Определение № 6362 от 10.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4997/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от И. П. С., против Определение № 1301/20.03.2026 г., постановено по адм. дело 1299/2025 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което, на основание с чл. 213а, ал. 2, вр. с чл. 215, т. 4 АПК, е оставена без разглеждане частната жалба на И. С., подадена против Определение № 5192/14.11.2025 г., постановено по адм. дело № 1299/2025 г. по описа на АС- Пазарджик. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради което е поискана и отмяната му. Върховният административен съд, в състав на трето отделение, намира частната жалба срещу определението за допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК против подлежащо на оспорване определение, съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 213а, ал. 7 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение тричленен състав на Административен съд - Пазарджик е оставил без разглеждане частната жалба на И. С., подадена против Определение № 5192/14.11.2025 г., постановено по адм. дело № 1299/2025 г. по описа на АС- Пазарджик. С посоченото определение, постановено от тричленен състав на съда в производство по реда на глава тринадесета от АПК, е оставено в сила Определение № 4543/13.10.2025 г., постановено по адм. дело № 727/2025 г. по описа на Административен съд- Пазарджик, с което съдът е оставил без разглеждане частна жалба с вх. № 9318/06.10.2025 г., подадена от И. П. С. срещу Разпореждане № 4258/24.09.2025 г., постановено по адм. д. № 727/2025 г. по описа на Административен съд– Пазарджик. Със същото определение първоинстанционният съд е върнал частна жалба с вх. № 8776/19.09.2025 г. срещу Определение № 3989/02.09.2025 г., постановено по адм. д. № 727/2025 г. по описа на АС- Пазарджик, на основание чл. 213а, ал. 1, изр. второ от АПК. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че частната жалба е подадена против определение, което е постановено при касационен контрол и е окончателно. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция споделя изводите на решаващия състав на Административен съд София-град, поради което не намира за необходимо да преповтаря мотивите за взетото определение. Видно от данните по делото, съдът правилно е приел, че подадената от С. частна жалба е насочена против съдебен акт, който не подлежи на съдебен контрол по смисъла на чл. 215, т. 4, във вр. с чл. 213а, ал. 7 вр. ал. 2 АПК и правилно е оставил частната жалба без разглеждане. Двуинстанционното производство е приключило с постановяване на Определение № 5192/14.11.2025 г. по адм. дело № 1299/2025 г. по описа на АС- Пазарджик, съгласно измененията в ЗИНЗС. По казуса са се произнесли две съдебни инстанции и не е налице процесуален ред за разглеждане на нова жалба против Определение № 5192/14.11.2025 г., постановено по адм. дело № 1299/2025 г. по описа на АС- Пазарджик, тричленен състав. Съдебният акт на тричленния състав на Административен съд- Пазарджик, представляващ в случая касационна инстанция, не подлежи на обжалване (т. е. на последващ инстанционен контрол), тъй като с него спорът е разрешен. По горните съображения, първоинстанционният съд правилно е оставил частната жалба без разглеждане, като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,