Решение № 10551 от 22.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12388/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Бургас“ АД срещу Решение № 8643/13.10.2025 г., постановено по адм. дело № 1251/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е била отхвърлена жалбата на „УМБАЛ – Бургас“ АД, против Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание № РД-25-17466/12.06.2025 г., издадена от директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) Бургас за сумата 1160,00 лева и са присъдени разноски. В жалбата се поддържат съображения за неправилност на първоинстанционното решение, което е било постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, всички относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Директор на РЗОК-Бургас оспорва касационната жалба в отговор, подаден чрез гл. юрк. С. Костадинова. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Бургас е писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание № РД-25-17466/12.06.2025 г., издадена от директора на РЗОК Бургас по чл. 76а, ал. 1 ЗЗО, с която „УМБАЛ-Бургас“АД по индивидуален договор с НЗОК № 020607/24.10.2023 г., е бил задължен да възстанови сумата 1160 лева за един брой случай по КП № 84 при условията на чл. 379 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2023 - 2025 г. (НРД за МД 2023-2025г.). С решението административният съд е приел за установено, че производството по издаване на процесната писмена покана е започнало със Заповед № РД-25-1746/31.10.2024 г. на директор РЗОК-Бургас, с която по реда на чл. 72 и сл. ЗЗО е било възложено на компетентните длъжностни лица да извършат проверка на „УМБАЛ - Бургас“ АД относно контрол по изпълнение на договора за оказване на болнична помощ. За резултатите на извършената проверка е съставен протокол 1735/13.12.2024 г. и протокол за неоснователно получени суми № 1736/13.12.2024 г. В протокола са описани констатациите при проверката по подробно посочената история на заболяването на здравно осигурено лице и в проверяваните ИЗ се установява, че е налице нарушение по чл.379 НРД МД 2023-2025г. От страна на лечебното заведение е постъпило възражение в срока по чл.76а ал.2 ЗЗО, което e счетено за неоснователно. Въз основа на горното директорът на РЗОК Бургас е постановил оспорената в първоинстанционното производство покана № РД-25-17466/12.06.2025 г. В мотивите на акта е прието, че са установени нарушения на нормативните правила от ЗЗО и НРД за МД за 2023 г. – 2025 г., като органът се позовава на констатациите от протокола за проверка. С решението си Административен съд - Бургас по адм. дело № 1251/2025г. е отхвърлил жалбата на лечебното заведение против процесната писмена покана досежно отчетената дейност на лечебното заведение спрямо ЗОЛ с ИЗ № 20655, като е приел, че отчитайки липсата на изключенията предвидени в чл. 379, ал. 2 и ал. 3 от НРД за медицинските дейности за 2023 – 2025 г. и предвид установеното в конкретната хипотеза са налице основания за прилагане комплексно лечение, при което е следвало да се определи по коя КП пациентът ще се лекува и как ще се третират придружаващите заболявания или усложненията. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Решението, предмет на касационен контрол е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваната писмена покана за връщане на неоснователно получени суми, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е изяснил фактите от значение за правния спор. Направените изводи кореспондират със събраните по делото доказателства, чиято съвкупна преценка обуславя крайния извод за наличието на основания по смисъла на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, поради което правилно първоинстанционният съд е отхвърли жалбата против процесната писмена покана. Според настоящия състав на Върховния административен съд, правилни са изводите на Административен съд - Бургас за наличието на фактическия състав на разпоредбите на чл. 379 НРД за МД за 2023-2025 г. Нормата на чл. 379, ал.1 НРД за МД за 2023-2025 г., предвижда, че Националната здравноосигурителна каса заплаща за периода на хоспитализация само по една КП на един пациент за комплексно лечение на основно заболяване, придружаващи заболявания и усложнения. По силата на § 1, т. 4 от ДР на Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, "хоспитализация" е настаняване на лице със заболяване или състояние, налагащо престой в лечебно заведение, оказващо болнична помощ. В нормата изрично е предвидено, че конкретният болничен престой за всеки пациент зависи от състоянието му при изписването. Престоят се определя от състоянието на пациента при изписването, като продължителността му и извършените манипулации се обуславят изцяло от неговите индивидуални медицински нужди, насочени към подобряване на здравословния му статус. Законодателят е наложил принципа за комплексно лечение, което обхваща едновременно основното заболяване, придружаващите състояния (независимо дали са установени при прием или в хода на болничния престой) и евентуалните усложнения. Необходимостта от наличие на причинно-следствена връзка между основното и придружаващите заболявания е изключено. Изпълнението на комплексно лечение се основава на принципа, че основното заболяване лечението се провежда и отчита по една клинична пътека, която определя задължителния обем и ред на диагностично-лечебните процедури, а за придружаващите заболявания и усложнения се предприемат съответни медицински мерки в рамките на същата хоспитализация, без да се допуска отчитане по отделна втора клинична пътека за същия пациент. В конкретния случай, при постъпването на пациента са констатирани както основното заболяване, така и симптоми, относими към друго здравословно състояние. При спазване на изискването за комплексно лечение, медицинските специалисти е следвало да проведат терапията и да отчетат дейността само по една клинична пътека, включваща грижите за цялостното състояние на пациента. Ето защо и правилни са изводите на първоинстанционния съд, че лечението е следвало да бъде отчетено по една КП, а не по две, както неправилно е сторил касационният жалбоподател. Съответно на това и лечебното заведение дължи връщане на посочената в поканата сума, предвид факта, че същата е получена без правно основание за хоспитализации по повече от една КП на един пациент, вместо за комплексно лечение на основно заболяване, придружаващи заболявания и усложнения съобразно нормативното предписание. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, формирани при осъществения съдебен контрол, обосноваващи материална законосъобразност на оспорения административен акт в тази му част. Първоинстанционният съд извършва правилна преценката досежно недоказаност на относимите юридически факти, изложени като мотиви за отмяна на поканата за връщане на неоснователно получени суми. Неоснователни са възраженията относно необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. При правилно установени фактически обстоятелства, изводите на състава на Административен съд - Бургас за наличието на нарушение на материалния закон се явяват обосновани. Въз основа на изложеното, Върховният административен съд - шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за осъществена защита, изразила се само в депозиране на становище, без явяване в съдебно заседание, в размер на 102,26 евро, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2,предложение първо АПК Върховен административен съд Първи състав на Шесто отделение