Определение № 1399 от 09.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11429/2025 г.
ВАССедмо отделение09.02.2026 г.докладчик Мирослава Георгиева
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ искането на община Лясковец, чрез адв. М. Николова, за изменение на решение №13390/29.12.2025 година по адм.д. № 11429/2025 година по описа на Върховния административен съд в частта за разноските. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ТАНЯ ВАЧЕВА секретар: Членове: /п/ МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА /п/ ЮЛИЯ РАЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Образувано е по искане на община Лясковец, чрез адв. М. Николова, за изменение на решение №13390/29.12.2025 година по адм.д. № 11429/2025 година по описа на ВАС в частта за разноските. По делото били представени списък с разноски, както и Договор за правна защита и съдействие с договорено възнаграждение за адвокат от 6000 (шест хиляди) лева. Сумата не била присъдена в полза на общината. Ръководителят на Управляващия орган по Програма ИНТЕРРЕГ V-A Румъния-България 2014-2020 година изразява становище. При извършена служебна проверка за допустимост на искането, съставът на ВАС приема, че същото е подадено в срок, от активно процесуално легитимирана страна, поради което и допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно, при следните съображения от правна страна: В действителност, с решение №13390/29.12.2025 година по адм.д. № 11429/2025 година съставът на ВАС е оставил в сила решение №2620/08.08.2025 година на Административен съд гр. Велико Търново по адм.д. № 274/2025 година. С последното е отменено решение №02-14-536/17.03.2025 година на Ръководителя на Управляващия орган по Програма ИНТЕРРЕГ V-A Румъния-България 2014-2020 година за определяне на община Лясковец на финансови корекции, както следва: 1. финансова корекция в размер на 116 388,34 евро с ДДС, по отношение разработването и внедряването на уеб-базирана система, от стойността на допустимите разходи, финансирани със средства от ЕСИФ по Договор № ОП-2017-005 от 25.01.2018 г., сключен между община Лясковец и „Балистик сел“ ЕООД, на стойност 300 300,00 лв. без ДДС (360 360,00 лв. с ДДС); 2. финансова корекция в размер на 5 685,00 евро с ДДС, по отношение два информационни киоска от стойността на допустимите разходи, финансирани със средства от ЕСИФ по Договор № ОП/2018/001 от 28.05.2018 г., сключен между община Лясковец и „Иновативни софтуерни системи“ ЕООД на стойност 98 728,00 лв. без ДДС (118 473,60 лв. с ДДС). По въпроса за разноските пред касационната инстанция, касационният състав не се е произнесъл. Претенцията на община Лясковец е за адвокатско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 6 000 лева. По делото е представен списък с разноски, както и Договор за правна защита и съдействие с договорено възнаграждение за адвокат в размер на 6000 лева. Касационният състав обаче констатира, че по делото пред ВАС не са представени доказателства за удостоверяване на уговорения начин на заплащане на адвокатското възнаграждение, както и за реалното заплащане на тази сума в зависимост от уговорения начин на заплащането й. В Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК изрично е изписано, че само, когато е доказан уговорения начин на заплащане на разноските и извършването им в зависимост от този начин, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. В случая договор за правна помощ е приложен – л. 27 по делото на ВАС и в него е изписано договорено възнаграждение за адвокат от 6 000 лева с отбелязване по т.IV – „внесена сума“. При приложение на горното ТР на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението в зависимост от уговорения начин на заплащането му. В договора следва да е вписан изрично начина на заплащане на възнаграждението за адвокат - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за заплащане на възнаграждението по банков път, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане „в брой“ в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка. От така представения договор за правна помощ обаче не е ясен нито начина на плащане – „по банков път или в брой“, нито има изрично отбелязване, че сумата е заплатена в брой. Посочен е текстът „внесена сума“. Текстът на ТР решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК е ясен и задължителен за всички съдилища: …“ в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение“. В представения договор за плавна защита и съдействие обаче липсва отбелязване за заплащане на сумата от 6 000 лева „в брой“. А доказателства за банково внасяне на сумата не са представени. Предвид гореизложеното, съставът на ВАС