Определение № 507 от 30.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 857/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Д. К. А. срещу разпореждане № 1223 от 22.03.2023 г. по гр.д. № 2035/2021 г. на Апелативен съд София. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С разпореждането, предмет на обжалване, е върната касационната жалба на жалбоподателя против постановеното по делото въззивно решение на основание чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК. За да постанови този резултат, съдът е приел, че са били налице предпоставките на чл. 41, ал. 2 ГПК, с оглед удостоверено от призовкар при СГС, че офисът на адвокатското дружество на упълномощения от страната адвокат е бил празен от повече от девет месеца /съответно две години/, а процесуалният представител не е уведомил съда за новия съдебен адрес нито с нарочна молба, нито в открито съдебно заседание в нарушение на разпоредбата на чл. 41, ал. 1 ГПК. Приел е, поради това, че касационната жалба срещу въззивното решение за просрочена и като такава я е върнал. Жалбоподателят поддържа, че горният извод е неправилен, посочвайки, че към момента на подаване на въззивната жалба адвокатското дружество се е намирало на стария адрес. Посочва, че следваща призовка по делото е била връчена на новия адрес, както и че в списъка с разноски, представен на съда в открито съдебно заседание, е посочен актуален адрес за призоваване. Частната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима. По същество е основателна. Преценката на съда за приложение на чл.41, ал.2 ГПК следва да се основава на удостоверяване от връчителя на обстоятелството, че страната отсъства повече от месец на адреса, който е съобщила по делото или, на който веднъж й е връчено съобщение. За целта следва да има категорични данни, че връчителят е посещавал адреса, в рамките на повече от месец, поне три пъти, по различно време, включително в обичайно за пребиваване време /празнични и почивни дни/. Удостоверяването на факта на напускане на адреса, посочен като адрес за връчване на книжа, се извършва от призовкаря, въз основа на събраните от него сведения- като например- информация от новия собственик или обитател на имота, която следва да бъде вписана надлежно в съобщението. С оглед гореизложеното не са налице предпоставките за приложението на чл. 41, ал. 2 ГПК. Отсъстват каквито и да е данни връчителят да е посещавал многократно адреса, с удостоверени точни дати на посещенията. От съобщението, намиращо се на л. 35 от гр.д. № 2035/2021 г. на САС, се установява, че призовкар на СГС е посетил офисът веднъж на дата 18.05.2022 г. Направена е констатацията, че „офисът е продаден преди повече от 2 години“, без да са налице каквито и да е данни откъде и по какъв начин призовкарят е установил това обстоятелство – не са посочени лицата, които са дали тази информация, не са налице обективни данни откъде е изведен извод за извършената продажба. Извън горните обстоятелства, които не са от естество да обосноват приложението на чл.41, ал.2 ГПК и на самостоятелно основание обуславят неправилност на обжалвания акт, следва да се споделят и част от оплакванията на жалбоподателя в частната му жалба. Липсват данни да е извършено редовно връчване на последваща призовка на новия адрес, както твърди жалбоподателят, но се констатира, че в представения списък по чл. 80 ГПК, находящ се на л. 11 от от гр.д. № 2035/2021 г. на САС, страната действително е посочила като съдебен адрес „гр. София, пл. М. № 1, ет. 18“. Нормата на чл. 41, ал. 1 ГПК не изисква нарочна молба, като в настоящия случай е достатъчно, че страната е посочила нов адрес със списъка с разноски, който е представен в откритото съдебно заседание. Преди да приложи чл.41, ал. 2 ГПК съдът е следвало да изпрати съобщение за въззивното решение на известните му адреси на страната. Съдът не е съобразил и възможността да приложи чл. 42, ал. 3 ГПК, действаща към момента на осъществяване на връчването, като уведоми адв. Н. по телефон, посочен на л. 37 от делото. Ограничаването на правото на касационно обжалване е тежка процесуална санкция за страната, която следва да се прилага едва след стриктно изчерпване на служебните задължения на съда за уведомяване в рамките на законодателно уредените средства. Следователно, предвид констатираните нарушения на процесуалните норми за връчването на съобщения, настоящият състав намира, че обжалваното разпореждане е неправилно и следва да бъде отменено, а съдопроизводствените действия по администрирането на касационната жалба на Д. А. бъдат продължени, доколкото същата се явява подадена в срок – на страната не е връчено надлежно съобщение с препис от решението, като преди да връчи препис от решението на страната срокът по чл. 283 от ГПК не може да започне да тече. Мотивиран от горното, състав на Първо т.о. на Върховния касационен съд,