Определение № 149 от 10.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 558/2019 г.

С молба вх. № 5009620 от 21.01.2019 година, подадена от Р. М. Н. от [населено място] се иска отмяна на влязло в сила определение от 13.12.2018 г. по ч. гр.д. № 15298/2018 г. на Софийски градски съд, потвърждаващо определение № 463894 от 03.08.2018 г. по гр.д. № 5917/2016 г. на Софийски районен съд. С определението, чиято отмяна се претендира на основание чл. 303, ал.1 ГПК е оставена без уважение молба на Р. М. Н. за освобождаване от държавна такса по въззивна жалба в размер на 55,27 лева. С разпореждане № 33 от 26.02.2019 г. производството по молбата за отмяна е оставено без движение с указания в седмичен срок от съобщението молителят да представи точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. С молба от 21.03.2019 г. молителят Р. М. Н. е поискал да му бъде предоставена правна помощ по делото. Към молбата е приложена декларация, видно от която молителят не работи, няма доходи от други дейности, издържа се от пенсията на своя баща, която е в размер на 910 лева. Притежава два апартамента – в [населено място] с площ от 84 кв.м. и в [населено място] с площ от 94 кв.м. В молбата се съдържат изявления, че опитите му да продаде апартамента в [населено място] са безуспешни, както и че баща му М. Н. страда от редица заболявания, свързани с разходване на допълнителни средства. Представени са и медицински документи, удостоверяващи заболявания на бащата на молителя. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че разгледана по същество молбата за предоставяне на правна помощ е неоснователна. Правна помощ по граждански дела се предоставя в случаите, когато страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение – когато не притежава достатъчно доходи или имущество, осигуряващо и възможност да заплати сама дължимото адвокатско възнаграждение за съответната правна услуга. От представените към молбата за правна помощ доказателства не се установява, че молителят не разполага с достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение за правна помощ. Молителят разполага с недвижимо имущество – апартаменти в [населено място] и [населено място], от които могат да бъдат реализирани доходи; в работоспособна възраст е (роден 1971 г.); няма данни да страда от заболявания, които да го препятстват да реализира доход от труд, нито доказателства да е предприел мерки за постъпване на работа (регистрация по Закона за насърчаване на заетостта); няма и задължения за издръжка към други лица – независимо от тежкото здравословно състояние на своя баща, молителят се издържа от неговата пенсия. Преценката на обстоятелствата по чл. 23, ал. 3 ЗПП не сочи за невъзможност на молителя да си осигури средства за възнаграждение за правна защита, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение