9 867,56 лв. за 2008 г., а за 2009 г. съответно в размер на 23 894,55 лв. и ДДС в размер на 4 778,89 лв. Отделно от това в хода на ревизионното производство на 30.09.2010 г. в търговския обект на едноличния търговец е извършена инвентаризация, при която е установена наличност на видове и количества стоки за 90 194,20 лв., а по счетоводни данни по сметка 304 "стоки" е следвало да са налични стоки за 129 238,18 лв., в резултат на което е констатирана липса в размер на 39 043,98 лв. На база на това е изграден извод, че е налице хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - наличие на данни за укрити приходи или доходи, поради което ревизията на едноличния търговец е проведена при условията на чл. 122 и сл. от ДОПК. Последното обстоятелство не е оспорено от жалбоподателя и възражения в тази насока не са правени. Установената фактическа обстановка е определила и начина за определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като ревизиращия екип е извършил анализ на всяко едно от обстоятелствата. Едно от основните възражения на жалбоподателя е относно начина на определяне на разходите на издръжка на него и семейството му. В тази насока са правени доводи, че следва да бъде съобразена помощта в натура, давана от неговите родителите и тези на съпругата му, което възражение не е било споделено от органа по приходите. Същото е прието за неоснователно и от административния съд, който е посочил, че то не е конкретно и не намира подкрепа в представените доказателства по делото. Изводите на административния съд в тази насока са логически обосновани и се споделят от настоящата инстанция. Тъй като ревизията е извършена при условията на чл. 122 и сл. от ДОПК, то е логично и разходите за живот на ревизираното лице да бъдат определени на база на средно-статистически данни. Наведеният довод за подпомагане на семейството от родителите на двамата съпрузи е житейски логичен, но в няма конкретни правни изражения - за ревизирания период в какъв точно размер е била получаваната помощ, поради което правилно е определен за неоснователен.

Съдът е приел за неоснователно и другото основно възражение на жалбоподателя - за това, че той не е получавал стоката по фактурите, посочени от проверяваните доставчици. В тази насока са изложени мотиви, че подписването на фактурите от получателя не е задължително изискване за съдържанието на фактурата - чл. 7, ал. 1 от ЗСч, като съдът не е кредитирал показанията на св. Т., съпруга на жалбоподателя, според която стоките не са получени в магазина, като се е аргументирал с това, че тя е свързано лице и се явява заинтересована от изхода на процеса. Посочено е още, че получаването на стоките е обосновано с отразяването на фактурите в дневниците за продажби и в справките-декларации на всеки един от доставчиците, както и установеното плащане в брой по фактурите, от писмените обяснения на доставчиците, като се съобрази, че обясненията им съдържат неизгодни за тях факти. Прието е, че възражението на жалбоподателя, че фактурите са издадени погрешно на негово име и не са получени от него, е икономически, житейски и логически необосновано, като допълнителен аргумент в тази насока е и факта, че всички стоки по фактурите е от вида на продаваните в търговския обект.

Изводите на първоинстанционния съд в тази насока не се споделят от настоящата инстанция.

Направеният от органа по приходите извод за реалност на доставките по фактурите за по-голяма част от доставчиците е изграден практически само на база на извършена проверка в базата данни за декларирани фактури в справките-декларации по ЗДДС и дневниците за продажби. В случая няма спор, че предмет на доставка по процесните фактури са родово-определени вещи. Съгласно установената практика, в това число и от ревизиращите органи, за да се признае на право на данъчен кредит при доставка на такива стоки следва да бъде доказано и реалното предаване на стоката, което се установява с пътни листове, товарителниците, приемо-предавателни протоколи, стокови разписки и прочие, което установяват индивидуализирането на вещите чрез предаването им съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. В конкретния случай някои от доставчиците, като сочените в жалбата "Табак 4" - ООД и "Сердика Данон" дори не са представили фактурите и касовите бонове към тях, което обстоятелство е признато в съдебно заседание на 20.09.2011 г./л. 37 от делото/ от процесуалния представител на Д "ОУИ" - гр. В.. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалване на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено от събраните доказателства. В конкретния случай констатациите на органа по приходите, че са налице реални доставки по всички фактури на проверяваните доставчици не намира подкрепа в събраните при ревизията доказателства, поради което ревизионният акт не се ползва с обвързваща доказателствена сила, както е приел първоинстанционния съд. Вярно е, че съдът е в правото си да кредитира гласните доказателства съгласно останалите събрани доказателства по делото, в това число да прецени и заинтересоваността на свидетеля, каквато в случая действително съществува, но в същото време е вярно и това, че свидетелката е работила в търговския обект и е описала механизма на доставяне на стоките от доставчиците, като показанията й в тази насока не са изследвани, а те не са опровергават от останалите доказателства по делото и са логически и житейски издържани относно механизма на доставка на стоки за подобен род търговски обекти. В същото време съдът е приел безкритично обясненията на представителите на доставчиците, приемайки, че като са признали, че са извършили доставките към ревизираното лице, те са посочили неизгодни спрямо себе си обстоятелства, без да съобрази, че е напълно възможно стоките да са били реализирани от тях на други лица, а да им предадено вид, че са продадени на едноличния търговец, което също е често срещана практика.

По изложените мотиви следва да бъде прието, че по делото е останал неизяснен напълно въпросът за реалността на доставките по процесните фактури, което обосновава необходимостта от отмяна на постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Доколкото решението на административния съд е обжалвано изцяло, този въпрос следва да бъде изяснен не само спрямо доставчиците "Табак 4" - ООД и "Сердика Данон", сочени в касационната жалба, а и спрямо всички останали доставчици, като бъде установено дали действително е налице реално предаване на стоката по фактурите, за които се твърди, че са укрити от ревизираното лице. Предвид на големия обем на фактурите няма пречка да бъде назначена и икономическа експертиза, която да подпомогне съдът при изясняването на спорния въпрос. П. свързаност на данъчните задължения решението следва да бъде отменено и в частта относно установените задължения в резултат на инвентаризацията, в която част констатациите на РА се подкрепят от събраните по делото доказателства и същите не са оборени от жалбоподателя.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,