Определение № 8848 от 25.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8917/2025 г.

Производството е по реда на чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на Ф. Д. К., [ЕГН] с адрес: гр. Пловдив, [улица], подадена чрез пълномощника й адв. К. Царев, против Разпореждане №5491/18.06.2025 г. на Административен съд – Пловдив по адм. д. №1396/2024 г., с което е оставена без разглеждане частната й жалбата против Определение №4910/29.05.2025 г. по същото дело. С доводи за неправилност на оспореното разпореждане се претендира неговата отмяна. Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 от АПК против подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 213а, ал. 7 АПК, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е неоснователна. За да остави без разглеждане частната жалбата на Ф. К. против Определение №4910/29.05.2025 г., административният съд приема, че същата е недопустима на основание чл. 215, т. 4 АПК, тъй като е подадена против неподлежащ на оспорване съдебен акт. Така постановеното от съда разпореждане е валидно, допустимо и правилно. Адм. д. №1396/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив е образувано по жалбата на Ф. К. против Решение №25/07.06.2024 г. на директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив. С това решение на основание чл. 147, ал. 1 ДОПК е оставена без разглеждане жалбата й против Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) №66-1/09.01.2024 г., тъй като е подадена след изтичането на определения в чл. 152, ал. 1 ДОПК срок. С Определение №4910/29.05.2025 г., постановено в производство по реда на чл. 147, ал. 3 ДОПК, съдът отхвърля жалбата на К. против решението на директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив. Това определение е обжалвано с частната жалба, която с Разпореждане №5491/18.06.2025 г. е оставена без разглеждане. Правилен е изводът на Административен съд – Пловдив, че определенията, постановени в производство по реда на чл. 147, ал. 3 ДОПК, приложим съгласно чл. 4, ал. 1 и чл. 9б ЗМДТ, не подлежат на обжалване с частна жалба. Съгласно чл. 147, ал. 3 ДОПК по жалба против решение на решаващия орган по ал. 1 съдът се произнася с определение в 30-дневен срок. В ДОПК не е предвидена изрична уредба относно влизането в сила на това определение на административния съд. За неуредените в ДОПК случаи се прилагат разпоредбите на АПК на основание § 2 от Допълнителните разпоредби. В чл. 88, ал. 3 АПК е регламентирано, че актът за прекратяване на производството по административно обжалване може да се оспори в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба или протест пред съответния съд, който се произнася с определение. Това определение не подлежи на обжалване. Оспореното от Ф. К. Определение №4910/29.05.2025 г. по своя характер е именно определение, постановено по жалба срещу акт на горестоящ административен орган за прекратяване на производството по административно обжалване, образувано по жалба срещу акт за установяване на задължение (установителен административен акт). Следователно, определението на административния съд не подлежи на обжалване пред следваща съдебна инстанция, поради което подадената срещу него частна жалба правилно е оставена без разглеждане като процесуално недопустима на основание чл. 215, т. 4 АПК. Неоснователни са доводите на жалбоподателката, че чл. 88, ал. 3 АПК не намира приложение в случая, тъй като жалбата й против АУЗД не е просрочена. Преценката за това дали жалбата против АУЗД е подадена в срока по чл. 152, ал. 1 ДОПК е извършена от първостепенния съд. По този въпрос той се е произнесъл с Определение №4910/29.05.2025 г., което е окончателно. С оглед така изложените съображения Разпореждане №5491/18.06.2025 г. на Административен съд – Пловдив по адм. д. №1396/2024 г. следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 213а, ал. 7 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение