Определение № 217 от 22.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 197/2011 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Б. Н. Ж. от Пловдив против определение от 10.01.2011 г. по ч.гр.д. № 1247/2010 г. на П. АС, с което се потвърждава определение № 3069/10.11.2010 г. по гр.д. № 1801/2010 г. на П. ОС, с което се оставя без уважение възражението му за неподведомственост на спора и изпращане на АС при БТПП. Ответното по частната касационна жалба ЗАД А. България е подало отговор, че същата е неоснователна. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Частната касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. С обжалваното определение нито се прегражда развитието на делото, нито се дава разрешение по същество на друго производство по смисъла на чл.274,ал.3 ГПК. Определенията, чиято обжалваемост е изрично предвидена в закона-чл.15,ал.2 ГПК, респективно чл.10,ал.2 ГПК-отм., подлежат само на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби срещу тези определения само в случаите, когато са постановени за първи път от въззивен съд.-т.6 ТР 1/2001 ОСГК. Следователно, след въззивното произнасяне на АС е изчерпан реда за обжалване и постановения от него съдебен акт е влязъл в сила. Касае се за функционална подсъдност, за която съдът следи служебно. След като законът не допуска правото на касационно обжалване, неправилното посочване от въззивния съд не го създава. Инстанционният контрол се урежда от ГПК. Водим от горното, ВКС-І т.о.